Под публикацията със заглавие Да се посмеем малко: таваришч Сидйерав, подпийнал хорошо с водчицу, гаварит па балгаро-рускага язика! редовният читател на блога ми, известен като "А. от Австралия" е написал коментар, който заслужава внимание, в него ми дава съвет как да живея занапред, понеже този въпрос ме вълнува, му написах и отговор, ето двата коментара:
А. от Австралия каза: АIG, не виждаше ли, че теа мижитурки, с които си заобиколен, Русия ги интересува колкото кацата им с кисело зеле... Време е да си направиш моя извод - не се занимавай с тях, бай Ганьо поучение не разбира, той разбира един език - рит по заднико... Предвид на това престани да ги "учиш"... Селяндури ще ми учат философия, веселяк си ми ти, АIG... Престани! Гледай си живота и ги остави, това племе е каквото е, както има финландци, ботсванци, така има и бълхàри, ок... Ние с теб трябва да приемем тоя тежък факт, как само се изразяват, виш им кокошиo акъл (турска дума): Първанов имал тежък разговор с президенто... Аз не знам какво е на Запад "тежък разговор", това са си бълхàрски митологеми, а другата е "по цели нощи не спим и треперим, през селото обикаля питбул"... Тоя народ се състои от префърцунени смешници, сложиха бай Тошо на съд, той глеа кат теле и им вика че е държавник, те го процедират бавно като през 1878... Ама Господ май не е бълхàрин и взе че го прибра... АIG, остави теа амеби, изключи блога си и си глей заплатата... Като се пенсионираш ела при мен в Крим, да се смеем над робското черешовотопчесто племе бълхàри, ок... Бог с нами, тия парцали европейски ги остави да се удавят в тъпотията си и отбележат гордо 16-тата си национална катастрофа, те са свикнали, не им бери кахъра (турска дума)... С Богом!
Ангел Грънчаров каза: Далечни ми приятелю, казваш "Остави ги, гледай си живота, селяндури няма смисъл да учат философия!", но държа да те уведомя поне за това:
Първо, даже и "селяндурите" (дори и простаците!) са човеци, а философията е именно за човеци, тя е нещо човешко, тя помага на човека; е, по тази причина не мога да ги оставя, длъжен съм да си гледам работата!
Второ, та на мен това ми е животът, този е смисълът на живота ми; Бог изглежда затова ми е дал и живота: да помагам на човеците да живеят по човешки начин, да ги уча на духовност, на свобода и прочие. Да се откажа от философията означава да се откажа от живота, т.е. да умра.
Та това, което ми казваш ("Остави ги...") означава че все едно ми казваш "Престани да живееш, по-добре умри...", е, няма как да те послушам, никой няма право сам да излиза от живота - защото ние сами не сме си дали живота, животът не ни принадлежи; животът може да ни го отнеме само Този, който ни го е дал, именно Бог. Затова за мен да се откажа учителстването - от философията - означава да се откажа от живота.
Това исках да ти кажа. И още нещичко да допълня: простите, изродените, тъпите и прочие хора са тъкмо нещастни хора, на които елементарната човечност изисква да им помагаме, а не само да ги корим или да ги съдим. Има Кой да ги съди, наш дълг е обаче с каквото можем да помагаме на душевно и духовно недъгавите.
Аз това именно правя вече цял живот...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Във всички държави, в които образованието е на ниво, задачата на ръководството на образованието от директор нагоре до държавните нива на управление, имат за задача да подпомагат учителите при изпълнение на служебните им дейности и да поощряват модерните методи за обучение, които използват. В България открай време ръководствата са се веждали като своеобразна "пътна полиция" за спазване на собствените им възгледи, а не на целесъобразността.
Иванка Топалова
Публикуване на коментар