... Как се произнася проповед в една обикновена църква? С такива думи и интонации, с които нормалните хора не говорят: „Нека последваме подвига на мъчениците Галактион и Епистимия, да оставим всичко и да благодарим…“. Нима ние така говорим? Днес звучи твърде фалшиво! Ако и интонацията е фалшива, значи и съдържанието на тази реч, колкото прекрасна и правдива да е, ще отблъсне чувствителните хора, защото те не обичат лъжата!
Младите хора са особено чувствителни. Те виждат на амвона странно облечен мъж, който с патос им говори откровени безсмислици. И не вярват. Така и възприемат свещеника – като картонено плашило.
Тъжно, но е факт. Ние се придържаме към тези форми, което води до някаква „духовна шизофрения“, когато тук сме едни, а навън съвсем други. Или до манипулации, свързани със същите тези форми: ще те слушам, щом имаш дълга побеляла брада, нищо, че говориш глупости.
В YouTube има канал „Възпитание на децата. Православен поглед“. 50 000 гледания – за религиозна програма е нещо нечувано! Виждаме рошав чичко, сам себе си ръкоположил, със схимническа шапка, на фона на икони, който говори такива идиотизми, че само минута е достатъчна, за да припаднеш. 50 000 гледания! Но той има „търговски вид“: дълга бяла брада, говори загадъчно, той е схимник, тоест това е супер бранд, засягащ сърцето на неизкушения потребител...
... Понякога ме огорчават онези глупости, които претендират че са православен духовен живот. Тъжно е, но аз го приемам с ирония. А по повод на темите… Живея тук и сега. Често излизам пред аудиторията без да зная какво ще им говоря. В момента, в който виждам лицата на хората, нещо се случва и аз вече зная. Затова и темите понякога са неочаквани и на мен също ми е интересно какво ще кажа...
... А нали ние търсим именно нея – мъдростта. И особено от нас, монасите, свещениците очакват именно това, в края на своя път да можем да споделим своя опит.
Младите хора интуитивно търсят мъдрост при възрастните хора, а чуват само разговори за повишаване на пенсиите. Откъде да вземеш мъдрост, ако цял живот си седял тихичко в оранжерията и никакви ветрове не са те брулили? Точно за това пише Йоан Лествичник: „Блажен е този човек, който, преминавайки през всички ями и блата е съумял да стане истински учител за другия“... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар