Вчера в предаването "Изкуството да се живее" прочетох писмо от млад човек, публикувано в блога (виж: Защо ние, мъжете, сме подложени на такава глупава дискриминация по полов признак?). Малко след края на предаването зрител ми написа много интересно и подробно писмо, в което изложи и обоснова своята позиция по проблема; позволих си да дам гласност на неговото писмо, а също и на моя отговор до зрителя: виж коментарите към ето тази публикация: Предаванията "На Агората..." и "Изкуството да се живее" от днес на живо във Фейсбук. ето и тук моя отговор до въпросния активен и мислещ гражданин:
Здравейте, г-н Х.,
Много Ви благодаря за интересното писмо, прочетох го с внимание и научих от него много неща. Съвсем не ми беше досадно, напротив; даже го прочетох и втори път, та още по-добре да си изясня нещата. Ако се бяхте обадил в предаването щеше да е страхотно. Защото мислите на умните хора е добре да стигат до колкото се може повече хора - та лека-полека "средностатистическият българин" (или поне потребител на интернет) да може лека-полека да започне да поумнява. Смятам, че това е начин да се борим с ширещата се у нас простащина. По тази причина си позволих да публикувам Вашето писмо и моят отговор в блога ми. Но понеже не Ви бях питал, не бях получил Вашето разрешение,се наложи да сложа само инициалите Ви. Ако не възразявате на моята инициатива, ще променя публикацията, ще сложа и цялото Ви име. Ако обаче възразявате (дано не е така), ще я премахна. Но смятам, че от нея хората могат да научат много неща.
Ще се радвам на бъдещи плодотворни (обществено полезни, пък и човекополезни най-вече!) наши разговори, било във водените от мен предавания, било в интернет.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ПОСТСКРИПТУМ: Това, че пишете дълги текстове, г-н Х., не е беда, така правим ние, мислещите хора, аз също пиша много дълги текстове. Дългият текст дава шанс на неумеещия да мисли лека-полека да се научи на мислене. Всяка наша мисъл следва да бъде изведена и аргументирана, подкрепена с друга мисъл, явяваща се нейно основание. Вие това правите, което не е укоримо. Напротив, укоримо е обратното, да се пише без да се мисли, т.е. напълно голословно. На България са нужни мислещи хора, а немислещи плямпала и мърморковци си имаме предостатъчно. Колкото повече мислещи хора има у нас, толкова повече основания да сме оптимисти за нейното бъдеще имаме. Всичко добро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Няма коментари:
Публикуване на коментар