Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 8 юни 2018 г.

За резултатите от един наскоро проведен социално-психологически експеримент


Преди няколко дни във Фейсбук си направих един експеримент. Ето някои от най-интересните му резултати (обърнах се към неколцина приятели - някои от тях известни и много уважавани личности! - с въпрос, ще можете да прочетете как те са ми отговорили; запазвам самоличността на отговорилите в тайна по понятни причини; с някои от отговорите влязах в кратък дебат):

Здравей, уважаеми гражданино! Чувствай се лично поканен да участваш днес в моята тъй скромна гражданска акция: Днес отново ви тествам какво сте: заповядайте на гражданска акция по реалната демократизация на едно клето училище, стенещо под авторитарния гнет! Желая ти хубав, т.е. смислен и пълноценен ден!

Пращам ти го само за информация какво ще правя днес. (Тази покана се отнася само за пловдивчани.) Кажи ми, моля ти се, съвсем луд ли съм да правя на моите години такива неща - или все още не съм напълно полудял?! Моля те, отговори ми честно! 🙂 Всичко добро!

Д.Н. отговори: Здрасти! Това, че си идеалист и мечтател не те прави луд. Аз ако бях на твое място бих намерил подобни учители като теб и заедно с тях бих създал онлайн алтернатива на сегашното образование. Ето пример. Момчето, което е създало това, е от Видин. Аз така ги виждам нещата при теб в това отношение - ти си избрал да се опиташ да превъзпитаваш закостеняло, поколение с деградираща назадничава култура. По-добре е да се опитаме да създадем нова, модерна, прогресивна и привлекателна култура. Как мислиш?

Ангел Грънчаров каза: Това старо, назадничаво поколение ми пречи да си изпълнявам задачата и мисията - да помагам на младите да станат пълноценни и духовно развити личности. Аз се боря с това назадничаво поколение (намиращо се на власт) не защото нямам друга работа, а по указаната причина. Това старо назадничаво поколение вреди всеки ден на страната ни. И цачертава бъдещето й.
А иначе благодаря за отговора! Ще помисля повече върху него...

Д.Н. отговори: Съгласен съм с теб и неслучайно те потърсих и подкрепих. Току що разказах на един мой приятел, който живее в Америка за теб. Просто не съм сигурен дали си заслужава да "променяме системата" или е по-добре да "създаваме нова". Но си прав, че на този етап учениците се намират в старата система и там имаш директен достъп до тях, нещо което би било по-трудно чрез нова система, поне в началото.

Ангел Грънчаров каза: Много хора, приятели, ми казват да плюя и да се махна от образованието. Така било разумно, глупаво било да се опитвам нещо да променя отвътре, системата можела да се промени само отгоре. Даже ме наричат комунист 🙂 щото съм се бил държал (като слепецът за тоягата си) за държавното образование. По-умното било да се махна и извън системата да участвам в създаването на едно ново образование. Знам, че по принцип са прави тия хора. Но аз съм поел по най-трудния път: отвътре да работя за промяна на системата, за демократизирането й. За жалост, не ме подкрепя никой, даже и политическите ми приятели, които на думи са за ново образование, но ето, не ми подадоха ръка в най-тежките за мен моменти. Моята теза е проста: без активиране на самите ученици, учители, родители никаква същностна промяна в системата на образованието и възпитанието не може да има. Промяната трябва да я направим ние, дето участваме в процеса на образованието. Да, обаче статуквото е твърде изгодно за мнозина, а промяната (истинската) плаши. И затова системата стои непоклатима като крепост, изградена от огромни камъни, прилепнали един до друг.

То това е дълъг разговор. Аз иначе чрез блога си (макар и изгонен, макар и извън образователната система) пак си върша всеки ден работата: изпълнявам си задачата като учител по философия. И по гражданско образование. Знам, че много хора четат каквото пиша и гледат предаванията ми. Но съм съгласен, че това, което правя, може и трябва да бъде направено по-модерно, по-ефективно, по-истинско.

Д.Н. каза: Разбирам те. Има една организация която също като тебе работи за промяната на сегашната система. Знаеш ли я? "Заедно в час" се казва. Знаеш ли я?

Ангел Грънчаров каза: Да, зная ги. Свързвал съм се с тях. И те ме знаят. Но нещата свършиха дотук. Знаеш ли кое е най-трудното на този свят? Българи да си кооперират усилията и да си обединят силите.

Е.Й. отговори: Честният отговор е, че оставяте впечатление на "ощипана мома", на човек, който си няма работата (не на безработен), на човек без осъзната мисия, който си търси врагове за да получи внимание. Нарцистично-параноичната връзка няма да я разяснявам. На фона на всичко това (предполагам вече съм Ви подразнил достатъчно) смятам, че сте един от малкото, изброими на пръсти, хора които изобщо имат някаква СВОЯ позиция на територията на нашата родина. Нарочно не казвам в нашата държава. Също така смятам, че разумността Ви надвишава в порядъци средната за въпросната територия. И може би точно заради това ме натъжава усещането за безнадежност, което усещам от Вашите инициативи.

Не зная как сте с английския, но съм уверен че с руски се справяте не зле. Ето ви един линк: Теория ограничений. Това е подход, с който усилията отиват там където ще има ефект от тях.

Имате потенциал да влияете и то по начин, по който считам за правилен. Много ще се радвам ако Вашето влияние успее да създаде повече мислещи хора поне в Пловдив.

Инициативата Ви, честно, ми се струва безмислена, с неясен и не измерим резултат. Но уважавам това, че все пак я предприемате.

Един контра въпрос: Запознат ли сте с Обективизма на Айн Ранд? Ако вече имате изградено мнение, може ли да ми синтезирате на кратко какво е?

Ако ли не, бихте ли отделили 30 минути да се запознаете с него и да ми споделите какви мисли Ви спохождат. И моля Ви, подходете от страна ПРО, не започвайте веднага с критиката какво не й е наред. 🙂

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много за отговора! Ще помисля повече по него. Задължен съм Ви...

А относно въпроса Ви за Ранд ще кажа следното: аз съм почитател на Ранд, споделям идеите й. Имам някои претенции по отношение на употребяваната от нея терминология (примерно за термина "обективизъм" да речем!), но това не променя общата ми положителна оценка. Права е г-жа Ранд. Има идеи, които работят. Доколко съм възприел от нея е отделна работа. Аз си вървя по свой път. Времето ще покаже къде греша - и доколко съм прав.

Д.Д. отговори: Здравейте, в никакъв случай не бива да стигате до заключението, че сте луд. Всеки гражданин - всяко човешко същество - има правото да протестира ако смята, че неговите изконни права са нарушени и неговото лично достойнство опетнено. Никога не свеждайте глава когато виждате несправедливост, независимо дали е отнесена към Вас или някой друг. В противен случай ние ставаме съучастници в престъплението. Друг въпрос е кое е добро и кое лошо. Защото в днешно време живее в един релативизъм, в който всеки си има своето добро и своето правилно. Но според мен доброто е едно само се различават неговите проявления.

Ако смятате, че Вашето добро е добро и за всички други (учители, ученици, общество, държавата), бъдете смел и не се отказвайте. Определено е трагично съвременното състояние на образователната система. Скоро имаше два случая с учителки: едната била посетила стриптийз клуб, а другата седнала в скута на ученик. Поне доколкото разбрах едната от тях запазила поста си. Но вижте, едното развращаване е по-угодно и приемливо за съвременните неолиберални идеологии. Но пък другото - да искате промяна в образователната система и да се опитвате да спомогнете за изграждането на мислещи личности - това е ерес!

Представете си хиляди Сократовци да бягат наляво и надясно и да питат своите съграждани и семейство защо правят това, което правят, защо вярват в това, което вярват - такива хора са опасни за обществото, ще го обърнат с наопаки! Просто има едно мълчаливо съгласие на хората едни други да не си развалят рахата и всеки да си живее е своето Царствое Божие, което си е създал и никой да не го закача.

Пък и второ държавата също не се нуждае от своите критици. Управляващите си имат своите планове и проекти, усвояващи разни средства и следващи заложени политически модели. С други думи сблъсъкът е идеологически.

А иначе относно атомната централа не съм запознат с всички подробности, но Запада не е по малко опасен от Изтока. На Изток имате диктатори и цензура, а тук подмолни корпорации, феминисти и така наречената политическа коректност. Нито една от алтернативите не е добра.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за отговора! Ще помисля повече върху него...

И.П. отговори: Ако бях в Пловдив щях да дойда, че и на съдебните дела щях да присъствам. Аз с удоволствие се включвам в такива инициативи.

Но ти свалям шапка за силата на характера и упоритостта (въпреки неудобството да се обръщам на "ти" понеже съм изчела доста от написаното от теб и участията в пловдивската тв).

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много за отговора! Радвам се, че така възприемаш ставащото! Няма проблем, че ми говориш на "ти". Хубаво е човек да срещне друг човек с близки, с родствени ценности.

Т.Т. отговори: Здравей, Ангеле. Не си луд, в никакъв случай не си луд. Правиш това, което ти подсказва емоционалната ти нагласа. Аз обаче имам друг подход, знаеш моето мнение за стената, главата и за ваденето на подходящите тухлички за да падне тази стена; не одобрявам твоя подход. Най-важно е да съхраниш себеси, а всичко останало е след това. Бъди здрав!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря, интерено ми е кое по-точно и конкретно в подхода ми не одобряваш? Или целия ми подход не одобряваш?

Т.Т. каза: Казвал съм ти го преди. Не искам да се връщам назад. Няма да се впускам в подробности, само ще кажа някои мои мисли: да се противопоставиш на злото е безсмислено, даже е вредно. По-добре е да вървиш успоредно с него, но назад към причините, които го пораждат.

Ангел Грънчаров каза: Разбрах. Благодаря за разяснението!

Д.Г. отговори: След малко ще прочета. Не си луд, но си нетърпелив. Искаш нещата да станат бързо. А това понякога изглежда като истерия. Трябва да се смени подходът. Знам, че е тежко да се живее всред тази среда в България. Но трябва с малки стъпки. Капка по капка да се променя. Малките изменения ще доведат до големи промени в манталитета и мисленето.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! Ще помисля над това, което ми казваш.

Н.К. отговори: Ако се случи това в Холандия, хората ще си кажат, че това е един интересен случай и няма да те упрекнат. Но в България е съвсем различно...

Все пак ако те интересува моето мнение: иди на протеста против Белене! Това е кауза дали да я има Родината ни. Абстрахирай се от всичко друго. Бъди здрав, не правиш нищо укоримо!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за отговора! Ще ходя при първа възможност на протеста против Белене. Разбирам, че той е съдбовно важен има преоритет пред всичко друго.

Това са само някои от отговорите, които получих. Ако някой от вас иска да ми отговори на въпроса, ще му бъда благодарен. Приятно вечер ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: