Духът ви също, както си личи, е завидно здрав: като духа на типичните гьонсурати-тапигьозлии - блазе ви!

Цял живот като човек, философ и учител съм правил това: да помагам на хората (предимно на по-младите) да постигнат ония истини, благодарение на които ставаме пълноценно живеещи, т.е. свободни личности и добри граждани. Иначе казано, изпълнявал съм си дълга като човек, като философ и като гражданин. Правил съм добро на много хора, предимно на моите ученици съм правил ето какво добро: помагал съм им да започнат да мислят самостоятелно и свободно, да привикнат да търсят истината и да започнат да живеят според нея, да се отвращават от лъжата и от несправедливостите, да се борят за достойнството си и срещу злото и злосторниците.

При това самият аз като личност, като философ и като учител съм се стараел, според силите си, не само на думи да говоря и да уча за това как свободният и достойният човек следва да живее, но и на дело, практически съм се стараел да живея според ония простички правила и принципи на достойния живот, т.е. постъпвал съм според това, което съм смятал за правилно. И знаете ли какво постигнах в крайна сметка заради това, че по този начин си вършех работата?

Ами постигнах ненавистта на самозабравили се властващи другарки, изживяващи се като господарки на българското образование и училище, които, злоупотребявайки с властта си, ме подложиха на невиждана кампания по личностно и професионално дискредитиране и оплюване, подложиха ме на терор и на репресии, на които могат да завидят и комунистическите джелати, направиха нужното на два пъти "законно" да ме уволнят, аз си защитих правата по съдебен ред, и в двете ми уволнения бяха отменени от съда, но ето, аз продължавам да съм безработен (вече година и половина, говоря само за второто ми уволнение, при първото бях безработен също толкова!), без средства за съществуване, поставен съм в най-унизителни условия.

И всичко това става пред очите на абсолютно безучастната и безразлична "човешка", с извинение, общност, народът гледа и мълчи, малцина бяха тия, които се възмутиха от упражнените спрямо мен гаври! Което, както и да го погледнем, е страхотно насърчение на въпросните държавни образователни терористи: те не без основание възприемат тази пасивност като пасивна подкрепа, която на моменти става и доста активна, примерно "сплотеният колектив" на училището, в което съм работил толкова години, овладян от страх, не смее да промълви и дума в моя защита, напротив, всички до един (!!!) се подписаха в безчет петиции против тъй своенравния и свободолюбив учител по философия и гражданско образование, който не желае да бъде мижитурка - и в защита на директорката, тяхната благодетелка: аз по-красноречива демонстрация на робски манталитет, простете, до този момент не бях срещал в некраткия си вече живот. Отбележете и този потресаващ факт: става дума за учители и възпитатели на вашите деца и внуци, ако не бяха такива, поведението им може би щеше да е що-годе допустимо, но при положение, че за учителите и възпитателите по презумпция е недопустимо недостойното и малодушно поведение (като противоречащо на духовната мисия на учителя и възпитателя!), нещата тук, дето се казва, стават "прекалено дебели", тъй да се рече.

Слушам тази сутрин обсъжданията по повод на това, че някакъв си 16-годишен младеж бил наръгал с нож свой връстник. Подобни истории стават доста често, да не изброявям и предишни подобни случаи. Млади хора бият дори и възрастни, бият разни дядовци, и един шофьор на автобус набиха, агресията е често срещана. Нещата се сериозни, очевидно нещо не е наред в родната ни образователно-възпитателна и личностно формираща система. Такива идиоти като мен с последни усилия се опитват нещичко да променят, да повлияят на развитието на нещата към добро. Нас обаче ни опраскват, уволняват ни. Оказа се, че тия учители, които си вършим съвестно работата, изпълняваме си задачата и мисията, сме неудобни, сме нещо като "чужд елемент", нас ни гонят и тероризират. Послушните учители и възпитатели оцеляват и блаженстват до пенсия...

Спирам дотук. Отщя ми се изведнъж да пиша. Изписах се вече. При това имам и други грижи. Снощи разбрах, че баба Марийка, моята възрастна приятелка (тя е на 85 години), бездомна, изгонена от дома си (със садебно решение!) клошарка, на която преди време се опитах да помогна да си намери жилище под наем, отново я гонят от временната й квартира, баба Марийка отново ще й се наложи да спи на улицата. Ще спи баба ви Марийка на улицата под благодушния поглед на гледащите като говеда и безразлични към всичко "граждани" и "човеци", с извинение! Вие ще спите в чаршафи, а баба ви Марийка на нейните 85 години пак ще спи като куче на улицата! (Преди година по това време тя месеци наред спа като куче на улицата, а вие гледахте безучастно и нищо не направихте да й помогнете - и да покажете, че сте човеци!) Спете спокойно, блазе ви, че имате толкова чиста и невинна съвест; апропо, вие гледахте как Босия умира пред очите ви пък нищо човешко не трепна в душите ви, та мъките и униженията на някаква си там клошарка баба Марийка ли ще ви трогнат?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Духът ви също, както си личи, е завидно здрав: като духа на типичните гьонсурати-тапигьозлии - блазе ви!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo