Писмо до Стефан Кралев във връзка с проблема около освобождаването на книгата за инж. Венелин Паунов от печатницата

Директорът на ПГЕЕ в Пловдив Инж. Паунов и Стефан Кралев, снимката е правена преди повече от 10 години

Днес по Скайпа изпратих следното писмо до указания по-долу адресат (Стефан Кралев, който е учител по френски език в пловдивската ПГЕЕ, но сега понеже в това училище вече няма, вече не се учи френски, преподава сега психология и гражданско образование!):

Здравей, Стефане,

Виждаш сам, че предишното ми съобщение (на което не си ми отговорил изобщо!) съдържа моя молба да ми изпратиш снимки на г-н Паунов, Бог да го прости, които да сложа в проектираната тогава (от 24 юни 2017 г. ми е това предишно съобщение) книга за Шефа; както и да е, ти не откликна, не ми прати нито снимки, нито дори текста от твоето траурно слово при погребението на г-н Паунов, както и да е, изборът си е твой. Но ето, други приятели на г-н Паунов откликнаха, не се уплашиха толкова, книга излезе, от няколко дни е отпечатана.

Да, обаче по причина на това, че съм безработен вече година и половина близо (а Директорския Синдикат, аз го наричам "директорска мафия" в Пловдив опраска и съпругата ми за да отмъсти на мен, и жена ми, учителка, също от година е уволнена!) та понеже съм в тежко финансово положение аз нямам средства дори за да освободя, да взема книгата за г-н Паунов от печатницата (управителят ми даде само няколко книжки, колкото да я видя, но основният тираж ще стои докато не платя сметката). Аз писах на няколко пъти в блога си, че такава книга предстои да излезе, призовавах хората не само към съавторство, но и поне да си поръчат книгата, за жалост, малцина, както казах, откликнаха; сега аз наистина нямам пари за да взема неголемия тираж от печатницата. Ето какво си позволявам в този контекст да те помоля (все пак ти беше най-близкия приятел на починалия!):

Ако искаш, днес-утре можем да се срещнем и да ти дам един екземпляр от книгата. Пък ти след това би могъл да помогнеш, примерно, като я покажеш, да речем, на директорката, тя ако иска нека да откупи тиража със средства на училището и след това, като книгата се продаде, ще възстанови бюджетните средства, защо не, и това е вариант?! Друга възможност е ако тя откаже (което е най-вероятно, но какво пречи да се провери дали наистина ще откаже!), тогава да оставиш този екземпляр в учителската стая със съобщението, че който иска да си поръча книгата, може да се запише в един списък и да ти даде парите за нея на теб, един вид ти да ги събереш; като се съберат парите, ще вземем книгите от печатницата и ще ги дадем на хората. Може да има и трети вариант да се реши проблема, но аз в момента не се сещам за него. Да, примерно Краси, приятелката или жената на г-н Паунов, ако реши това, може да откупи целия тираж колкото да се вземе от печатницата, пък след това като книгите се продадат, да си върне парите (а ако иска, нека и да ги подарява, но книгата заради цветните снимки вътре и заради малкия тираж излезе доста скъпа, 13 страници струва едното копие!).

Това е, за това исках да те помоля. Други приятели на г-н Паунов, които още работят в училището, като Наско (инж. Ат. Атанасов) също могат да помогнат някак за да решим проблема. Аз съм, признавам си, в сегашното ми състояние не мога единствен да го реша и затова си принудих да ти пиша, да апелирам към вас.

Толкова. Желая ти всичко добро! Надявам се този път все пак поне ще ми отговориш на писмото. Защото наистина съм доста затруднен с освобождаването на книгата от печатницата.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОСТСКРУПТУМ: Публикувам това писмо до теб в блога си не за да те шантажирам или да се злепоставям в очите на директорката, а защото наистина съм принуден, не зная какво да правя в така и така сложилата се ситуация. Никога не съм си представял, че ще си блъскам главата какво да правя с новоизлязла книга за г-н Паунов, смятам, че той самият, Бог да го прости, не заслужаваше такова нещо, а именно първата книга за него да не може да излезе от печатницата поради липса на средства - щото авторът й, като капак на всичко, е опраскан от училището, е безработен, е без никакви доходи, е в най-унизително положение, е дори без средства за съществуване, а пък "колективът на училището", от тъп страх, ще стои и гледа отстрана сякаш вече не сме човеци, а не зная вече какво! Видя ли докъде стигнахме, Стефане, какво би казал по този пункт, интересно ми е да разбера, но и ти се се умълчал, не мога да разбера как е възможно дори и мъжете в училището да ви е страх толкова от една жена, аз такъв резил не съм си представял, че изобщо е възможен?!

ДОБАВКА: Писмото ми до Стефан Кралев малко след погребението на г-н Паунов, на което не ми беше отговорено:

Здравей, Стефане,

Искам да те помоля да ми изпратиш някои снимки (ако имаш) на г-н Паунов. Искам да ги използвам за книга в негова чест, която възнамерявам да съставя. Ако ми пратиш текста на твоето изказване на погребението ще ти бъда благодарен, ще може да включим и него в книгата. Мисля, че е добре да направим това нещо за увековечаване на паметта и името му.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo