Кога ставаме разумни?

Ангел Грънчаров: "Сърцето" (чувството) и ума постигат единство и примирение единствено в РАЗУМА - а пък ВЯРАТА постига единството на тези две велики душевни сили на човека по свой, още по-хармоничен начин. Враждуването между ум и чувства е симптом, че човекът не е достигнал до нивото на духовността, при което чрез разума и вярата се постига помиряването им. Да слушаш чувството и да елиминираш ума е също толкова невярно решение колкото и да слушаш ума и да елиминираш съветите на ума. И в двата случая страдаме и плащаме за грешките си съответната немалка цена. Цялата работа е как да почнем да живеем разумно, т.е. да направим така, че нито една от двете главни душевни сили да не бъде пренебрегната, напротив, исканото от нея да бъде взето предвид - и само така ще почнем да постъпваме разумно.

А дали сърцето по-рядко греши? Вероятно да. То постига истината интуитивно, без да търси доказателства, непосредствено. Но да се залага редовно на желанията на сърцето е неправилно - все пак живеем в този тукашен материален свят и разпорежданията на ума (който борави с него и го "отразява") също не бива да бъдат пренебрегвани.

Постъпваме мъдро единствено когато постъпваме разумно. И тогава нито умът, нито чувствата са пренебрегнати. Така разумно и пълноценно живее цялостният, хармонично развитият, духовно издигнатият човек.

ДОБАВКА:



Ангел Грънчаров: Без свобода няма любов. Без дух няма любов. Несвободният, бездуховен човек няма как да познае любовта. Материалистът не знае що е любов, той знае само що е секс...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo