Безкрайно тъпо е да не си давате сметка за това, че вътре в душите ви има цели... златни мини, страхотни богатства има в душите ви!

Утре, 9 май 2018 г., от 10.00 часа в сградата на Комисията за защита от дискриминация в София ще се проведе заседание на разширен състав, който ще гледа заведена по моя жалба преписка за дискриминация срещу директорката на пловдивската ПГЕЕ Стоянка Анастасова и заместник-директорката инж. Камелия Стоянова (тази административна особа също така е и "синдикален лидер" на учителската организация в училището към КТ "Подкрепа"!). Заседанието е открито, интересуващите се от прелюбопитния казус могат да присъстват - с оглед да задоволят интереса си. Някои приятели вече, прочее, заявиха желанието и готовността си утре да дойдат в залата на КЗД.

По това разследване аз нямам адвокат, ще защищавам тезата си сам. Ще ми се наложи, иначе казано, отново да вляза в ролята на... Сократ, виждате, мен лично съдбата ме облагодетелства крайно разточително, имам щастието (и късмета?) в нашия тъй напреднал и прогресивен XXI-ви век да преживея досущ същото, което преди 25 века е сполетяло и моя любим учител във философията, признайте си, че ми завиждате за тази толкова щедра към моя милост участ?! Е, засега не мога да ви кажа това дали моята и Сократовата участ ще са напълно еднакви и в последната сцена, сиреч, не мога да кажа дали и аз ще умра точно като Сократ, предполагам, заради различието в епохите мен ще ме убият не чрез изпиването на чаша с отрова от растението бучиниш, както това е станало при Сократ, мен, най-вероятно, ще ме убият по някакъв по-различен, по-прогресивен, така да се каже, начин. Но как точно ще протече при мен финалната сцена аз сега не мога да ви кажа, изобщо нямам пророческа дарба. Но това, че ще ме убият, е без съмнение, аз съм щастливец и по този пункт: може ли човек да се оплаче от съдбата си след като тя е така щедра, повтарям, към него?! А да умреш почти по същия начин като учителя си, и то при положение, че имаш толкова велик учител като Сократ, е направо същинска благодат.

Най-близките ми приятели ме съветват сега, в решаващия момент на историята си да не повтарям грешката на Сократ, иначе казано, ме съветват да дезертирам от човешкия и от философския си дълг и да проява непростимо малодушие, примерно, казват ми: амче глупаво е (знаете, съдът отмени заповедта за уволнението ми, аз вече добих правото да се върна на работата си като учител по философия в училището, в което съм работил толкова много години, но от което бях изгонен по толкова грозен начин!), значи, да се връщаш пак на работа, щото там непременно ще бъдеш досъсипан и в крайна сметка и убит, вземи прояви благоразумие и вместо да умираш... "напразно", по толкова "глупави причини", с оглед да се съхраниш (ведно с малодушието и слабостта си!), щом се върнеш в училището поискай сам да бъдеш уволнен отново, но вече с твоето съгласие! И по този начин се опозори и пред учениците си, и пред гражданите, и пред всички - като плюеш на делото на целия си живот! - но пък за сметка на това ще можеш да доживееш окаяния си оттук-нататък животец като типичен нашенски слабак, треперко и нищо не правещо мрънкало.

Е, те се опитват да ме примамят като ми казват, че като проявя тази тъй завидна "разумност на малодушието" и на най-презряната страхливост, на дезертьорството, щял съм бил, видите ли, да имам известно време, преди да умра по "естествени причини", да напиша, примерно, още една-две книги, които, знае ли се, може пък да бъдат, тъй да се рече, "книгите на живота" ми, да бъдат заключителните акорди на иначе не изпълнения с кой знае какви постижения мой живот - на един (не)обикновен все пак учител. Значи да напусна работа сам - за да пиша тепърва книги, и то, видите ли, да пиша "сериозни книги", сякаш това, което досега съм писал, и при това съм го писал, един вид, с кръвта на сърцето си, е прекалено несериозно; нищо де, приятелите ми ми дават тия съвети щото, тъй да се рече, много ме ценят, вярно, не се усещат някои от тях, че по този начин твърде много ме обиждат, щото ще се окаже, че не са разбрали (въпреки всичко случило се, особено напоследък, в последните 5-6 тъй бурни, но иначе памятни години!) смисъла на живота ми; но ний не можем да искаме дори и от най-близките си приятели да знаят по-добре от нас самите (или поне колкото нас самите) смисъла на собствения ни живот.

Та по тази причина аз изобщо не виня приятелите си за тия толкова загрижени съвети и най-вероятно и по този пункт изцяло ще ме споходи съдбата на учителя ми Сократ, знаете той също като мен преди да умре е имал предложения от приятелите си да бъде спасен, ала се е заинатил точно като мен и не е послушал толкова благоразумните им съвети; умрял е достойно, с една наистина завидна смърт - дори и човеко-Богът Христос, знайно е, е умрял по аналогичен начин, представяте ли си що значи пък това?! Абе какво да ви казвам, нямам думи направо, вие, вярвам, усещате това: съдбата към мен напоследък е безкрайно щедра, не мога да се оплача от съдбата си. В тази връзка искам да ви разкажа нещичко, да ви разкажа една случка от живота ми тия дни, която е преизпълнена с огромен смисъл, по моето усещане и разбиране.

Преди около месец може би получих писмо от един млад човек, бях помолил приятелите си от Мрежата да ми дадат съвет и евентуално да ми помогнат по един казус, няма значение какъв, е, откликнаха доста приятели, в тази връзка получих и писмо от един млад човек. Като му отговорих, този младеж ми писа, че имал твърде голям интерес към философията и психологията, към човека и живота, бил искал да ми предложи някои неща, които да свършим, евентуално, заедно, в едно сътрудничество, знаете, аз винаги съм готов да откликна на такива предложения, особено когато ми прозвучат сериозно, когато доловя, че човекът е сериозен и пр. Този млад човек попаднал на блога ми, харесал много неща, доловил, че имаме някаква близост и пр. Та си писахме с него известно време, роди се идеята да се срещнем, да поговорим, да проведем някои обсъждания, диалози по интересуващи ни теми.

Този млад човек наистина се оказа сериозен, уговорихме да се срещнем било в София, било в родното ми място Долна баня, било в Пловдив, той бил готов да дойде и пр. Е, оня ден той пристигна в Долна баня, предвид спокойствието, тишината, благодатната природа, въздуха и пр. избрахме това място, посрещнах го на гарата, закарах го с колата да се настани на резервираното предварително от него място в една "къща за гости", във вилната зона на Долна баня, намираща се непосредствено в полите на Рила планина (или на "великата рилска пустиня", по думите на Иван Вазов). И три дена се срещахме, разговаряхме, младият човек прави и видео-записи на разговорите ни, един вид нашите диалози бяха нещо като дълго "интервю", който той взе от мен; зачете ме с тази висока чест да открие своята чудесна инициатива (да разговаря и да запише на видео разговорите си с интересни според него личности по всякакви въпроси!); да не пропусна да отбележа, че този млад човек доста години е живял в Обединеното Кралство, владее перфектно английски език, завършил е образованието си там.

Абе какво да крия, имах щастието да се запозная с такъв прекрасен млад човек, с поразително духовно излъчване, мислещ по превъзходен начин, със страхотно духовно богатство, с таланти, свободолюбив, общителен, възпитан, бих си позволил да кажа направо сякаш е един вид слънчев човек, да, с него да се общува е направо празник! Толкова силно съм впечатлен от откритието си, че има такива всеотдайно мислещи, чувствителни и търсещи истината млади хора като него у нас, че с пълно право мога да заявя: откак се запознах и разговарях три дни с Дино (така се казва той) вече смятам, че нашата България неминуемо ще има велико бъдеще, залог за което е тъкмо фактът, че има такива духовни, търсещи истината и активни, инициативни, при това смели и свободолюбиви, също така правдолюбиви млади хора като този Дино!

Знаете, аз съм прям човек и не мога да крия нито мисълта, нито чувството си, предпочитам да съм пределно честен. Безкрайно ми беше приятно да разговарям с такъв всеотдайно мислещ и сърдечен млад човек като Дино; запознах го също така и с неговия връстник, син на мой пръв братовчед, той пък се казва Валери, и ги слушах как разговарят, да, наистина смятам, че тия млади хора заслужават ние, от другите поколения, да им помогнем с каквото можем, те имат нужда и от нашия опит та да постигнат и разкрият максимално себе си; ще го запозная, живот и здраве да е, и със сина си. Разбира се, аз лично смятам след впечатленията, размислите и констатациите си от последните дни, че вече се е родило това поколение на свободата, раждането на което аз от толкова много време чакам, иначе казано осъзнах, че това поколение не само вече се е родило, но е и отраснало, възмъжало е; това ново поколение на свободата, по моето дълбоко убеждение, не само ще спаси България, но и ще й осигури едно достойно бъдеще - в семейството на напредналите, културните, цивилизованите, проспериралите, ценящите човешката личност и свобода нации и народи. Простете, че звуча по този начин, но съм твърде много щастлив от откритието си. Аз имам тази особеност, че се "паля", че имам, въпреки годините си, способността да се ентусиазирам, цяло чудо е, че съм запазил жива тази моя младежка способност, която, прочее, не остарява, няма как да остарее: щото е израз на дух, а духът, знайно е, просто няма как да остарее.

Такива чудни работи ми се случват напоследък! Излишно е да казвам какво голямо, направо същинско духовно блаженство изпитах по време на разговорите с този наистина самоотвержено търсещ истината млад човек, който освен че е добре образован също така много е чел, при това чете и книги, които са и съвсем нови, запознат обаче е и с класици като Юнг и пр., изобщо открих в него една забележителна личност, устремена към успеха си. Добре зная, че такива хора просто няма как да не успеят, особено когато имат и тъй присъщия на истински свободните (а това значи пълноценно живеещите!) личности манталитет на непримирими борци за правда и свобода, щото за свободата си трябва да се борим всеки ден, за истината - също. Проведохме чудесни разговори, разбира се, времето ни не стигна, такива разговори и такива теми никога не могат да бъдат изчерпани, но поставихме, чини ми се, много добро начало; разбира се, от сърце желая успех в начинанията на този толкова силно впечатлил ме млад човек!

Та Дино ще дойде утре в Комисията по защита от дискриминация, ако някой от вас дойде също там, ще има възможност да се запознае лично с него (пък и с мен). Аз добре зная че много свестни и качествени хора четат блога ми, ето, призовавам ви: отхвърлете глупавите скрупули, направете нещо за да докажете и на самите себе си, че сте способни да победите нерешителността и безволието си; не бъдете бездейни, не си позволявайте да бъдете пасивни съзерцатели на живота, напротив, впуснете се смело в него, скачайте дръзновено в "морето на живота", там е истината, там ще докажете, че сте добри "плувци", т.е. че сте достойни за този велик дар; не стойте само на неговия бряг и пр.! Това исках да ви кажа накратко, мисля, че сами е крайно време да осъзнаете, че истинското богатство на този свят сме ние самите, да, човекът е истинското богатство, духът е истинското, великото богатство на човека. Ето защо запознаването и общуването с един друг човек е онова, което истински ни обогатява; при това мога да ви окуража, че за притежаването на това богатство даже не се искат и някакви... пари, дано ме разбирате, ний, българите, обичаме да не се охарчваме, е, ето ви шанс да ставате истински богати без изобщо да се охарчвате: търсете талантливи и освободени личности като Дино, общувайте с тях, работете заедно, помагайте си, търсете, окуражавайте се, взаимно се вдъхновявайте, това са безценни богатства, които, забележете, не струват абсолютно никакви пари!!!

Цяло безценно съкровище е една друга личност, често неразкрило се при това дори и пред собствения си "носител" или "собственик" - представяте ли си това пък какво значи?! Да, направо е безкрайно тъпо да не си давате сметка за това, че вътре в душите ви има цели... златни мини, дори диамантени! Страхотни богатства има в душите ви, грехота е те да бъдат похабявани без полза, без смисъл! Но човек сам трябва да открие своите собствени богатства, богатствата на собствения си дух, пък след това верният подход е да започне... да ги раздава на другите. Щото тия тайнствени, неведоми за много от човеците, дори затова и сякаш мистични духовни богатства имат, за разлика от другите богатства, това чудно свойство като ги раздаваш дори съвсем безразборно, те да не намаляват, напротив, колкото повече ги раздаваш, толкова повече те се увеличават!!!

Да, и тази истина е крайно време да осъзнаете, щото ако и това не знаете, значи нищо не знаете и сте твърде заблудени хора, сте хора, чието дух е поразен в основата си; да, лекувайте си духа колкото се може по-спешно! А как именно се лекува духът на човека, който дори млад, вече е заболял духовно? - ето една чудесна тема за обсъждане, ако дойдете утре в залата на КЗД, ще можете да се присъедините след това към нашата компания с този слънчев млад ентусиаст на духа като Дино, ще отидем след това някъде на тихо място, примерно в някой парк и заедно ще проведем следващия си вдъхновен разговор! Ето, аз си позволявам да ви направя тази оферта, вие, ако искате, се възползвайте, ако не искате да се възползвайте, стойте си сами, стойте си неразкрили се, продължавайте да си бъдете вманиачени, че сте най-великите, стойте си обезличили се, поругаващи духа и личността си; бъдете си, прочее, каквито искате, вие ще страдате - щом сте дръзнали да се държите неадекватно дори спрямо самия живот!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Нали ще запомните в крайна сметка поне това, което ви казах по-горе: безкрайно тъпо е да не си давате сметка за това, че вътре в душите ви има цели... златни мини, дори диамантени, страхотни богатства има в душите ви!!! Почвайте да ги копаете без да се щадите - и тогава ще станете колосално богати един ден дори и с... пари! :-) За богатия с истинските богатства на духа е детска играчка да забогатее с пари, вие дори и това ли не знаехте?! Какво ли изобщо знаете де... щом дори и това не знаете...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo