Тази сутрин, малко преди да се събудя, сънувах хубав сън. Знаете как се спи в горещите летни дни - вече лято ли сме?! (Може да не сме още лято, но горещините са съвсем летни!) Спи се трудно, горещо е, човек се поти, спи в някаква просъница през повечето време. Е, в такова положение много се и сънува. Аз тази нощ съм спал непробудно (така поне ми се чини сега), но преди да се събудя сънувах ето какво.
Влизам в... учебен час и то, разбира се, в училището, от което съм уволнен (опраскан) вече година и половина откак ме изгони от моето училище директорката, която не може да ме търпи по причина на това, че освен учител имам дързостта да съм и... личност; както и да е, не за това е думата сега, а за самия сън, който сънувах тази заран, малко преди да се събудя. Оказва се, че този час е... последният за учебната година, мен сякаш дълго време ме е нямало, но учениците ме знаят, когато влязох в учебния кабинет, те, моля ви се... изръкопляскаха, посрещнаха ме с овация! Казах им: "Много мило, че така ме посрещате, но... днес е последният час - трябва да оформяме крайните оценки за годината!", а учениците се смеят и ми отвръщат: "Няма страшно, господине, ние от Вас не се плашим, пишете ни каквито си искате оценки!". Аз се муся и казвам: "Как така каквито аз си искам оценки? Каквито сте си изкарали, такива оценки ще ви пиша, аз не мога да си пиша каквито ми оценки скимне?!". Учениците пак се смеят и ми казват: "Ами погледнете какви са оценките в дневника де, разгърнете дневника!". Което аз и правя. И какво да видя там!
Там има някакви оценки, ама те са съвсем малко, повечето от учениците нямат по нито една оценка! А тия които имат, имат само по една, само двама-трима имат по изискващите се поне две оценки. Хващам се за главата: бре, какво ще прави сега, аз нямам време да изпитам всичките неизпитани! А и как тия, дето нямат никаква оценка, ще им пиша по две оценки, аз нямам право в един час да изпитвам един и същ ученик два пъти и да му пиша наведнъж две оценки! Казвам това на учениците, а те се заливат от смях и ми думат: "Няма страшно, господине, майната им на оценките, ние се радваме, че Вие най-сетне се върнахте!". И както се хилеха пощръклелите ученици изведнъж почнаха да... танцуват, моля ви се, и то не какъв да е танц, ами... кючек! Да, почнаха да се кривят и за да си изразят радостта от моето завръщане се захванаха да играят шеметен кючек! Бре, те изведнъж пощръкляха, дисциплината, дето се казва, отиде по дяволите, аз не можех вече никак да ги усмиря!!! По едно време даже забелязах, че някои ученици отвориха вратата и тръгнаха да се кълчат из... коридора, с ужас забелязах, че това отприщи някаква лудешка вакханалия, отвориха се вратите и на другите кабинети, от тях също изскочиха танцуващи кючек младежи, настана някакво лудешко веселие! След малко целият мой клас вече го нямаше в кабинета и аз почнах да се чудя как да оформям проклетите оценки без учениците, които един вид избягаха и то в последния за годината час! Те си отидоха да танцуват... кючек, моля ви се! Кой знае как, по магически някакъв начин почна да се лее по училищната уредба ето тази музика (сънят ми беше съвсем музикален, моля ви се!):
Или този беше кючекът ми от съня, не помня точно сега (но единият от тия два кючека трябва да беше, не се сещам да е бил някой друг, трети кючек):
Погледнах през прозореца и какво да видя: целият двор на училището беше пълен с танцуващи ученици и ученички (откъде пък се взеха толкова много девойки, нашето училище е предимно мъжко, тия ученички при това се бяха доста разголили?!!)!!! Видях също, че директорката, обкръжена от дружина верни копиеносци (заместник-директорки и други учителки, от кръга на най-приближените й), крещеше нещо на учениците, вероятно да се прибират, ала те изобщо не я слушаха! От коридорите се чуваха писъци на учителки, които не можеха да върнат учениците си в класните стаи! Най-строгият учител, той преподаваше физкултура, верен паж на директорката (сега е пенсионер, но на хонорарец получава още някакви часове!), се появи сред учениците и... извади пистолет за да стреля и да ги усмирява. Но пистолетът му май беше засекъл и изстрел не се чу. Танцуващи кючек ученици го обкръжиха и не му даваха да излезе от образувалия се около него кръг! Той беше със зелено от гняв лице!
А чалга-музика се лееше от всички стаи, училищната уредба пращаше по шевовете някакъв кючек на Азиса или дори на самия Милко Калайджиев!!! Край настъпи същинско стълпотворение, сякаш наближи краят на света, тия пощурели ученици щяха да съборят училището! Аз се хванах за главата и тръгнах с подкосени крака да пиша някакви фалшиви оценки в дневника! Реших, че трябва да сторя непременно това преди да дойде полицията да ме... арестува: като главен виновник за случилото се!
В този именно момент, силно притеснен и уплашен, аз се... събудих! Толкова, сънят свърши! Изпотен, поблагодарих на Бога че това е било само сън! Толкова. Кошмарът ми свърши! Колко е чудесно това, че съм уволнен - и съм далеч от тази лудница, в която учениците играят шеметен кючек!
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А вие какво сънувахте тази нощ ако не е тайна? Споделете де, само аз ли ще се излагам като си разказвам дори и сънищата? Не ви ли писна да мълчите толкова?! Оня ден, когато в отчаянието си бях решил да се самоубивам, вие пак промълчахте - сякаш сте говеда, а не човеци! Не разбирате ли, че човекът, за разлика от животното, може да говори?! Мълчете си тогава, щом ви харесва толкова да сте... нечовеци! :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Пускам сълза от умиление.
Публикуване на коментар