Защо толкова много от професорите в ерата на посткомунизма са проф(ан)есори?

Из: Пет причини човек да не става професор, Вера Афанасиева

... Страхува се от естественото си волнодумство, което пречи на университетските власти, на партийните норми, на идеологическата цензура, на патриотични нагласи (Кант е бил немец, въпреки че е живял в Калининград!), на църковните канони, на скудоумието на стоящите над него длъжностни лица. Той се страхува от разюздания и невежият, който плюе върху него от високата камбанария на студента. Той се страхува, че няма да смогне, няма да довърши, няма да угоди и бездарно ще умре от изтощение по време на някоя безполезна чиновнически кампания. И от себе си се бои, бои се, че рано или късно ще си спомни великите морални принципи и идеали на научното познание и ще изпрати всичките си мъчители и надзиратели някъде, така както умеят да правят това само руските професори...

... Щом България и Русия се намират в толкова различни светове – политически, икономически, социални и т.н., то какво поражда сходствата? Дали двете страни следват някакъв общ модел на трансформиране на образованието и защо? Дали този модел се прилага само в тези две страни или е по-широко разпространен? Това са големи въпроси, които изискват специално обсъждане, което по-нататък може да започнем. А засега философът В. Афанасиева би могла да отговори на същия въпрос с цитат от друг философ (Мишел Фуко), който е един от малкото, посочили сходствата между либералните общества и тоталитарните държави: “… фашизмът и сталинизмът просто са продължавали цяла поредица от механизми, които вече са съществували в социалните и политическите системи на Запада. В края на краищата организирането на могъщи партии, развитието на полицейски апарати, съществуването на методи за репресии като трудовите лагери, цялото това наследство е изцяло създадено от либералните западни общества и е трябвало просто да бъде възприето от сталинизма и фашизма." (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много от съвременните професори са проф(ан)есори, които пишат без да се замислят идиотщини като приведените, примерно тази "... Кант е бил немец, въпреки че е живял в Калининград!" или че либерализмът е... създал комунизма и фашизма! :-) Свободата е виновна за несвободата! Нямам сега време да пиша защото тръгвам след пет минути за София, но ще пиша и говоря скоро по тия теми. Хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo