Ето как руските танкове прегазиха мечтите за свобода

Из: Спомен за Пражката пролет: „Видях как танковете прегазиха мечтите", Автор: Дойче Веле

На 21 август 1968 година войските на Варшавския договор нахлуват в Прага и слагат край на "социализма с човешко лице", напомня Дойче веле. 50 години по-късно свидетели на времето и историци разказват за събитията.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор потушават "Пражката пролет" по заповед на КПСС. В потушаването участват половин милион войници, предвождани от танкове на съветската армия. Така приключва мечтата за един демократичен социализъм с човешко лице, базиран на свободата и преди всичко на свободата на мненията. Още в началото на 1968 година журналистите игнорират цензурата на чехословашката комунистическа партия. Алексъндър Дубчек отменя цензурата. Шефът на чехословашката комунистическа партия залага на един свободен и демократичен социализъм с надеждата, че Москва ще допусне пражкия път. Още повече, че чехословашките комунисти искат да останат в доминирания от Съветския съюз Източен блок. Но по-голям е страхът, че ако се допусне повече свобода в Прага, това може да сложи край на господството на комунистическите партии в съседните държави.

Роланд Берауер прекарва тази нощ в палатка от младежки лагер над река Вълтава близо до Прага. "Видяхме бронираните коли да преминават покрай нас и да се отправят към центъра на града", спомня си днес 82-годишният Роланд Берауер. В онези години той се присъединява към екипа на един вестник на бойскаути. А това, че вестникът публикува напълно свободно, е резултат от Пражката пролет. Редакционният екип се настанява в една палатка. Оборудвана с пишеща машина, принтер и фотокамера. Роланд Берауер е фотографът. Той съобщава на екипа за настъпването на войските и призовава колегите си да скрият редакционната техника. "На мен не ми остана друго, освен да взема камерата и да отида в града." Берауер заснема деня на окупацията от войниците на Варшавския договор. Около сградата на радиото се разнасят изстрели. Роланд Берауер се скрива в един магазин за бои. Вижда, как съветски войници разстрелват демонстранти пред главния вход на радиото. "Беше ужасно, споделя той. Не мога да забравя този ден. Видях как танковете прегазиха мечтите". Няколко месеца по-късно реформаторът Александър Дубчек е свален от власт.

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo