"Уважаемият г-н Слави Трифонов" най-сетне щял, моля ви се, да оправи България!!!

Петко Вацев: Имало ли е моменти в богатия ви жизнен път към мъдростта г-н Грънчаров, когато да сбъркате някъде в преценка, а после да признаете съжалявайки грешка? Защото съм длъжен да Ви предупредя, че така поднесена тази тема слага началото на подобна грешка. А за който не ни познава, ще кажа, че напълно споделям Вашата философия и политически убеждения, когато това се предлага идеологически. Без визиране на конкретни личности в българската политика. Чест и почитания! :)

Ангел Грънчаров: Господин Вацев, аз съм човек и много често правя грешки, нямам претенции за непогрешимост. Но, простете, в такива случаи когато оценяваме нещо, ни се налага да се опираме и на интуицията си: просто нямам никакво доверие на "уважаемия господин Слави Трифонов", както се изразявате, който, моля Ви се, бил вече "политик"! За мен такава една морална нечистоплътност е напълно достатъчна ДА НЯМАМ НИКАКВО ДОВЕРИЕ на въпросната организация, която възниква около ДОКАЗАЛОТО АМОРАЛНОСТТА СИ ЛИЦЕ, години наред изявявало се като приятел на мутрите и на ченгетата (и изпълнител на безброй мръсни медийни поръчки срещу заплащане!).

Толкоз по въпроса. Жална ни майка и Бог да пази България! - само това ще кажа и ще се прекръстя когато агитатор почне да ме увещава, че "уважаемият господин Слави Трифонов" най-сетне ще оправи България!

ДОБАВКА:

Това казах на автора на въпросния израз г-н Симеон Николаев Петров...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo