На страницата на Станислав Йовков (млад човек, на когото преди години съм преподавал философия, сега той е юрист) видях горното изображение; реших да напиша към него следния кратък коментар:
Сърцето и мозъкът "дърпат" в различни посоки - и това раздира човека. Цялата работа (или "майсторлъкът", умението, дори изкуството да живеем) се свежда до това да успеем така да хармонизираме своя душевен живот, че тия две велики душевни сили на човека, "локализирани" в сърцето и в главата - чувството и умът - да не воюват повече една с друга, да бъдат синхронизирани, уравновесени, да почнат да си партнират (не да си пречат), да започнат да се подпомагат; тогава именно, на тази основа, се ражда ДУХЪТ на човека, който именно е тяхното органично единство и цялост.
Духовни личности са тези, при които това е постигнато, чувствата и умът функционират в единство, а не се намират в борба и в раздор. И тогава човекът може да постигне много. Тогава именно и ще бъде адекватен на тъй вълнуващата загадка на живота.
Защото животът е тайнство, истината на което може да бъде постигната само във взаимодействието на сърцето и главата, на чувствата и интелекта; тогава именно и ще бъдем адекватни на живота, т.е. ще постигнем първо пълноценния душевен живот, второ, и външният, практическият, действителният ни живот ще стане пълноценен.
Как се постига това съм показал в своята книга със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която вече има пет издания. Това е моята философска психология. (Също така въпросната книга е достъпна за четене и онлайн.)
Желая успех на всички, които искат да разгадаят със свои сили загадката на живота - и да станат адекватни на него! Та да постигнат пълноценния живот, и душевен, и практически.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
Животът ви, Грънчаров, ще стане пълноценен, ако САМ си го направите такъв. И на вашата възраст не е късно!
Моят живот, другарко, е пълноценен. Вий за мен не берете грижа. Погрижете се за себе си... :-)
Не, щото говориш в първо лице "животът НИ". Значи включваш и себе си. Дерзай!
Това е просто стилистичен похват, другарко. :-) Не приемайте нещата така буквално. Вие, комуноидите, ще престанете ли някога да си навирате носа в чуждия живот?
Публикуване на коментар