Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 31 юли 2018 г.

Нима учителите са звероукротители?





Tanq Staneva: АМИ ТЕ, ИДИОТЧЕТАТА В УЧИЛИЩЕ, СА ПО-ЗЛЕ ОТ ТИГРИ...

Корнелия Нейкова: И аз започвам да добивам самочувствие на звероукротител, само че става въпрос за един пети клас. Една година ми отне да ги науча да се държат като човешки същества, а аз се поболях. За 30 години стаж, един единствен клас, тази година...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Това беше една хубава черта на соца - имаше казармена дисциплина в училище. Отново трябва да стане така!

Ангел Грънчаров каза...

И какво му е "хубавото" на казармената дисциплина, другарко? :-)

Анонимен каза...

Дисциплината, другарю.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, много се затъпяла, питам Ви: и какво му е хубавото на дисциплината? А Вие ми отговаряте: дисциплината? Значи не знаете кое му е хубавото, пък плямпотите. Какво постигате с такава една налагана по казармен ред дисциплина? Виждате ли докъде стигнахме: учениците до такава степен са потискани, че са станали агресивни дотам, че почнаха един друг да се бодат с ножове? До това доведе Вашата "дисциплина"! Не съзнавате ли, че има нещо много сбъркано в нея, другарко? Или не Ви пука, че третираните по този начин ученици ги избива на агресия? Важното е Вие самата да се упойвате от властта си като ги мачкате, правилно ли Ви разбрах?

Анонимен каза...

Дисциплината, казармата, разни колективистични ценности и бабини сантименталщини доведоха до тази национална катастрофа! НЕ на разни колективи, народи и не знам кво, Личността и свободата е над всичко!

Ursus Major каза...

А какво постигнахме с назначаването на откровени тъпунгери в училищата, които ядат хлебеца на данъкоплатците бадева, имитират дейност и се занимават с всичко друго (демократизация на учебната система, уроци по демокрация, "изграждане" на личности и т.н., да не изреждам целия репертоар на бай Ангел Тъпунгера)?
А Ачо, какво?

Анонимен каза...

По времето на соца, когато имаше казармена дисциплина в училище, другарю, учениците не се мушкаха са ножове, другарю. Мушкат се сега, другарю, когато вече няма дисциплина, другарю Грънчароу.