Явор Ганчев сподели публикация: "Когато разполагаме децата едно против друго в състезания - от такива по правопис до научни "фестивали" (които са всъщност състезания), от народна топка до награди за най-добра картина или най-много прочетени книги - ние ги учим да объркват добродетелта с печеленето на състезания, сякаш единственият начин да направиш нещо добре, е като изпревариш другите. Насърчаваме ги да мерят собствената си стойност по това колко хора са бѝли в състезание, което съвсем не е път към умствено здраве... Накрая, водим децата да гледат на каквото и да правят като на средство към някаква цел: смисълът не е да рисуваш или да четеш, или да организираш научен експеримент, а да спечелиш. Така рисуването, четенето или организирането се обезценява в ума на детето."
Алфи Кон, от "Митът за разглезеното дете"
Ангел Грънчаров: "Образованието" у нас (аз го наричам необразование) е центрирано около оценката и дипломата (това е неговата извратена самоцел), състезанията пък са центирани около грамоти, медали и в крайна сметка пари. Това е водещото, доминантата, затова се е стремят толкова пък победата. А истински важното минава на заден план и дори се забравя... ето и откъде идват кривите (изкривените!) ценности (анти-ценности)...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар