Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 11 май 2018 г.

Помните (знаете) ли "прелестите" на социалистическо-комунистическия "рай"?



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

"Помните (знаете) ли "прелестите" на социалистическо-комунистическия "рай"?" - налага се постоянно да си припомняме живеейки в "прелестите" на демократическия "рай".
Галя Микова

Ангел Грънчаров каза...

Ние, другарко, не знаем какви са прелестите на демократическия рай по простата причина че не сме никога живели в него. Сега, след близо 30 годишен преход, все още живеем в псевдодемократически посткомунистически "рай"...

Рамон Меркадер каза...

Хубави времена бяха, бай Ангеле.
Тъпунгерите като теб философстваха на воя в тухларните.
Тъпунгерът си знаеше мястото, не даваше акъл наляво и надясно... хубави времена бяха, хубави ...