Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 16 май 2018 г.

Когато човек се захване да прави нещо истинско, тогава сякаш цялото битие, воглаве със самият Бог, се впуска да му помага!



Постоянно мисля по темата, която ме е овладяла напоследък особено силно: за отношенията ни с младите хора, за това, че не успяваме да общуваме с тях, за тяхното - пък и нашето! - възпитание и съзнание и т.н.; откривам, че в едно общество, в което няма "пълноценна комуникация" между поколенията не може да има просперитет, щото в основата на просперитета стои подготвеността на човешкия фактор за живота; как младите ще се подготвят за живота ако ние, старите, ние, техните родители, не успяваме да им помогнем в тази посока, ако не умеем да си изпълняваме дълга спрямо тях.

Ето тази сутрин осъзнавам, че младите хора са станали едно мълчащо или мълчаливо поколение, да, те вече не искат да разговарят с нас, предпочитат да си мълчат; къде ли ни е грешката за да доведем работите дотук? Е, младите си разговорят помежду си, ала между поколенията сякаш са израсли стени, някакви високи и дебели каменни дувари; как да разрушим тия стени? - бива ли да се запитаме и това? Добре де, преувеличавам, така ли, комуникираме все пак някак, говорим си, не сме ли се умълчали толкова - както това ти се струва на теб, тъй мрачни ми "критико на всичко", ти, черногледецо Грънчаров? Говорим си някак, по малко, колкото да не е без хич, така ли? А водите ли с младите (и то не чат-пат, а редовно!) истински и вдъхновени разговори - и то разговори по истински важните, направо съдбовните въпроси? Не водите, нали познах? Или почти не водите. Или дори никога не сте водили такива разговори? А опити поне да поведете такива разговори полагате ли? Не? Щот немате време за такива "глезотии" - нали пак познах? Щот сте заети все с някакви други неща и време за такива луксове не ви остава, нали? Ех, колко е лесно да проникне човек в душите ви, вироглави и тъй самонадеяни... празноглавци!

Да де, прекалих, пардон, извинете ме, че така ви нарекох! Но няма да го изтрия вече написаното, нека да стои. Може пък така, като ви обиждам, да ви помогна някак, знае ли се? Или вие не ми се обидихте - щот съм прав да ви наричам така? Но ето, и вие мълчите. Ако напиша някаква глупост, стотици "приятели" от Фейсбук я харесват и коментират, колкото обаче по по-важна тема пиша, толкова по-малко хора даже са я и погледнали, камо ли пък да са я прочели! Това го забелязвам от години. Ако правиш простотии, те харесват; ако си сериозен и засягаш ония, важните теми и въпроси, почваш да отблъскваш хората. Ако говориш истината, ако казваш някакви "горчиви" истини, почват да те мразят, ако лъжеш, ако дърдориш някакви сладки и упоителни лъжи и тъпотии, почват да те носят на ръце - и току-виж даже и за премиер ще те изберат! Нали е така у нашенско? И това ли нема да признаете?! Майната ви като не го познавате, аз да го кажа, аз да го напиша, пък вий правете каквото искате! Чупете си главите ако искате. Ще пиша каквото трябва.

Да, значи младите многозначително мълчат и ни гледат под вежди. Ний пък се стараем да не ги поглеждаме изобщо. Щото е опасно да влизаме с тях в диалог ли? Преди време нали си спомняте как един дядо казал на тинейджърчета в автобуса: мило момиче, рекъл дядото, би ли благоволила да си свалиш краката от седалката? Това дръзнал да рече дядото на влюбената тинейджърска двойка. Сещате ли се какво се случи на тоз толкоз нахален дядо? Ами младежът защити изгората си и... преби от бой нахалния дядка! Даже му беше почти пукнал главата от бой! Публиката в автобуса, естествено, не се намеси да предотврати боя. Гледали са сеир, разбира се. И са се смеели, предполагам. И са снимали със смартфоните си тъй умилителната сценка: млад човек, младеж пребива от бой някакъв нахален дядка, дето си позволява да проповядва некакъв си там морал на тъй симпатичната влюбена двойка! Нищо не са направили на младежа за пердаха над дядото. Щот и милицията, предполагам, е преценила, че дедото не требе да си навира носа в работи, които не го касаят. Какво като момата си е турила краката на предната седалка, тя го е направила щот е готина, нали така?! Брях да му се не види: колко сте тъпи вий, дедките и бабките! Не се сещате за нищо! А младежът, дето изпотрошил кокалите на дядката, е пич и дори е мъж, нали така? Бравос на момчето! Расте великолепна бодра смяна! Да са ни живи и здрави, тъй де, нема да се излагаме да се държим като немодерни, като някакви си там тъпи моралисти! Ке се правиме на модерни! Има свобода, нъл тъй?

Таман си бях наточил "перото" да пиша, влязох за пет минути уж във Фейсбук да видя това-онова, хоп, попадам "случайно" на ето какво, написано е от моята фейсбук-приятелка от Варна Janina Dragostinova, ето, четете, то е тама по темата ми:

Ех, каква съм гадна бабичка! Три нощи подред въпреки настойчивите ми молби да се ограничат, ако не до 12, поне до 1 часа, сменящ се брой младежи в съседния апартамент дънеха музика (поп и чалга), момчетата разказваха нещо на висок глас, а момичетата звънко се кискаха до 5 сутринта. Днес в 8, те тъкмо заспали, пуснах Класик ФМ на макс и излязох за 3 часа. Заварих ги мълчаливо и мрачно да пият айрян на балкона.

Има и интересни коментари под публикацията й, вижте ги ако искате. А ето какво аз написах там, нека да го има и тук:

Поздравления и от мен за хубавия, за умния, за полезния статус! (Позволявам си да го цитирам в тазсутрешния си текст в моя блог.) Защото аз почнах тия дни да пиша книга за отношенията ни с младите, за това защо не умеем да разговаряме с тях, защо не се разбираме, къде грешим и пр., ето, виждам, че темата не е безразлична и на други хора, което ме насърчава да продължа. Хубав ден ви желая!

Днес окончателно се договорих с двама младежи, студент и студентка от ПУ, да ми гостуват в предаването "На Агората...", което водя по Пловдивската обществена телевизия. Обещаха утре да участват в предаването, да се надявам, че няма да се откажат в последния момент. И това ми се е случвало. Понеже ги обфаща в последния момент някаква "сценична треска", вече обещали да дойдат в предаването хора се отказват. Осъзнали в последния момент, че ги било страх от камерата. Да се надяваме, че тия двамата симпатяги ще дойдат, ще си удържат на обещанието. Аз даже съм им подготвил и един... сюрприз. Те учат философски науки, ще говорим за проблеми на гражданското съзнание, образование и поведение, а като свърши предаването, съвсем "уж спонтанно", ще ги поканя и в другото мое предаване, което следва веднага след първото, то пък се нарича "Изкуството да се живее", тъкмо са свикнали да стоят пред камерата (не отричам, че за несвикнал човек да говори пред камерата е изпитание!), ще им предложа да продължим разговора си - то времето, знаете, все не стига, таман се разприказваме, таман се роди хубав разговор, хоп, времето свършва!

Е, по тази причина ще опитам да ги задържа още малко. Още един час, толкова продължава и това мое предаване, което е съвсем ново. И то е за личностно, за духовно консултиране. В него разговаряме по съвсем лични и житейски казуси. Интересна ми е реакцията им. Ще им предложа една малка авантюра. Дали ще приемат да участват и във второто предаване? (Тъй добрият човек и журналист Евгений Тодоров, ръководителя на ПОтв, предвид безработицата ми, даде съгласието си за новото предаване без обсъждане, ние с него се разбираме чудесно, той, прочее, е рядко разбран и интелигентен човек!) Дали няма да ги уплаша като пиша ето това сега? Уж тайна, уж изненада, уж сюрприз, пък ето, издадох се, глупава работа, нали? Или не е съвсем глупава? Ще видим каква е тази работа. Това ще се разбере скоро.

Искам да разбера доколко младите у нас са... млади, са наистина млади. И дали са способни на такива съвсем спонтанни, по същество чисто младежки решения и действия. Защото представяте ли си колко страшно е ако сме допуснали, ако сме стигнали дотам младите у нас да не са съвсем млади, а да са остарели преждевременно?! Аз такъв феномен съм забелязвал, не крия, в училището, в общуването ми с младите, на които преподавам философия. Уж те са младите, а в някои моменти усещам и разбирам, че се държат неподобаващо за млади, държат се като преждевременно остарели, а а аз, "старецът", се държа на моменти като... младеж, държа се младежки, примерно, държа се свободно, а пък те, имам предвид младите, учениците ми, се държат, моля ви се, като... "пенсионери"! (Мисля, че е излишно да казвам, че младостта е свобода, не е млад оня, който не реагира, не живее свободно, е, казах го, може пък да не сте го разбрали още, ето, съобщих ви го, да не кажете нещо после, в смисъл, че съм ви подвел или излъгал!) Та значи аз, в това училище (от което ме изгониха, уволниха ме тъкмо заради тъй младежката ми привързаност към... свободата, апропо, вчера в разговор Даниела Горчева от Холандия ми каза, че на моменти съм допускал инфантилно, детинско поведение, виждате ли, тя е установила, че се държа не само младежки, но и на моменти съм се бил държал като... дете - което за мен е голяма похвала, честно говоря!), та в моето училище значи аз констатирах, че около моите борби за свобода в образованието и за реално и практическо демократизиране на отношенията в училищната общност тъкмо огромната част от младите, от учениците ми, не реагираха... младежки, не се държаха като млади хора, а се държаха по-зле даже и от пенсионерите, държаха се направо казано като... баби! (Държаха се като страхливци, а младият човек, ако наистина е млад, трябва според мен да е и щур, да е безумно дързък, да е смел; позорно е млад човек да е презрян страхливец!)

Както и да е, нашата образователна система (по мое убеждение тя е крайно неестествена, противочовешка, терористична спрямо личността на младите, иначе казано - е съвсем комунистическа!) нанася страшни душевни и морални поражения на младите - и преждевременно ги състарява, превръща ги в "благоприлично държащи се"... старци и баби, превръща ги в презрени, в лигави конформисти, иначе казано, прави ги подлизурковци, лицемери, лъжци, простаци, нагаждачи и прочие! Та как да помогнем на младите да си бъдат млади, поне да не им пречим да са млади, т.е. да се ползват пълноценно (което значи: разумно!) от даровете на младостта, ето, този е замисълът на тази нова моя книга, която сега започвам да пиша, по моя си обичай, пред вашите очи. Нужна ли е такава една книга, а, какво ще кажете поне вие, мои тъй мълчаливи събеседници, да, вас имам предвид, дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Знам, мълчите, мълчете си: майната ви и на вас най-после щом така инатливо мълчите!

Преди известно време се появи обаче един млад човек, аз писах за това, казва се Дино Николов, който се държа не само чисто младежки (в смисъл, че се оказа способен да прави авантюри, примерно, обеща да дойде да разговаря с мен и наистина дойде, посети ме в моето родно градче Долна баня и там водихме чудесни беседи по истински важни теми!), но се и държа съвсем зряло, както подобава за един млад човек, разбиращ обаче свободата; аз вече писах за възхищението си от него, даже си направих извода: в негово лице аз констатирам, че вече се е родило това тъй дълго чакано от мен поколение на свободата, което ще спаси България (щото ние не можахме да я спасим, не си изпълнихме ролята, имам предвид моето поколение, ето, доведохме нещата "до под кривата круша"!).

Ето, вчера друг един млад човек, Елиан Райков, студент, ми рече в месинджъра: господине, искаме с една моя колежка да ви поканим да пием заедно по едно кафе! Това ми рече, аз пък им предложих да ги почерпя кафе в... студиото на телевизията, рекох им: като пием кафе ще си говорим, може пък разговорът ни да се окаже интересен и полезен, защо тогава да не го проведем пред... камерите, в студиото? И вместо този младеж да си рече "Тоя пък луд човек какви идиотщини ми говори, що се гаври с мен?!", за мое учудване младежът се държа нормално, отвърна: "Защо пък не?! Идеята ми харесва!" и ето, поговорихме си още, обещаха да дойдат, да видим, вярвам, че няма да се изложат, почти им имам доверие.

А и книга пиша точно за тия неща, сега виждате ли как животът, съдбата (а може би и самият Бог?!) много ни помагат когато в душите ни се родят някакви хубави идеи?! Имам предвид идеята да пиша дълго отлаганата книга за възпитанието на младите, таман се замислих сериозно по нея и ето, животът, съдбата или дори самият Бог ми предложиха такива житейски ситуации, че аз направо съм окрилен: щото тия знаци съвсем не са за пренебрегване! Когато човек се захване да прави нещо истинско, тогава сякаш цялото битие се впуска да му помага; когато обаче правим идиотщини, тогава не получаваме помощ отникъде, а, дали съм прав да констатирам такава една зависимост, особено във втора й част (и за нашенските условия) тя правилна ли е? Кажете де, що така тъпо мълчите?

Мълчанието е злото е мой любим израз на Иво Инджев. Е, да сразим мълчанието по тия важни въпроси за "взаимоотношенията" ни с младите, а, какво ще кажете? Помогнете тогава в писането на тази моя книга де, що се правите на изоглавени?! Всеки от вас, било стар, било млад, може много да ми помогне в писането на тази книга, може, убеден съм в това, да ми разкаже някакви интересни истории, които той лично е преживял, може да ми каже как се развиват отношенията му с неговите собствени деца (или родители), много може да помогне всеки, но едва ли мнозина ще откликнат, я откликне някой, а не. Защо е така, нима не може да е иначе? Защо не си помагаме? Защо сме станали такива долни сеирджии? Защо гледаме безучастно как се мъчи ближният човек и малкото си пръстче не си мърдаме да му помогнем с нещичко? Ето, предлагам ви съавторство в една нова и толкова потребна за всички нас книга, а вие се правите, че не ме чувате даже: какъв е смисъла да се държите така бе, презрени и тъпи инатчии?!

Край. Спирам дотук. Че пак почнах да се държа инфантилно, пак обиждам, пак ще ми дърпат ушите че се излагам и пр. Спирам. Ще пиша пак, но сега, признавам си, ми писна от писане, изморих се, заболяха ме очите, аз съм стар човек вече, на почтена възраст съм, нищо не ме почитате подобаващо. Спрямо старите хора като мен всички вие дължите известно почитание и уважение. А мен бюрократите вече пет години пред очите ви ме ритат зверски сякаш съм нещо като... футболна топка (а не човек, и то възрастен, а не учител, и то учител по философия, етика, морал, гражданско образование, психология!), а вие стоите и безучастно гледате великолепния сеир, и дори не само гледате, ами отвреме-навреме даже и преизпълнени с нескривана досада простенвате:

- Какво иска тоя Грънчаров бе?! Що ни занимава с тия глупости бе? Ти втръсна на всички с тия свои лични ежби с директорката си бе?! Ти какъв си психолог щом с една пощръкляла директорка не можеш да се спогодиш бе?! Я го гледай ти какъв наглец бе?! Ти какво искаш бе?! Да ти помагаме ли бе?! Да ти съчувстваме ли бе?! Амче ти си си виновен за всичко бе?! Що си не мълча като другите бе?! Що си така пощръклял бе?! Що си толкова инфантилен бе?! На свободен той ще ми се преви, видите ли?! На личност той ще ми се прави?! На човек ще ми се прави?! За някакви си там тъпи човешки права той ще ми се представя, че е борец?! Майната ти най-после! Като не знаеш да живееш, мри, какво толкова?! Безработен бил, без средства за съществуване бил, в унижения бил поставен, сърцето го боляло от нашето безразличие - айсиктир тогава?! На важен ще ми се прави той! Жалби до Боко Борисов даже ще ми пише, видите ли?! Сякаш божеството Боко може да обърне поглед към никаквец като тоя идиот Грънчаров?! Луд човек, ненормален човек си ти, Грънчаров, тъпунгер неден!!!

Това си мисли масовият зяпач из Мрежата като попадне на мое словоизлияние (той го нарича с изискания израз "словесен бълвоч" или направо "умствена диария", с извинение!) в блога. Но както ще да реагира, каквото иска да си мисли. Мен това не ме вълнува изобщо. Пиша го ей-така, за пълнота и завършеност. Щот мълчите, затова аз пиша вместо вас. Затуй. Аз съм подъл и долен човек. Вие сте добрите. Бъдете здрави! До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

КАРАУУУУУЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! БЪРЗО ИДВАЙТЕ ДА АРЕСТУВАТЕ ТОЗИ НЕКАКВЕЦ КОЙТО СИ ПОЗВОЛЯВА ТАКА ГРОЗНО ДА ОБИЖДА НЕШИТЕ УЧЕНИЦИ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ТЕТ ЛЕНИН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАРИЧА ГИ "БАБИ", БЕЗСРАМНИК НЕДЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! УЧЕНИЦИ ОТ СЛАВНИЯ ТЕТ ЛЕНИН, КАКВО ЧАКАТЕ ОЩЕ, СЪБЕРЕТЕ СЕ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ И КАТО СРЕЩНЕТЕ ТОВА ЧУДОВИЩЕ ГРАНЧАРОВ НЯКЪДЕ ПО УЛИЦИТЕ НА ГРАДА, МИГНОВЕНО МУ НАПРАВЕТЕ ЕДНА ХУБАВА МЕЧКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КЪМ ТОВА ВИ ПРИЗОВАВАМ ЗАЩОТО НЕ ИЗДЪРЖАМ ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АЗ СЪМ ХУМАННА НО ТО НА НЕГОВИТЕ НАГЛОСТИ НЕ СЕ ИЗДЪРЖА ВЕЧЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЗИ УРОД ЩЯЛ ДА ПИШЕ КНИГА ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО ,ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ?????????????????!!!!!!!! ТА САМИЯТ ТОЙ Е ТОЛКОВА НЕВЪЗПИТАН, ЧЕ НАПРАВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПИШЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАКЪВ СРАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!! СРАМОТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! БЕЗОЧИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КОЛЕГИ ОТ ТЕТ ЛЕНИН, НАПРАВЕТЕ ЖИВА ВЕРИГА ЗАЩОТО АЗ УСЕЩАМ, ЧЕ ГРАНЧАРОВ ТИЯ ДНИ ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ПРОНИКНЕ В ТЕТА И ДА СЕ ВЪРНЕ НА РАБОТА!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПОСРЕЩНЕТЕ ГО ДОСТОЙНО И САМИ МУ НАПРАВЕТЕ АКО ТРЯБВА ЕДНА МЕЧКА!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАЗАХА МИ ЧЕ ТОЙ НАПОСЛЕДЪК ОТБЯГВА ДА МИНАВА ПОКРАЙ УЧИЛИЩЕТО НИ ЯВНО ГО Е ДОСТРАШАЛО ЗАРАДИ МОИТЕ ПРИЗИВИ ДА МУ НАПРАВИТЕ МЕЧКА!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЙ НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ Е НАЙ-ГОЛЯМ СТРАХЛИВЕЦ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАРАУЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАТИКАЙТЕ В АРЕСТА ТАЯ МРЪСНА ГАДИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Грънчаров говори се че директорката на тета си използва връзките за да си уреди директорско място в друго училище от новата учебна година. От сигурно място от инспектората дошли тия слухове. Тя също била заявила това на довереничките си от най-тесния кръг. Ти я победи, тя бяга. Когато ти се завърнеш тя вече няма да е директор. Говори се че поста и ще заеме Динчийска. Аз също я подкрепям. Тя единствена е разумна от сегашния екип. От нея може да стане добър директор. Тя не би направила никога фаловете, допуснати от Анастасова.

Анонимен каза...

И до мен стигнаха такива приказки. Но не вярвам та сама да се оттегли. Не е толкова умна.