Защо си позволявам да възприемам хомосексуалните като мои съюзници в тъй самотната борба за достойнство, която водя?

Ангел Грънчаров: И какво му е "гнусното" на гей-парада? Да се бори човек за правата си според Вас е "гнусна работа", така ли? Правилно ли разбрах тъй изтънчената Ви емоция?

Ето каква дискусия последва след репликата ми, нейното място във Фейсбук е ето тук:

Emiliya Tumayan: Ми как да не е гнусна? Облекли се като изроди, някои са почти голи, други се целуват... - това парад ли е мерзост ?! То и самият Бог е казал такива да се убиват, има лечение и ако искат да се лекуват...

Ангел Грънчаров: Мен лично не ми пречи това, че някакви си хора се целували на улицата. Това се случва постоянно между хетеросексуалните двойки и не дразни никой, същото трябва да е и при хомосексуалните - да се целуват щом като им харесва!

Emiliya Tumayan: Егати мерзостите - да гледаме мъже с мъже как се целуват и натискат!?! Отвратителна работа!

Ангел Грънчаров: Emiliya Tumayan, ами щом на тях им харесва нас какво ни засяга?

Emiliya Tumayan: Ангел Грънчаров, не е прилично на обществени места да парадират сексуалната си ориентация... Във къщи - да, нека правят свободно каквото искат, не пред очите ни обаче... Ама целуване на улицата е голяма излагация!

Ангел Грънчаров: Emiliya Tumayan Значи само в къщи можем да бъдем свободни и да се ползваме от правата си, така ли излиза? :-) Оригинално е това разбиране. А това кой какво си позволява да прави на публично място е въпрос, който той решава напълно сам. Кое е допустимо да прави всеки сам решава също. Има морал, но има и морален избор, без който няма свобода. А Вие давате ли си сметка защо хомосексуалните на парада си позволяват такова едно демонстративно или провокативно поведение?! Може би причината е да помогнат на някои трудно мислещи глави да се замислят повече и да осъзнаят примерно толкова простата истина, че хомосексуалните хора също са човешки същества, също имат право на любов и на щастие, също не бива да бъдат унижавани ей-така, само защото това ни харесва и прочие?!

Siyana Stefanova: Голям проблем! То пък всички с нейната нежна душа ли да се съобразяват? И на мен ми е неприятно да видя грозни прически на гордо навирени глави, но си го преглъщам!

Иван Сапунджиев: Ангеле, ключът е в това, което ти каза. За какви права се борят те? Разясни ми. Аз съм либерал, не те питам с гняв, наистина ми е интересно. Затова е абсурдно това, което става. Те се борят за права, които не са им отнети, като дори правят цирк от това. Ако искат да го формулират по друг начин: "Ние се радваме на живота, но сме по-различни, затова излиза така, не ни се сърдете!" Тогава ще се възприеме по-нормално.

Ангел Грънчаров: Иване, мисля, че не аз трябва да отговарям на въпроса ти от името на хомосексуалните; те с поведението на парада си фактически дават отговор на въпроса ти. Трябва обаче да съумеем правилно да разчетем техния отговор, но ето, на мнозина това не се удава. Ще се опитам вкратце да разтълкувам техния отговор според моето съзнание и усещане.

Тези хора, предполагам, искат, първо, да бъдат възприети като човешки същества, независимо от раз-личността си. Те, предполагам, се чувстват много обидени от отношението на мнозинството към тях, е, избират да реагират по този начин: вероятно искат нещо да ни кажат - а ние, дето се правим на бабаити и на мъже, моля ти се, даже не искаме и да ги погледнем, щото, моля ви се, те ни дразнели и ни възмущавали даже с външния си вид!

Разбираш ли сега за какво става дума? Тия хора искат да ни помогнат да започнем да ги разбираме. Искат да ни помогнат у нас да се прояви желание за диалог с тях. Ето, парадът им, така или иначе, поражда диалог, само дето огромната част от "правилно сексуално ориентираните" се държим като дебили, позволяваме си да ги обиждаме, да проявяваме непростимо и крайно обидно високомерие и прочие.

С което показваме, че наистина нещо в себе си трябва да променим, тази промяна е крайно важна - и то преди всичко за нас самите, тя касае здравето на самото ни общество. Щото отношението ни към обратните подобно на лакмус издава онази коварна матрица, на която робуват съзнанията на толкова много хора у нас: те са враждебни към всяка раз-личност и оригиналност, те са враждебни също така най-вече към личността и към свободата по принцип. Робуват на идиотски представи от миналото, съзнанието им е обременено и обрасло в тях.

Аз по себе си съм усетил и разбрал това; бидейки философ (предполагам и на теб не ти е чуждо това преживяване!), та значи бидейки философ няма начин да не си оригинална и дори творческа личност, т.е. да си различен; това обаче не харесва, моля ти се, на околните, това, моля ти се, ги било дразнело! И те почват да упражняват груб натиск върху мен да стана... като тях! Такова нещо преживявал ли си го някога?

Примерно една директорка на училището, в което работя от много години, използвайки властта си и угаждайки на женския си суетен каприз, започна да ми се прави на моя господарка, т.е. почна да ми заповядва какво да правя, примерно как да преподавам, трябвало значи да учителствам по "единствено правилния начин", трябвало да мисля по "единствено правилния начин", трябвало да живея по "единствено правилния начин" и прочие. Аз, разбира се, реагирах така, че да си защитя личността и свободата, тя ме... уволни, аз я дадох под съд, съдът отмени заповедта за уволнението ми, върнах се на работа, тя пак се опита да се гаври с мен, аз пак си защитих правата, тя пак ме... уволни, аз пак я дадох под съд, пак спечелих делото, сега тя пак обжалва във Върховния съд и пр. Виждаш ли до какви лудешки и идиотски ексцесии води в реалния живот неразбирането на правото на другия човек да бъде различен, да бъде раз-личност, т.е. да бъде личност, разполагаща по свой начин със свободата си?

И знаеш ли кое е най-обидното в случая, заради което ти и пиша и разказвам това: ВСИЧКИ НАОКОЛО вече четири години (!!!) гледат какво става и мълчат като говеда, никой (с нищожни изключения!) не дръзна поне да каже: абе този човек, учител и философ, Грънчаров, е суверенно човешко същество бе, той има право да бъде себе си, има право да бъде личност, оставете го, не се гаврите с него; никой, представяш ли си, не ме подкрепи! (Или ме подкрепи на думи, но не на дело, на дело подкрепилите ме са нищожни изключения!)

Аз съм отчаян по тази причина. Даже се замислих дали, подобно на Сократ, пресата на това страшно безразличие, което е оковало съзнанията на хората у нас, не може да бъде поне малко отслабена ако предприема такова отчаяно действие като... САМОУБИЙСТВОТО??! Написах за тия свои мрачни чувства и мисли и знаеш ли какво последва? :-) Пак пълно безразличие, дори се появиха нетърпеливци, които почнаха да ме подканят по-скоро на се самоубия, да, от страна на зяпачите последва ето каква руакция, изразена дори в думи: ами хайде де, самоубий се, какво чакаш, що се мотаеш още?!

Това какво ти показва? Трябва ли да работим за някаква промяна? Как мислиш? Важно ли е да почнем да се учим да уважаваме личността, раз-личността и свободата на другия у нас? Ще ми е интересно да разбера какво мислиш по тия въпроси.

Ето защо си позволявам да възприемам и разглеждам хомосексуалните за мои съюзници в тъй самотната борба за достойнство, която сам водя...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo