Моят отчет за тъй многозначителните психологически и нравствени сценки, случили се вчера

Много хора ме попитаха как е минало заседанието на Комисията за защита от дескриминация (виж коментарите под тази публикация: Безкрайно тъпо е да не си давате сметка за това, че вътре в душите ви има цели... златни мини, страхотни богатства има в душите ви!); снощи обаче нямах сили да отговоря, ето, отговарям сега.

Всъщност ще ви разкажа накратко какво стана в сградата на КЗД - щото заседание фактически нямаше (поради заболяване на един човек от петчленния състав то не се състоя, беше отложено за 19 юни); но в сградата на КЗД се случиха интересни, любопитни и твърде изразителни (многозначителни) неща. Ще се постарая да ви предам истински важното, да ви го опиша с думи. (Защото, за жалост, не го записахме на видео - щеше да се получи превъзходен документ на времето, в което живеем - и на нравите, които господстват у нас в този исторически момент!) Разбира се, нямам - за огромно мое съжаление! - нито таланта на Достоевски, нито този на Шекспир, нито на Данте, нито на Омир, нито дори този на Кафка, на Оруел, на Бекет и пр., по тази причина моето описание ще бъде най-бледо подобие на непосредствената жива реалност, на реалността на непосредствения живот.

Както вече ви писах повече от половин час преди началния час на заседанието там дойде моят нов приятел Дино (той в момента е в София), аз бях поканил и вас, но вие не се възползвахте от предложението ми, вероятно сте били заети (с по-важни неща). Наричам Дино мой приятел по простата причина, че с него ми е много приятно, а пък както показва думата, приятели и то истински са ни ония, с които ни е истински приятно. От първата минута с него започнахме интересен разговор по най-важни въпроси, той ми разказа, че участва в дискусиите на някои световни интернет-форуми за дискусии на високо ниво, съобщи ми какво е чел напоследък, кое най-много го е впечатлило, започна да ми казва как той мисли по толкова важните проблеми на човечеството, слушах го с удоволствие, да, но ето, наближи времето да влизаме в сградата на КЗД - ние до този момент разговаряхме непосредствено до оградата на намиращия се в близост "Музей на социалистическото изкуство", там в двора (сякаш е гробище!) има разни бюстове и паметници, включително и огромните на Г.Димитров и на Ленин (този, дето стоеше срещу Партийния дом!), тук беше е самата "рубинена" (червена) петолъчка, дето украсяваше пилона на въпросната бърлога на българските комунисти; както и да е, на нас ни се наложи да влизаме и по тази причина прекратихме твърде хубавия си разговор по толкова важните въпроси, който провеждахме на крак. Влязохме в сградата на КЗД и във фоайето почакахме да дойде началото на заседанието.

По едно време вратата се отвори и през нея тържествено, гордо вдигнали глави преминаха двете височайши властващи дами; Дино остана поразен от тяхното излъчване, те вървяха с бели безизразни лица (какво излъчваха лицата им, позволете ми да запазя в тайна, нека тук да поработят вашата фантазия и интуиция!), минаха покрай нас, стараейки се да покажат, че изобщо не забелязват, че минаха покрай двама живи човека; да, минаха покрай нас така, както в народната поговорка се казва, че се било минавало "през турски гробища", ние специално и двамата почувствахме веенето на някакъв леден гробищен дъх, просто си описвам усещането; импулсивният Дино сподели, че и той е почувствал нещо такова. Аз лично, понеже съм човек, когато преминаваха моите бивши (а най-вероятно и бъдещи!) работодателки, както подобава възпитанието, ги гледах право в очите, като видях, че те... "изобщо не ме забелязват", се уплаших за момент дали пък, кой знае, да не съм станал нещо като... "фантом", даже леко се опипах по крака за да установя "дали ме има", "дали съм тук", оказа се, че съм си тук, но те явно изобщо не ме забелязваха, кой знае защо, това за мен е същинска загадка защо изобщо не ме забележиха и двете дами с изсечени сякаш от мраморен камък лица; е, аз, понеже съм (как да го кажа?) открит човек, който при това е любител на извънмерните странности на нашия живот, когато те преминаваха покрай нас, не само ги гледах право в очите, но и дори се усмихнах най-дружелюбно (все пак се познаваме от толкова години!), дори в един момент им кимнах за поздрав, ала те се престориха, че не забелязват нищо, даже, признавам, в оня момент си помислих: дали пък - понеже са били обзети, предполагам, от доста силна (женска) емоция! - те наистина не ме забелязват, знае ли се, женската душа винаги е била почти непълно непроницаема загадка за нас, мъжете?! Нищо де, описвам тия неща ей-така, между другото, само колкото да ви въведа (отчасти) в мигновено породилата се крайно любопитна нравствено-психологическа ситуация в сградата на КЗД в момента, в който неговия праг прекрачиха тъй царствените властващи особи на световно-известната вече пловдивска ПГЕЕ; Дино, който има (за разлика от вас) щастието със своите очи да се наслади на ставащото, не криеше ентусиазма си, но понеже е възпитан, си личеше, че едва сподавя нахлулите в него мисли и чувства (все пак този младеж е живял доста години в "тъй прогнилия западен свят", живял е в Обединеното кралство!), по тази причина сблъсъкът му с нашите родни и тукашни "демократични" нрави е, предполагам, твърде болезнен. (Все пак в нормалните страни, в които човешката личност - индивидът! - е на подобаващото място, такива уродливи психологически явления са почти несрещащ се феномен!) Но да не философствам прекалено, щото това е една крайно деликатна сфера на нашия психологически и, ако ми позволите така да се изразя, тъй нравствен, с извинение, народностен и човешки, пак с извинение, живот.

По едно време служителка на КЗД ни покани в залата, която е голяма и при това напълно прилича на съдебна зала; там ни дадоха едни документи, които трябваше да попълним; царствените властващи особи на ПГЕЕ седнаха от дясната страна на залата, аз седнах от лявата (така ми беше посочено от въпросната служителка). И ето че в оня момент възникна тъй сложният въпрос къде да седне... Дино. Ето какви интересни дебати и дори дискусии се породиха то този толкова прост въпрос.

Той трябваше да седне на мястото на публиката. Да, ама е някак неучтиво да го сложим и оставим там, съвсем сам и самотен (щот, знайно е, у нас, по причина на това, че съвсем нямаме гражданско общество, залите в съдилищата и на такива други места, където се решават толкова важни въпроси, свързани с човешките права на всички нас, напълно пустеят, абсолютно са празни; не е така обаче в другите, в нормалните страни; в залата, излишно е да го споменавам, но ще го кажа все пак, нямаше и нито една медия; за медиите у нас също са съвсем безразлични въпросите, свързани с човешките права, с произвола, със самоволията и беззаконията на самозабравилите се властници, с такива дреболии у нас медиите изобщо не се занимават - по причина на това, че са вгледани в тъй жизнено съдбовния екзистенциален въпрос за това какъв цвят имат най-новите гащи на Азис! - та значи някак си не вървеше да оставим Дино сам, единствен и самотен да олицетворява липсващото, спящото непробуден сън българско гражданско общество, не вървеше да го сложим в пределно пустата голяма съдебна зала (що ли ги правят изобщо големи тия зали като нямаме гражданско общество, а може би някога ще почнем да имаме, знае ли се?!), ето по тази причина на мен ми хрумна Дино да седне до мен в качеството му на мой... "консултант", тази дума ми хрумна в оня момент, щото не вървеше да кажем на съда, че ще седи там в качеството му на мой приятел, нали така? Дино мигновено оцени положително това хрумване, даже особено много му хареса възможността, че по този начин ще може да участва в предстоящите дебати по търсенето на истината; е, попитахме служителката как стои този въпрос според правилата, тя отвърна, че предполага, че няма кой знае какъв проблем, но че вероятно ще се наложи аз лично в писмен вид да го упълномощя да бъде мой консултант или каквото там се наложи да бъде. Каза ни също, че като дойде председателят на състава, него да попитам, той ще каже как да се реши проблема.

Докато чакахме с Дино тихичко разговаряхме за това-онова; особено много ни хареса възможността, за която пак ни подхвърли служителката, тя каза, че най-вероятно преди започването на диренето на истината двете страни ще бъдат призовани от Председателя да се помирят, даже ни посочи, че встрани има специална заличка, която трябвало да използваме - за да проведем преговорите за помиряване; на Дино пък предложих, в този смисъл, да опита да изиграе тъй важната роля на медиатор, едно че е "страничен човек", друго че е млад човек, един вид е нещо като представител на поколението на учениците, пред очите на които се развиха тези тъй грозни истории в ПГЕЕ, които са предмет на делото, на мен много ми хареса тази нова важна роля, за която се очерта реална възможност да играе Дино; е, обсъждахме тия неща помежду си, но в един момент дойде Председателят, облечен със съдийска мантия, почнаха да идват и другите членове на състава, също облечени в съдийски мантии. Тогава именно на моя милост се наложи да отида до Председателя и да го попитам как може да се реши очерталия се казус около възможността Дино да не бъде просто самотен гражданин, седящ нейде в празната зала, а да играе една по-активна роля, щото може също така и да допринесе за търсенето на истината. Председателят ме изслуша с нескриван интерес и ми заяви, че въпросът ще се реши без проблем, да нямам грижа за това, той обаче вече имаше по-голямата грижа, че единият от членовете на състава най-вероятно няма да дойде (и няма как да бъде заместен от някой друг човек). И точно в този момент, съвсем ненадейно, и двете сякаш дали обет за вечно мълчание властващи представителки на нашата тъй загадъчна образователна бюрокрация... проговориха, представяте ли си?! Те проговориха и в в един глас заявиха ето какво:

- Ние обаче категорично възразяваме този човек да седне там!!! (Имаха предвид да седне до "народния враг Грънчаров", именно до моя милост, разбира се!)

Аз в онзи момент, понеже не очаквах такава една реакция, съвсем спонтанно дръзнах, ухилен до уши, да кажа ето какво:

- Добре де, но не разбирам как така възразявате дори и за нещо, за което не сте чули какво е?! Или вие по принцип за всичко възразявате?! (Казвайки това аз имах предвид, че ние до този момент говорехме колкото се може по-тихо, дори направо шепнешком, така дори и на Председателя казах молбата си.)

И в онзи момент, поради моето изказване, самата височайша самодържица на световноизвестната ПГЕЕ благоволи да каже ето какво:

- Чува се какво си говорите, да не мислите, че не сме чули: ний всичко чуваме - и всичко знаем!

И в оня толкова знаменателен момент г-н Председателят, като видя, че аз зинах да кажа още нещо, решително взе думата да забрани каквито и да било по-нататъшни дебати, поради което на мен ми се наложи да млъкна; но той все пак обеща казусът около ролята на Дино някак да бъде решен, още повече, че аз си позволих да му кажа, че едно негово участие в търсенето на би имало голямо възпитателно значение за младежа - пък и за неговото поколение.

Такива работи станаха в залата още преди да започне заседанието, което така и не започна, беше орисано да не започне. Но нищо де, не беше съвсем без полза пътуването ми до София вчера. Още повече, че г-н Председателят, изпитвайки голямо неудобство за случилото се (отмяната на заседанието), най-човешки ни се извини, и в оня момент се сети да добави, че Комисията има възможност да... заплати пътните разходи (и командировъчните!) и на двете страни, което за мен беше крайно важна новина, възползвах се от тази възможност, по причина на това, че съм беден като църковна мишка, доста съм го закъсал с парите, не е за приказване по тази срамна тема, но го споменавам между другото - направо ме разоряват тия огромни цени на автобусните билети особено (до София билетът струва 14 лева!). Разбира се, директорката има добрината да заяви като чу за туй нещо, че те са си командировани от училището, нищо чудно да са пътували и със служебния автомобил и шофьор, не знам, но и това е възможно, знайно е, джобът на бюджета на училището е твърде дълбок, предполагаме! Та аз си взех вчера парите за билет поне в едната посока, а другия път ще ми платят билета и в обратната посока, просто трябва да се приложи и билетът.

Ами това е в основни линии. След това се поразходихме с Дино и си поговорихме, даже потърсихме някакво място да запишем с видео ново обсъждане по някоя интересна тема, но не намерихме тихо място; след това с метрото отидохме до центъра, там аз пък попаднах на сборището на комуноидите-путинофили при Паметника на голямата лъжа, знаете за кой паметник става дума, за паметника на окупатора става дума, Дино си имаше работа и си тръгна, аз пък направих ето това клипче: На комуноидно-путинофилското сборище под паметника на съветския окупатор. После си свърших работата в Народната библиотека и заминах за книжната борса, където също имах важна работа. И в 14.00 часа вече бях в автобуса за Пловдив.

Ами толкова за днес. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Е, ако опитате да почнете да ставате и личности, имащи по-пълноценен живот (сиреч живот, в който не робувате на глупави скрупули и вредни навици), т.е. ако направите живота си по-динамичен, по-смислен, по-разумен, в това число ако почнете да се държите и като граждани (Човекът все пак, по дефиницията на Аристотел, е "политическо живо същество", т.е. е същество, което се занимава с политика; да, но вие пък не знаете що е това политика, тъй че точно по тази причина сега, убеден съм, се мусите крайно презрително и недоволно!), та значи ако постигнете тия неща, няма да загубите, но изборът какви ще бъдете вече си е съвсем ваш, моята работа беше да ви покажа, че имате и други възможности, алтернатива на това, което сте, винаги има; откритият към нови възможности човек всъщност е свободният човек, но вие, предполагам, такива не щете да ставате, щото и така сте си добре, нали познах?! Стига толкова съм ви дразнил, че хептен ще ме намразите, джанъм! :-) (Думата "джанъм" била означавала "душо моя", е, има и един по-преносен смисъл, в този смисъл я употребявам, за да ви ядосам на патриотична вълна!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo