Мили Боже, ами ако чудото на преображението продължи?!

На моя приятел от Австралия представената във вчерашното ми есе история (виж: Боже мили, какъв лош човек съм станал: отпъдих всички добри хора от себе си!?) се видя така показателна и многозначителна, че той направи ето този покъртителен извод:

AIG, това е тука всичкото от епохата на Сюлейман Великолепний, ти как си представяш в Западна Европа или Америка да се държат така?? Аз колко пъти ти казах, че сте замръзнали в Турция 1878 - видя ли го сега и сам?

Има нещо такова, но този извод се нуждае от по-внимателно вникване в ситуацията: все пак не бива да смятаме, че периодът на граденето на комуноидността в епохата на пресветлий комунизъм нема начин да не си е дал отражението връз съзнанието, ценности, с извинение, а най-вече върху поведението на днешните българи, аз така си мисля де, може да не съм прав, вие кажете каква е истината, аз вам предоставям тази привилегия. Щото се видя, че аз каквото и да кажа, все било погрешно, май ще се наложи веке да замълча, а, дали да поднесем такъв чудесния подарък на моите тъй многобройни неприятели?! Абе дето се казва, човек за едната чест живее, нали така, е, аз ще заложа на честта, пък нека да плащам жестока цена, ще продължа да се инатя и да давам пример, че и у Нашенско е възможно да се живей достойно, нищо че в резултат комай всички до един ще те намразят, ще те обявят за "народний враг", ще те оплюят, даже, моля ви се, ще се погнусят от тебе. Така е щото окало нас, както виждаме, пърхат все чисти и невинни душици, подобни на ангелчета с крилца, а само аз се оказах такъв попаднал нравствен дегенерат и враг също така на човещината; Боже, каква чудесна, направо сияйна нравствено-психологическа идилия е обзела отношенията в училищно-възпитателната и образователна, тъй да се рече, общност в пловдивската ПГЕЕ и то само за една годинка и нещо след моето поредно опраскване, всички са се преобразили в ангелчета, а само аз, нема друг начин, съм станал нещо като Сатана, затуй вчера като ме виждаха моите бивши колеги-учители във фоайетата и в коридора на училището, хукваха да бягат така бързо, че човек не можеше да види гърбовете им, очевидно са се плашели да не се заразят от мен, сигур са преценявали, че съм може би опасно болен, нещо чудно да са ме възприемали направо за крайно опасен човек, не знам, нема значение какво точно е причината, но фактът си е налице: така абсурдистски колегите ми не се държаха дори и в най-мрачните времена на комунизмо-социализма, щото аз и тях съм живял, такива чудесии, признавам, решително немаше дори и тогава! Но да оставя това, важното е, че аз все пак продължавам да давам някакъв пример на учениците си, да видят, че има, дето се казва, и алтернатива на подлизурковщината, да видят, че човекът, дето се казва, не е робот, който да действа по една и съща подлизурковска, да речем, програма, а е свободно и достойно същество, което винаги има избор, винаги може да се държи и иначе. Ще продължавам, иначе казано, да се държа като учител и възпитател, който чисто и просто си изпълнява дълга - да бъде нещо като скала, твърда опора на достойнството, ще кажа и това, въпреки рисковете да ме възприемете като някакъв кух самохвалко. Впрочем, възприемайте си ме както си искате, ваша воля, ето, ако щете, се възхищавайте на тъй достойното, бих казал похвално поведение на моите бивши и, напълно е възможно това, и бъдещи, защо не, колеги. (Но нищо чудно като се върна, в училището от спонтанно избликналото от душите чисто нравствено възмущение да се срути, да речем, покрива на сградата - или дори да падне небето, знам ли какво поражения може да предизвика тъй светлия порив на искрено възмущение и тия толкова чисти души?! Но нека да мина, лека-полека, на темата си; интересно е, че вчера забелязах и следния не по-малко многозначителний феномен, касаещ вече реакциите на младите, на нашите възпитаници, дето са поставени да се пържат между два огъня, този на толкова заразителното поведение на огромното, на смазващото мнозинство от техните учители-възпитатели и този лек огън, имащ едно духовно естество, огън, който, тъй да се рече, излъчва моята толкова скромна и слаба все пак, съвсем самотна персона.

Знаете, аз безброй пъти съм казвал и писал, че правя всичко заради учениците си, за тях именно съм готов на толкова жертви, неудобства и дори мъки. И ето вчера какво се случи с поведението на учениците ми, забелязах нещо, което силно ме разочарова, въпреки че то е съвсем обяснимо. Ето за какво става дума.

Когато ме уволниха (вий и сега можете да намерите клипчетата от ония дни в край на март миналата година, те си стоят преспокойно на съответните страници в този блог и в профила ми в YouTube) с очите си можете да видите и с ушите си можете да чуете как се държаха тогава учениците ми, държаха се съвсем достойно, подкрепяха ме, вярно, не дръзнаха да застанат до мен, щото, да си признаем честно, ги беше страх, все пак тиранията (и отмъстителността на властващите) винаги пораждат страх. Пък и българинът е устроен така, че винаги скланя глава пред властимащия, това и признак на поведението на масата, овладяна от чисто материалистически и прагматични, дори конформистки душевни импулси. Та учениците ми се задоволиха с това да ме гледат отстрана всеки ден по време на моя продължил точно 77 дена граждански протест за свобода в образованието и за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, който аз провеждах тогава там, на тротоара, до централния вход към двора на въпросното, на моето училище (от което бях изритан така грозно!). Те значи стояха и наблюдаваха всеки ден, отвреме-навреме се провикваха и казваха някакви думи на солидарност и подкрепа към мен, чат-пат, минавайки покрай мен, се спираха да ми кажат някаква окуражителна дума и прочие. Е, имаше и мои ученици, които, подражавайки на своите учители и възпитатели се преструваха, че... не ме познават, те минаваха покрай моята маса и покрай моя голям син чадър, пазещ ме от слънцето, сякаш, дето се вика, "минават пред турски гробища"; имаше всякакви интересни реакции тогава, които аз запаметих за бъдните поколения в онези всекидневно произвеждани клипчета. Имаше обаче и една група ученици, смесена, състояща се и от т.н. "добри" ученици (примерните, тъй да се рече), и също така и от "лоши" ученици, именно бунтари, непослушни, от тия, дето нарушават правилата като мен, които се държат неконформистки и прочие, те са и пушачи, и слабаци в ученето (нищо че са твърде умни!), и какви ли не още, няма значение, няма да ги описвам сега подробно. Та тази група ученици бяха по-активни и те дори се осмеляваха да идват при мен и да разговарят с мен, питаха ме това-онова, някои от тях дори сядаха до мен, изобщо те имаха, така да се рече, сравнително що-годе мъжко поведение; та ето вчера стана така, че по едно време се появиха и групичка, състояща се от тези именно ученици, те бяха застанали точно на същото място, където се провеждаше протеста ми, пушеха си там, говореха, някои от тях ядяха, други пушеха; беше междучасие и се случи, че точно по това време аз, като поседях самотно на пейка в двора (тогава именно проведох оня епичен телефонен разговор с тъй достойния учител-възпитател на младите Кралев!), реших да си тръгна като мина именно през този изход-вход; щото, да си призная, се бях вече доста разочаровал, друг път, като сядах на пейка в двора на училището, винаги идваше групичка ученици при мен, говореха си с мен, този път обаче никой не посмя да дойде, очевидно ръководството на училището е взело, дето се казва, "крути организационно-възпитателни административни мерки", които са имали този именно ефект, вече никой не посмя да дойде и да разговаря с мен; аз, признавам си, се разочаровах от това, рекох си: може пък да е моментна ситуация, я да мина там, покрай пушещите мои ученици-приятели, които сякаш ме чакаха на моето-нашето място, да си поговорим малко, та нали тези ученици винаги като са ме срещали до този момент, са ме поздравявали, питали са ме кога ще се върна, ето, сега имам възможността да им кажа по-точно кога ще се върна, имам хубава, дето се казва, новина; и се отправих към изхода-входа. И стана ето какво.

Като ме видяха, че тръгвам направо към тях, групичката ученици почна оживено нещо да обсъжда, около 10-20 секунди, докато приближавах към тях, те обсъждаха нещо; по едно време забелязах, че се разделиха на две части, едните изглежда предлагаха да останат на заеманото място (т.е. да не се махат от заеманото място току-до вратата!), а другите предлагаха, както разбирам, да тръгнат някъде, т.е. да не остават на мястото, където са, щото аз след малко ще мина покрай тях. Спориха колкото спориха и след това, когато аз вече ги бях почти приближил (оставаха ми още 10-15 метра до тях), надделя ето какво: те, моля ви се, си... тръгнаха, кажи-речи избягаха от опасното място, където аз ще мина след секунди!!! И дори, моля ви се, се престориха, че не ме виждат, сякаш съм нещо като дух, призрак или фантом! От тази тяхна многозначителна реакция аз, като разбиращ психолог и още повече като философ, си правя най-вече извода, че в последния месец, в който вече се знаеше, че моя милост ще се върне в училището, училищното ръководство е предприело някаква много ефективна, повтарям, "организационно-възпитателна", моля ви се, кампания, която даде ето този резултат! Виждате ли сега с очите си на какво биват възпитавани нашите младежи?! На малодушие, разбира се, ги възпитават, на недостойно поведение ги възпитават, възпитават ги на това да почнат самите те да се държат крайно унизително дори в собствените си очи, да привикнат да понасят, да търпят униженията, ето на това ги учат... - сега разбирате ли колко е тежко положението в нашите образователно-възпитателни, моля ви се, и личностно формиращи учреждения?!

Да, учат младите на недостойнство: да правят срамни, недостойни, глупави неща - и да не се срамуват от това. Е, аз положително знам, че учениците, дето вчера с наведени глави тръгнаха в последния момент да бягат от пространството около вратата на двора, през която аз щях да мина след секунди, непременно се срамуват от собственото си поведение, мога да гарантирам за тази своя констатация, аз ги познавам добре, много съм разговарял с тях, знам, че тези младежи (а те вече са на 18-19 години!) вчера, като си тръгнаха с наведени глави и с подкосени крака, непременно са се срамували от собствената си постъпка, няма начин да не са се чувствали така, зная го точно, и то тъкмо по причина на това, че аз съм им преподавал етика - и затова толкова добре знам какво им е било в душите. Познавам си добре учениците, гарантирам, че вчера те, като се принудиха да направят една недостойна постъпка, много са се срамували, но само вътрешно, иначе външно недостойнството им почти не личеше, даже те в един момент, когато аз бях тъкмо вече на тротоара, започнаха да играят, да се държат така, че сякаш наистина изобщо не познават човека, който мина на пет-десет метра от тях! Да, ама не, този човек и психолог-философ и умее да гледа, дето се казва, право в сърцето им, умее този човек да прави нещо, което, разбира се, го прави най-добре само Бог. (Ний, философите, сме нещо като служители на Бога, говоря за истинските философи, не за ментетата, ний с Бог всъщност работим на все една и съща нива, това е духовната нива, само дето Бог има несъмнено огромен, колосален, непредставим от нас ресурс; но то всъщност не само философите, но и всички човеци имат Божията искрица в гърдите си, това е именно душата, тъй че недейте да си мислите, че казвам някакви глупости или че силно надценявам, поставам в прекалено привилегировано положение философите като казах, че са нещо като служители на Бога: доколкото сме човеци няма начин всички да не сме такива!)

Ами толкова засега по вчерашното ми посещение в пловдивската ПГЕЕ, училището, в което съм работил много години и, дай Боже, ще работя и още. И тук искам да разкажа една случка, която се случи тия дни, която изцяло измива петното на позора, което се лепна върху репутацията на цялата училищна общност на това знаменито и дори славно някога, в едни други, по-достойни времена, училище. Ето каква случка ми се случи. Четете и се дръжте за стола (за да не паднете от него), щото, дето се казва, наистина и в този наш живот са напълно възможни истински чудеса!!!

Значи вървя си аз тия дни (няма да кажа точния ден, неслучайно ще скрия дори и това!) на едно място из нашия древен, хилядолетен и тъй културен град Пловдив (и точното място даже ще скрия!) и съдбата ме среща с един човек (да, просто човек: даже и пола на този човек ще скрия - щото не искам да му навредя!), който е учител(-ка) именно в същото това училище, да, ще кажа и това, че този човек е от сега работещите в това училище. Среща ме значи този човек и вместо да търти да бяга, напротив, тръгна право към мен, аз, признавам си, в един момент даже се уплаших, мина ми през ума: дали пък няма да се фърли да ме бие този човек, може пък да иска да ми отмъщава за него, знаеш ли какви чувства терзаят душата му, та ний живеем в толкова болни времена?! Да, ама този човек, за моя изненада, даже като ме наближаваше почна, моля ви се, да ми се усмихва, моля ви се!!! Съвсем приветливо ми се усмихна и дори изяви желание да поговори с мен, разбира се, преди това сърдечно се ръкувахме! Боже мили, какво ли е станало, та този човек все едно "е съвсем обезумял", щом се държи така, а именно съвсем човешки?! (Та аз наистина човешко - а това значи свободни и достойно! - поведение от сума ти време не бях виждал сред представителите на въпросния "сплотен колектив"!) Е, стана чудо, този човек се държа напълно човешки и достойно, нещо повече, направи и следния многозначителен жест: в един момент бръкна в джоба си, извади оттам една... петдесетачка и ми рече:

- Ангеле, ето, това е моята лепта за твоята нова книга, четох в блога ти, че била отпечатана книгата ти за Паунов, че си бил нямал пари да я освободиш от печатницата, братко, не мога да помогна с повече, но ето, от сърце давам само това, искам само да ми дадеш една книжка, а пък останалото да отиде във фонда, предназначен за откупването на книгата ти от печатницата.

Аз се задърпах, отказах да взема цялата банкнота, почнах да се бъркам да търся да му дам ресто (книгата струва 13 лева, скъпичка е поради това, че в нея снимките са цветни, това оскъпява, пък и тиражът е малък, бутиков, това също оскъпява производството на един екземпляр, аз от тия 13 лева за себе си не вземам нищичко като автор, вземам само някакви стотинки, прочее, като сложим и другите ми разходи, примерно пътни до София, транспортни за книгата и пр., аз пак, естествено, съм "на червено", пак съм на загуба, пиша тия неща щото нищо чудно някои "доброжелатели" да вземат да ме дадат на данъчните, щото, видите ли правя "търговия" и нищо чудно и незаконно да забогатявам като издавам такива книги!), та значи бръкнах се да търся пари за ресто, но се установи, че нямам чак толкова пари в портмонето си, но оня човек ми хвана ръцете и каза, че не ще нищо, че дава цялата банкнота за книгата на бившия ни директор! Това беше. Какво ще кажете? Не е ли чудо това?!

Разбира се, няма да направя зло на този човек и да го издам кой е, да направя един вид донос и да го докладвам на тъй човеколюбивата директорка, която като разбере самоличността му, няма да се въздържи да му "благодари" по обичайния за нея начин. Е, разказвайки за самата случка, аз правя нужното да поставя самата директорка и самият сплотен колектив в ситуация на огромен размисъл и дори, моля ви се, дебат: кой ли пък е бил този "таен предател", който толкова "грозно" е изневерил на стоманената, на направо сталинската ни сплотеност?! Е, ще се наложи доста дълбоко и всеотдайно да помисли сплотеният колектив за да открие и подобаващо да накаже "предателя"! :-) Не казвам дори и пола на този човек, да, нарекох го просто човек по причина на това, че постъпва човешки, но и за да скрия пола му. Щото, оказва се, в това учреждение, в което властва тиранията именно на "сплотеният колектив" и на неговата тъй любима директорка, да си човек е направо укорително и подсъдимо, а да се държиш човешки е направо невиждан, нечуван скандал!!! За такива "престъпления" там наказват, и те безпощадно! Там да си човек и да се държиш човешки просто е забранено!

Да кажа ли поне пола на този човек-"издайник" и "предател"?! Е, ако не кажа какъв е пола, всички ще направят логичния извод, че крия пола щото най-вероятно полът на "издайника-предател" сигур е мъжки, само ако е мъжки полът на издайника има нужда да се крие, нали така излиза ако мислим логично?! (В ПГЕЕ, както и във всички останали училища у нас, мъжете са твърде малко, броят се на пръсти; употребявам в случая думата "мъже" в широкия общ смисъл, обозначаващ само пол, но не и мъжко поведение или характер, моля да не ме разберете неправилно; възможно е някъде, в някаква общност уж да има някакви си там пишман-мъже, ала мъжко поведение изобщо да няма, вярвам, че ме разбрахте за какво намеквам? Има мъже, който са с поведението на... баби, да ме прощават бабите, щото те са значително повече мъже от такива, моля ви се, "мъже"!) Е, за да не издам този щедър и великодушен (немалодушен) човек, имащ такова скандално за нормите, царящи в пловдивската ПГЕЕ, съзнание и поведение, аз откривам поне пола на "предателя": "предателят", моля ви се, беше жена!!! Не, изобщо не лъжа, не ви подвеждам, ако трябва ще се закълна, че дама даде парите за книгата на инж. Паунов, Бог да го прости! Казах вече, че става дума за работещ в момента учител в ПГЕЕ, да не си помисли някой, че е бил този човек някоя пенсионерка-учителка, не, той (тя по-скоро) си продължава да работи в ПГЕЕ, ерго, има съвсем реалната възможност също да бъде опраскана и уволнена, колко му е, стига да я открият! Предлагам в ПГЕЕ да се направи цялостно разследване по най-напредничавите иновативни технологии с оглед точното откриване на издайника, може, ако искате, да повикате експертна помощ от... ДАНС и дори ако се наложи дори от руското КГБ (ЦРУ с простотии не се занимава, но съм убеден, че руското КГБ ще откликне при една сърдечна молба за братска помощ за решаване на възтрудния казус!). И тъ, загадката вече е поставена, да видим коя ще бъде следващата жертва, коя дама от нине блаженстващите в в това училище учителки ще бъде опраскана заради престъплението си да даде цяла 50-тачка за книга на "народния враг" Грънчаров, моля ви се, леле, какви подли предатели сме били имали в нашия сплотен колектив?!

Амче това е. За облекчение на разследващите ще кажа, че благодетелката ми не е... ученичка, щото ме е страх да не погнат ученичките, те са малко, за разлика от учителките, щото в ПГЕЕ учат предимно момчета. Като казах "работи" в ПГЕЕ може в широкия смисъл да се възприеме думата "работи", ето затова правя това уточнение: не е ученичка, а е учителка. Няма да казвам по какъв предмет е учителка, в хуманитарната област ли се изявява или в техническата; нека да не опростяваме хептен задачата на разследващите! Боже, какви тежки дни на изтощителен размисъл идват в ПГЕЕ в навечерието на края на учебната година?! Боже, колко зъл човек си, злодею Грънчаров, че поставяш толкова тежка логическо-нравствено-психологическа задача на целия сплотен колектив на ПГЕЕ?! И при това си много подъл, както отбеляза тъй достойно живеещият наставник на младежта Кралев: мизернико, ти друго освен да сееш раздори в нашия сплотен колектив умееш ли?! А е съвсем непоносим раздор и скандал в нашия сплотен колектив да се... мисли, разбираш ли докъде ни доведе ти нас бе, нещастнико негъл и некадърнико тъй доказано прост?!

Хайде де, ще ни поставя той казуси за мислене, ще ни мъчи той да мислим, я го виж ти, ти за какъв се мислиш бре?! Правилно те опраскаха, беше ни писнало от теб, да мислим, да спорим, да се караме, ти това искаше, е, отдъхнахме си таман от тебе, таман си отдъхнахме от казуси, от мислене, от проклетата ти демокрация, и ето, ти отново се задаваш, душевадецо подъл, задачки за мислене почваш да ни задаваш, знаеш ли какво заслужаваш ти за тия твои наглости?! Ами разбира се заслужаваш една превъзходна... мечка, нали така, признай си де, че друго освен мечка и лобут теб нема да те оправи?! Абе тя твоята е нетърпима бе, хайде, другарки и другари сами да се организираме и на направим една мечка на тоя непоносим Грънчаров, то се видя, че без една хубава мечка той нема да се укроти?! Да чакаме учениците-възпитаниците ни да се организират и да му направят мечка, е умряла работа, най-честа работа е ний самите да направим тъй належащата яка мечка над той наглец - и тогава ще дадем на учениците си заразителен личен пример, нали така излиза, нали този е най-възпитаващият подход?! Туйто, разбрахме защо още не сме успели да оправим тоя наглец Грънчаров: щото не приложихме най-ефикасното средство за неговото превъзпитание, а именно една хубава, яка, добре мачкаща мечка! (Не е нужно руска да непременно нашата мечка, щото руските мечки мачкат така, че направо смазват човека, но ако не помогне нашенската мечка, ще се наложи и руска мечка да извикаме да го понамачка, нали така, важното е да се спасим някак от тоя нагъл некадърник и наглец!)

Спирам дотук. Писна ми да пиша и да се хиля едновременно. Махам се. Отивам да си почивам. Снощи, прочее, ми се обади още една дама, работеща в ПГЕЕ, и пожела днес да се срещне с мен. Ще се срещнем на обед. Не знам за какво иска да говорим. Мили Боже, ами ако чудото на преображението продължи?! Хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo