Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 12 май 2018 г.

Как постигаме истините на сърцето - и на вярата? (начало на дискусия)


С един-двама от участниците в дискусията по темата Кога безбожник може да е добър човек? продължихме да разговаряме, ето продължението на разговора ни, в който засягаме въпроси, които са важни и по тази причина може да заинтересуват и други хора, по тази причина ги публикувам отделно:

Анонимен гАд каза: Забавно нещо е религията. Основно качество е силно да вярваш в собствената си правота... :D

Дамян Петрунов каза: Никога.

Ангел Грънчаров каза: гАд, съвсем измамно Ви е впечатлението. В областта на вярата и религията няма абсолютно никакво значение "собствената правота" - или това, което имате предвид под този израз. Понеже не сте вярващ всичко възприемате наопаки на действителното. Именно при невярващите в Бога "собствената правота" е водещото.

Анонимен гАд каза: "Вярващ"... вие (вярващите) вярвате, но когато водите дискусии говорите сякаш това са факти. Та дори си присвоихте поведението на атеистите... :D

Какво друго освен "собствената правота" има значение в областта на религията? Никой не се интересува от факти.

Ангел Грънчаров каза: Очевидно не сте се затруднил дори да осмислите смисъла на думата "факти".

Тъкмо от фактите изхожда вярващият. Това, от което изхожда, са факти - и очевидности! - на неговата душа и сърце, това са факти, породени от неговата вяра, това са фактите на неговия дух. Но фактите, с които той оперира, са недостъпни за атеистите по причина на това, че те самите изначално са се отказали от възможността да имат достъп до тези факти. Отказали са се от възможността да ги достигнат - и да се възползват от техния смисъл, да черпят от тяхното богатство.

Атеистът освен че е безбожник, на тази основа е също така и бездуховен. А духът е най-голямото богатство на човека. Атеистът (за да ме разберете, ще използвам една изразителна метафора!) е всъщност духовен кастрат; той е постъпил по същия начин като евнуха, лишен от полов орган - нима може евнусите да разберат пълнотата на любовно-сексуалния живот след като им липсва нещо основно за неговото преживяване и постигане?

Вярвам, че ме разбрахте. Досущ по същия начин атеистът е отстранил вярата, отказал се е от нея - как тогава да разбере какво може тя да му даде?!

Ангел Грънчаров каза: Димитър Дачев, умен сте. Това е хубаво. Проблемът Ви е обаче, че нямате вяра в сърцето си...

Димитър Дачев каза: Благодаря, просто съм скептик и имам строги критерии за истинност. Най-лесно е да заблудим себе си. :)

Ангел Грънчаров каза: Димитър Дачев, чрез вярата се достигат истини, недостъпни (непостижими) за ума. Такава една възможност допускате ли я? Нима смятате, че умът е единствен носител (и критерий) на истината?

Димитър Дачев каза: Не бихме могли да твърдим, че чрез какъвто и да било когнитивен процес, в т.ч. вяра, т.е. приемане на съждения за верни без съответната доказателствена подкрепа (надявам се, че и двете страни ползваме тази дефиниция за вяра, в противен случай първо трябва да минем през дефинирането и), може да се изведе знание, неподчинено на естествените закони на реалността, която познаваме. В пределите на т. нар. обективна реалност процесите и системите са моделируеми.

Ангел Грънчаров каза: Димитър Дачев, това, че съществуват истини, постижими интуитивно (без доказателства, непосредствено постижими - извън сферата на мисленето и съзнанието) е азбучна истина на теорията на познанието - и на философията. Която обаче не Ви е известна, както си личи. Има два клона на познанието (и два типа истини) - на интуитивно постижимите истини и на дискурсивното извеждане (строене) на изводимите от дадени предпоставки истини. Истините на вярата са именно от този род, те не се нуждаят от каквото и да било извеждане и "доказване" - те са извън сферата на ума. Но това съвсем не означава, че техният смисъл е по-малко значим за човека, напротив.

Не бива да си мислим, че няма нищо извън тъй тясната, прочее, сфера на ума. Щото тогава губим най-съществената част от потребния на човека смисъл на нещата. За да си представите за какво говоря би следвало примерно да се опитате да разберете примерно това какво и как ни "казват" или "говорят" нашите чувства; то нима може да се "изведе" и "обоснове" от някакви разсъдъчни (умствени-рационални) предпоставки? Има истини на сърцето и истини на ума; истините на вярата са от първия род.

Апропо, не бързайте да говорите за "обективна реалност" и нейната "моделируемост". А ако истините на вярата са най-обективното, да обозначават истина, която е най-реалното, е истински реалното? Човек трябва много да е мислил преди да почне да се изказва по тези въпроси. Понеже иначе заема една крайно плоска и примитивна представа, която го дискредитира като разумно, мислещо същество.

Димитър Дачев: Ангел Грънчаров, имам два въпроса. Са ли интуицията и чувствата когнитивни процеси, продукт на работата на невронна мрежа и фалсифицируеми ли са тези истини на вярата? Какво представляват те, всъщност, и с какво се различават от верифицируемите истини, които сме свикнали да наричаме факти?

Ангел Грънчаров: Димитър Дачев, благодаря за въпросите, но те са поставени по начин, който издава, че робувате на доста ограничени представи. Ще Ви кажа нещичко, белким се позамислите по-сериозно, щото догмите не помагат изобщо, напротив, само пречат.

Когато човек се занимава с познание, това не е "работата" на неговата "невронна мрежа" (така мислят най-вулгарните материалисти, свеждащи по съвсем глупав начин идеалното до дейността на такъв орган на тялото какъвто е главният мозък) - познанието е дейност на идеална (и субективна) реалност каквато душата; а душата - това са отделните и специфични душевни сили, всяка от които има свои граници, предел и възможности. Сред душевните сили или способностите на душата главна роля играят умът (разсъдъкът, интелектът, съзнанието, акълът, някои наричат тази душевна сила разум - по причина на това, че не са се потрудили да разберат какво наистина е разумът; разум и разсъдък са различни неща), емоциите, волята, въображението, Аз-ът, вярата, разумът. Тези две душевни сили, които сложих накрая, са най-важни, най-сложни, те са синтетични и пр. (Ако искате да разберете пълноценно "механиката", "динамиката" и дори "органиката" на душевния живот можете да прочетете моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, това е курс по философска психология, там може да намерите пределно ясно описание на душевния живот на човека.)

Елементарно нещо, което е непростимо да не знаете, е че умът (съзнанието, мисленето...) е душевна сила, която осъществява ориентацията на душата навън, към познанието на външните неща и предмети; умът постига своята стихия в пределите на науката, теоретичното, дискурсивното (изводимото и пр.) познание, наричано също така "точно", "естествено" и пр. Но душевна сила с противоположна насоченост, която предимно има за предмет вътрешният, "субективният", душевният, духовният свят, която е ориентирана "навътре", е чувствителността, от този род е именно и интуицията, тук са въпросните "истини на сърцето", които оперират със съвършено различни факти.

Истините на вярата, за които в случая говорим, са именно от този род. Те се постигат по съвършено друг начин, "верифицируеми" са, но разбира се не по начина, по който са верифицируеми истините на разсъдъка, на ума. (Да се иска това е непростимо объркване, никъде не е доказано, че истините на ума са единствено достъпните за човека истини, ние, човеците, не сме роботи, ние сме нещо значително по-богато!)

Това ще се задоволя да Ви кажа тук. То е призив да се замислите по-сериозно и да направите нужното да се освободите от някои коварни и широко разпространени предразсъдъци и илюзии, плод на умствената и душевната инертност на непривикналите да се задълбочават в търсенето на истината.

Между другото да вметна и това, че разумното (философското) мислене значително превъзхожда по смисъла и потенциала си "научните подвизи на ума" - защото навеки ограниченият (пък макар и склонен да се самозабравя!) ум може да си въобразява, че може да познае всичко, но когато се устреми към области, които не са му достъпни (и подвластни) по начало, той добива само трохи.

Ето, примерно, за духовните неща (истините на вярата, светостта, доброто, красотата и т.н.) умът може да породи само най-уродливи и при това пределно плитки "обяснения", които ще задоволят единствено хора, чиито дух е изначално скопен; т.е. хора, за които духът не означава нищо по причина на това, че те сами по крайно неблагоразумен начин са се отказали от него.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

20 коментара:

Анонимен каза...

ГРАНЧАРОВ СИ МИСЛИ ЧЕ Е МНОГО УМЕН НО ТОВА НЕ Е ИСТИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОЙ Е МНОГО НЕКАДЪРЕН И ГЛУПАВ МАНИАК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА С ПРАВО БЕШЕ УВОЛНЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАШИЯТ СПЛОТЕН ОКОЛО ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА КОЛЕКТИВ НИКОГА НЯМА ДА ДОПУСНЕ ТОЯ НАВЛЕК ДА СЕ ВЪРНЕ В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НА НАС ТАКИВА КАТО НЕГО НЕ СА НИ НУЖНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОСВЕН ТОВА ГРАНЧАРОВ ИМА ЧЕСТИ ПРИСТЪПИ НА НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТАЗИ ДИАГНОЗА ДАДЕНА МУ ОТ НАШАТА ДИРЕКТОРКА СЕ ОКАЗА НАПЪЛНО ВЯРНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Благодаря за оказаното внимание, разговорът наистина е интересен. Прочетох внимателно и отговора Ви, към който имам само един въпрос, преди да разгледаме детайлите в него: как доказвате съществуването на душа и каква е дефиницията, на която това, което влагате в понятието, се подчинява?

Димитър Дачев

Ангел Грънчаров каза...

Радвам се, че продължавате участието в диалога! :-)

А на въпроса Ви как доказвам съществуването на душата ще отговоря ето как: ами че ето това е прекрасен пример за нещо, което е непосредствено дадено, е истина, която съвсем не се нуждае от извеждане и доказване - понеже всяко доказване на непосредствено-дадената очевидност е съвсем ненужно! :-)

Аз имам душа, понеже ако нямам душа, няма да мога да се запитам нищо, няма да съзнавам нищо, няма да мога да мисля, да чувствам и пр.; без душа аз съм нищо. Вие пък, въпреки че се съмнявате, предполагам, относно това имате ли душа, но се запитайте поне това: аз мога ли да се съмнявам в каквото и да било ако... нямах душа, т.е. ако липсваше именно съмняващият се? :-)

Самият факт, че сте формулирал този или някой друг въпрос е толкова очебийно доказателство, че имате душа, че това изобщо не се налага да бъде доказвано. Е, вероятно Вие влагате някакъв крайно мистичен смисъл в думата душа, поради което и Ви се появява безумната мисъл, че душа... няма - или че е съмнително, че има! :-)

Що е душа? - това е един хубав въпрос. Много хора съвсем не разбират това и въпреки това без да мислят казват: душа няма, т.е. няма това, което аз изобщо не разбирам що е! :-)

Вие вероятно сте забелязали, че в наше време дебилизацията на индивидите и на оттук на нацията е твърде напреднала?

гАд каза...

Интересно.
Фактите на вашият дух си остават вашите лични факти, защо се пробвате да ги приложите към околните?
Нека не забравяме, че християнството далеч не е единствената религия, и тези с различни виждания не са само атеистите. И те ли са кастрирани?

Според религията на християните, духа е същността ни, божественото. Как така успяхме да го кастрираме ? :) Удобна позиция, в този случай не се налага да обясните различните факти с които оперираме. ;)
Ами изходим от идеята, че душата и духът съществуват и са част от всеки от нас, защо не приемате че нашите истини са различни?
Отстранил/отказал - по-скоро атеистите не са приели вярата. Никой не се е родил вярващ, че да отстранява нещо след това.

Ангел Грънчаров каза...

Да, като започнете да се замисляте, ще почне да Ви става и още по-интересно! :-) Колкото повече мисли човек, толкова по-интересно почва да му става. И по-приятно, разбира се. В сферата на духовните неща е така.

Фактите на моя дух си били оставали мои "лични факти", но в сферата на духа личното е съвсем несъществено, на преден план идва духовното; ако нещо е дух в истинския (пълноценния) смисъл, то е свръхлично, т.е. важи не само за мен, а за всички. Ако щете, да го наречем транссубективно. Или интерсубективно. Термините не са от толкова голямо значение. Важна е истината: в сферата на духа ние, като духове, сме в някакъв смисъл извън собствената си личност, надмогваме чисто личното, чисто субективното. И като духове сме дори и равнопоставени, сродява ни именно духът.

В този смисъл истински вярващите от всички религии вярват все в едни и същи неща, Бог за тях е все един, няма кой знае какво голямо значение какво име хората дават на Бога и пр. Същността, истината, духовното като идея, като смисъл - ето тия неща имат значение. Кой какво точно е казал, как го е казал, как се казва този човек, Грънчаров или някак иначе, тия неща са съвсем несъществени подробности. Друго е истински важното, ето че точно то Ви убягва. Причината търсете в себе си. Нещо във Вас самия липсва. Кое ли е то?

Относно "кастрирането" на духа от душите си вий, атеистите, търсете причината в себе си. Бог на всички хора е дал приблизително еднакви душевни сили, ето че дадени хора обаче не успяват да издигнат душата си до нивото на духа - и по тази причина когато се говори за духовни неща, тях ги обзема някаква бесовска емоция всичко да отричат, да се държат неприлично, да казват идиотщини от рода на "А пък такова нещо като дух няма!", "Бог не съществува!" и прочие. Проблемът на тия хора е в това, че тяхната душа не е успяла да хармонизира своя потенциал и на тази основа да роди духовната проницателност, ако ми позволите така да я нарека. И такъв човек, примерно, вече не вярва в нищо. Не успява да постигне истината по въпроса в какво си заслужава човек да вярва, изобщо става съвсем "бос" когато някъде почне да се говори за духовни неща. Според мен това вече е голяма лична трагедия на тия хора. Те обаче и това даже не съзнават. Пък и да го предчувстват, пак няма да го признаят. Те вярват, примерно, в пълни идиотщини, примерно вярват в... парите, в "реалните неща", в коли, вещи и прочие, от човешките неща на най-висок пиедестал, примерно, поставят... половия си орган най-вече, него боготворят, на властта на пениса се се подчиняват изцяло и прочие.



Анонимен каза...

Господин Грънчаров, а какво ще кажете за думите на Спасителя: ако ти ударят плесница, подай си и другата страна; не съди за да не бъдеш съден; обичай враговете си... Това са Християнски мъдрости, и някак си ми се струва, че вие ги заобикаляте в поведението и философията си.

Анонимен каза...

Дачев е прав.

Ангел Грънчаров каза...

Защо смятате, че Дачев е прав? Бихте ли се аргументирала поне малко? :-) Кое е основанието за Вашето заключение?

Ангел Грънчаров каза...

На предпоследната анонимна другарка: другарко, на мен ми стига това, че Вие самата сте, предполагам, постигнала върховете на смирението, любовта и добротата, аз пък, за да има разнообразие в битието, нямам такива големи претенции да съм образцов; Вие самата, предполагам също, сте най-вероятно светица, аз за себе си предпочитам да си остана грешен човек; да, грешен, но все пак човек...

Анонимен каза...

Изначално тезиса и на двамата спорещи е грешен.
Защита на тезата "Няма Бог".
1. Историческата обосновано е че всички религии са приети и създадени, за да се контролират маси от хора по-лесно. (защото като имаш 3 племена вярващи в различни богове - е мазало пичове)
2. Съвременен избор на религия се наблюдава рядко, тъй като той се налага още с раждането ни и така биваме лишавани от правото си на избор. Впоследствие взето решение пък се санкционира критично от социома и хората биват заклеймявани от своята общоност. (Прецакан си с раждането си и ако кажеш - Ама аз се кефя на Алах - още по-зле.)
3. Да вярваш в чудеса и отвъдното е сладко - но не и рационално. (няма да го доказвам, защото ще отиде много алкохол!)
4. Богове мнооого и исторически по нашите земи също - може да си избереш, но как разбираш, че е истинския не се знае. (Скандау - Са Богове! / Баси тъпото - нали!)
5. Христос като личност е съществувал - историците го проследиха Хрейшио брат, но кое го прави Спасителя!
6. Мравки сме, приемете го!
и в тоя дух......
Защита на тезата "Има Бог".
(Ангел - многословен си, но по-добре не се пъни ...)
1. Има бог - това сме ние. Lil wayne mirror - Образа в огледалото Ви, един негър, надрусан и татуиран има повече разум от Вас.
Бог не е човек, Храм, няма цвят и пол - Бог е тишината когато всички крещят, Бог е да се исправяш при всяка болка и загуба. Бог не иска свещи - Бог гори.
2. Приемете създали сме религията, когато е било хаус за контрол и екзистен минимума е в тези 10 заповедите - залегнали в правото, етиката, философията, живота ни... И затова атеистите са прецакани, освен ако не са и Анархисти, Вие спазвате религиозни правила облечени в нов Вид, те са на всяка стъпка и от модерният ни живот. Не може и да се разведеш даже, ако докажат прелюбодеяние си ебаси прецакания, ако пък удариш и другата буза пак, слушаш Яката Дупара- но пак ти го Вкарват - приемете го. Екзистенциален минимум!Неписана скрита социално приемлива етика, наука с бяла екичка.
3. Бог има не защото ще го докажа като ми вземете кръв или като ви го дам в епроветка, а защото и утре ще отворя очи. Просто е и няма нужда да се анализира и доказва - все едно да анализираш поеме на Едгар Алан По, не работи така - чувстваш ло или не. Шизофрения брат!
4. Наличието на Религия обуславя възможността за развитие и на науката, ако отново погледнем историята ще видим война и кръв, но и много борба за Свобода на словото, за това да можем да четем книги, за развитие на изкуството във всичките му форми, парите идват от властта - а властта едно време е била Ебана от Религията. Защо? Ми щото ако ония кажат на народа, ч владетялят име е Курва - те са го гилотинирали- Факт. Затова можем да мразим религията за кръвра, но трябва и да сме и благодарни за доста от откритията. Монетата има 2 страни, дори да не влизат Атеистите в Храмове - едно време най-големите архитекти и творци са били хората създали ги, а хората платили им и дали им възможност за тия с якичките. И така до безкрай може да продължа за войните, гоненията срещу откритията, преписаните и опазени книги и ценности, скритите и спасени личности, и поддържането на изкуството. И най-важното в онези най-тъмни дни на болести, войни и какво ли не - обикновенният беден човек без Фейсбук и Опел - е можел да немери защита и да се докосне до книги и изкуства именно там в Храма. Реално свещенниците са ни дали книгите, а с книгите създали науката и освободили масите ...Генезис
.......

Анонимен каза...

АИГ, на тия пичове като тежковъоръжени комунисти с примитивизма си от 1975 - те, представи си, избиха хиляди хора...за да се наядат. И все слаби, а сега ако избият същото количество дебелаци, прости ме Боже, ще ги аплодирам май... Та викам що не цитираш на теа дървени глави кво Бог им вика, да си намерят цитата, учени пезевенци ми се виждат с овчаро-козарско безапелационно "мислене" марка 1879... Точно такива самовлюбени в тъпоумието си уроди, въобще невменяващи че не всички хора са като тях, избиха след Девети септември 25 000 най-умни българи, за да се възцари простотията на атеизамо... Та нека теа абдали прочетат цитато за себе си: И рече безумнио у сърцето си: Нема Бог... А кво вика Бог за атеистите - не, тоя цитат не е по силите на постните им мозъци, манипулирани от една по-висша сила, на която се кланят с челобитие, а не знаят Бог кво вика за Сейтън - че това е жесток господар и колкото и да му служат, ще ги използва и захвърли в гробищата като безполезна мърша... Абе ако атеисти имаха ум щеше ли да има 45 години комунизъм, а?... Я ги мани, отговаряш им както ти си знаеш съвестно, но това са серсеми, които дотук разбраха всичките ми турски думи без проблем, а решили че са в Юропа...

Анонимен каза...

Нищо не знаете за вярата. Чета само небивалици. Не може да слагате знак за равенство между вяра и наука. Пълни абсурди. Всички изказани твърдения са меко казано нелепи.

Rashko Nikolov

Ангел Грънчаров каза...

Кой слага знак за равенство между вяра и наука? Вие прочетохте ли какво твърдя аз? Как така всички изказани твърдения да са нелепи? И моите ли твърдения са нелепи? :-) И аз ли нищо не знам за вярата? Как пък твърдите това, при положение че съвсем не знаете какво аз знам за вярата? :-) Чел ли сте моята книга със заглавие ПОМАГАЛО ПО ВЯРА?

Анонимен каза...

Приятелю, не постъпих справедливо с Дарина, тя е разкошен човек. Уважавам и ценя двама ви изключително много и приемам всички ваши мъки и радости при сърце. Това че аз се намирах в страшна житейска криза не оправдава отношението ми, ужасно съм учуден на себе си защото това не съм аз. Ако съм се изгубил дано да се намерят отново. Искрено се надявам да имаме възможност да поправим нещата, любовта между хората има силата всичко да изцери. Я.М

Анонимен каза...

Т.е. господин Грънчаров, виесте християнин само на думи, не на дела.... А е писано: по делата ще ги познаете. Аз ви предлагам да не се занимавате с въпросите на вярата. Създателят не е като госпожите срещу които така страстно воювате...

Ангел Грънчаров каза...

Към последната анонимна другарка, дето толкова много страда за моето нравствено състояние и по тази причина си е въобразила, че може вместо мен да решава с какво аз ще се занимавам:

Другарко, наистина ме трогнахте с Вашата тъй "чистосърдечна" загриженост за моето съзнание, за моите ценности, за моето поведение, но след като без капка неудобство демонстрирате своето несъмнено духовно (и нравствено) превъзходство не само спрямо мен, но и спрямо останалата част от грешното човечество, все пак държа да Ви кажа, че ако имахте все пак някакво отношение към християнството (и човечността) щяхте поне да знаете това, че християните не си навират носа в чуждите работи, а гледат да се занимават предимно със себе си. Понеже се преструвате на твърде благочестива, бих си позволил да Ви цитиран тъй уместната в случая мисъл на Спасителя, че не бива да се втренчваме в сламката в окото на другия, пренебрегвайки при това гредата в собственото око. Апропо, на какво основание си въобразихте, че имате правото да ми казвате с какво да се занимавам след като самата Вие не сте наясно с какво Вие самата имате право да се занимавате?

Ха сега на дело покажете, другарко, каква християнка сте. И се постарайте да поискате извинение от мен за наглостта си? При това хем сте нагла, хем сте учителка, нали познах? :-) Аз ще Ви кажа дори и това, че зная именно коя сте... зная Ви даже и името (айпито Ви ми разкрива по несъмнен тази Ваша тъй старателно, но и толкова глупаво крита от Вас тайна)... :-)

Ангел Грънчаров каза...

Към Я.М.:

Приятелю, в живота често се появяват сложни душевни и житейски ситуации, в които всички правим ужасно глупави грешки. Много често се оставяме да сме заслепени от някакви емоции и не постъпваме разумно. Не се кори, че единствен носиш вина за случилото се. Всички, дето се казва, вкупом съгрешихме, но ето, щом осъзнаваме грешките си и се покайваме, значи е имало смисъл от житейския урок, който самият живот ни е поднесъл. Ти си много добър човек, който за мен е чест да имам за свой приятел; съпругата ми те възприема по съвсем същия начин. Винаги в живота стигаме до някои значими истини чрез страдания, изстраданите истини са безценни. Това, че страдаме и се каем за неблагоразумните си постъпки показва, че не сме пропаднали в тресавището на самодоволството и безхаберието по отношение на това, което мнозина съвсем не разбират; то се определя с думата "достойнство" и е признак за разпознаване на ония хора, които заслужават да се нарекат свободни.

Анонимен каза...

Грънчаров, вие сте лъжец... нямате никакво айпи... но това е сламка, гредата е в подигравката ви с вярата, и тая греда ще я изпитате на гърба си...

Ангел Грънчаров каза...

Доказана лъжкиня, криеща даже името си, да ме обвини в "лъжливост" е голям комплимент за мен; но просто немаше нужда да ме фалите, другарко, не е нужно, така да се рече! :-)

Апропо, не е нужно да заемате позата на "богиня", раздаваща присъди; безочието Ви все пак дали може да има някакъв предел?

И още нещо. Думата "вяра" във Вашите гнусни и лъжливи уста е чисто и просто гавра...

Анонимен каза...

Твърдя го на базата на изказаните аргументи в дискусията и вложения смисъл в понятията, които така смело използвате. Разликата между вярващия и атеиста не е в подхода към познанието. Най- просто казано е въпрос на личен избор. Атеиста не разполага с научни доказателства за липсата на Бог. Погледнато в този аспект, атеизма е вид вяра. Познанието в случая е излишен аргумент. Вяра и наука могат да бъдат противопоставяни , ако допуснем следващото табу. Мнозина не правят разлика между вяра и религия. Вярата е индивидуално преживяване а религията социален феномен. Атеизма е неиституционализирана вяра. Вярващият не е конфликт с конвенционалната наука. Точно обратното , същите работят и правят открития във всички възможни сфери. Тезата: -Вярващият е глупак защото вярва е меко казано нелепа. Вярата е онази движеща сила, която ни дава възможност да продължим на пред. Вярата е тази , която прави възможно подобряването на рекорда на някой спортист. Същата води вас лично към ежедневните успехи и провали. Как решихте да облечете вярата изцяло в религиозен смисъл? До колкото си спомням, темата беше различна от избор на религия. Кой има право да съди моята вяра? Говорим за духовност, съдейки невъзможността на околните да приемат нашите истини като свои. За вярата би трябвало да се говори със смирение.

Споделям тези размисли с молба от това да не следва безсмислен спор; - кой е по прав. Ако е прозвучало обидно, моля да ми простите.

Rashko Nikolov