ПРОРОЦИТЕ И ФИЛОСОФИТЕ
Хю Нибли, Hugh Nibley (1910 - 2005)
Един високопоставен учен от Изтока наскоро сподели с автора наблюдението си, че уникалното нещо относно мормоните е това, че те са една неспекулативна религия в света на спекулативните такива. Тази забележителна характеристика утвърждава още веднъж идентичността или родствената връзка на Църквата на Исус Христос на Светиите от Последните Дни с първоначалната примитивна Християнска Църква, която в древни времена също е имала отличителната особеност да бъде неспекулативна религия в един свят напълно „продаден“ на философията.
По време на настоящите дискусии ние леко се докосвахме, макар и често, до предмета на философията. Това е тема, по която не сме компетентни да коментираме, но това, което можем да направим, е да посочим отношението на ранните християни към философията. Това е едно много интересно нещо при всяко обсъждане на дара на пророчеството, защото ранните християни са обичали да сравняват сигурността и конкретността на тяхната религия на откровения със мъглявостта и разединението на философите, и това е било тяхната любима тема на разговор, както посочихме по-горе. Толкова дълбоко вкоренено в християнското учение била пълната антитеза между философията и истинската религия че, ако цитираме Gilson, „дори през дванадесетия и тринадесетия век, термините philosophi и sancti означавали пълната противоположност между светските възгледи, разработени от човеци лишени от осветлението на вярата и тези на Отците на църквата, които говорели в полза на християнското откровение.“ Така че според християнското предание философията е противоположност на откровението. Но за да избегнем философстването, говоренето само в полза на откровението не е достатъчно: необходимо е именно да се говори чрез откровение; а това Отците за съжаление не са могли да правят. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар