Моето отворено писмо до Юли Тонкин, предизвиквам го на дебат

Тази сутрин си позволих да напиша следното отворено писмо до знаменития Юли Тонкин:

Здравейте, драги г-н Тонкин,

Един мой фейсбук-приятел вчера (виж: От казването на истината всички сме облагодетелствани (неделен диалог с един "по-читател" на моите книги)) спомена името Ви, каза ми, че сте изключително умен човек, който пише страхотни книги, книгите Ви пък се купували от изключително много хора, един вид ми даде Вас за пример, достоен за следване (независимо от това, че аз съм значително по-възрастен от Вас, но това не ми пречи да се уча и от по-млади хора от мен, аз обичам да уча, да се занимавам с учене: цял живот предимно това правя!). Работата е там, че за мой срам аз до вчера не знаех Вашето име, и понятие си нямах, че съществувате, но ето, вече имам щастието да Ви зная, нещо повече, заинтересувах се от Вас, изгледах и изслушах внимателно няколко Ваши клипчета, имам намерение да продължа. Не крия, силно ме заинтригувахте. Бил сте, така да се каже (по думите на Вашия горещ фен, мой фейсбук-приятел), нещо като кумир на успешните хора в България, нещо като тяхно гуру сте бил, няма как, впечатлен съм от тази чудесна оценка за Вашата неуморна дейност. България има нужда от личности като Вас, надеждата е, че вие, по-младите хора, ще я промените, ще а направите просперираща страна, населена с достойно живеещи хора и пр. Ние, по-старите поколения, за жалост, не можахме да постигнем кой знае какво, е, много неща постигнахме, но положението сега у нас все още съвсем не е бляскаво.

Забелязах, че Вие много внимателно избягвате политическите въпроси, възможно е да се лъжа, но до този момент не чух от Вас и една дума за политика; това е много интересно. Второ, от гледането на Вашите клипчета по личностно развитие (тази област мен специално силно ме интересува, сам работя в нея) добих впечатлението, че в основата на Вашия мироглед лежи представата, че една личност живее пълноценно доколкото действа, доколкото самоотвержено работи за своя успех, а успеха го разбирате като "правене на пари", дано съм Ви разбрал правилно, дано не греша, ако греша, поправете ме. Пропуснах да кажа, че моя милост е философ, много години съм учител по философия и гражданско образование (и в университет съм работил, и в гимназии), аз самият доста съм писал по тия проблеми на личностното развитие, тази проблематика от години силно ме вълнува (ето един факт в потвърждение на това: още в далечната 1992 г. основах моя Център за развитие на личността HUMANUS, за тия години от основаването на моята организация доста неща сме правили, но да не се отклонявам сега). Та мисълта ми е, че ми се ще да поспоря с Вас по принципа на Вашата, така да се каже, философия на живота, защо пък не, готов съм да Ви предизвикам на дебат относно коя от възможните жизнени стратегии е, така да се кажа, истински разумна, т.е. не допуска някаква глобална и фатална греша в корена си. Не знам доколко можем да намерим общ език, но ми се струва (ние сме доста различни като мироглед, стил на мислене и по какво ли не друго, което е прекрасно!), че Вие допускате именно такава една фундаментална грешка; а понеже като философ чувствам, че мой дълг е да помагам на хората да се замислят по-сериозно с оглед да се предпазват най-вече от такива фундаментални или глобални грешки, ето, по съвсем благородни подбуди Ви предизвиквам на такъв един дебат. Не крия, много ми е интересна Вашата реакция, дали изобщо ще приемете предизвикателството, напълно е възможно да се окаже, че ние двамата с Вас живеем, така да се каже, в коренно различни ценностни вселени; но за мен специално е интересно дали можем да встъпим в един дебат, който, убеден съм, може да роди добри плодове. Защото в моето съзнание (от досега чутото от Вас, което, както казах, е съвсем малко, по тази причина най-вероятно се заблуждавам) се оформи следната представа за Вашата философия, която така усърдно проповядвате на младите хора (огрубявам, но го правя съвсем съзнателно, с оглед да изпъкнат по-ясно, по-релефно нещата):

- В този наш материален свят ПАРИТЕ са центъра, около който всичко се върти, по тази причина, както казваше непрежалимият Тодор Живков, "... Немаш ли пари, ти си никой бе!", значи човек е успял само когато печели достатъчно пари, по възможност е хубаво да са повечко, нали така?

- Значи всичко, което правим, в крайна сметка е насочено към тази една първа цел, вярно, ако не си личност със съответните способности и умения, няма как да постигнеш кой знае какво; но пък си има и някои тарикатлъци, майсторлъци, така да се рече, има си съответните мурафети, които, като ги приложим, шансовете да печелим повечко пари значително нарастват;

- За какво са ни парите ли? За да живеем добре, нали така? За да имаме каквото поискаме, примерно коли, хубави къщи, разни вещи, момичетата (жените) да ни харесват, да сме доволни от живота си, и т.н., нали така, нали правилно Ви разбирам?

- Та в тази връзка не Ви ли се струва, че подобна логика на разсъждение води дотам, че тази поредица от чисто МАТЕРИАЛНИ цели предизвиква това, че по незабележим начин човек без да се усети постига следния краен резултат: тъкмо СЕБЕ СИ превръща в СРЕДСТВО за постигане на тези цели! Т.е. става едната такава коварна подмяна, ония неща, които по начало са тъкмо средства, биват превръщани в цели, а онова, което по начало е безусловна ЦЕЛ САМА ПО СЕБЕ СИ (ПЪРВА ЦЕЛ, САМОЦЕЛ и значи също така и САМОЦЕННОСТ), т.е. ЧОВЕКЪТ, ЛИЧНОСТТА, се превръща именно в средството за постигане на въпросните тъй съблазнителни цели? (Тук използвам теорията на Кант за т.н "хипотетичен императив", нека да ми е простено това, но какво да правя като Кант най-добре е схванал описал тази толкова коварна и фатална подмяна?!)

- И тъй, като допусне да разсъждава по тази логика, мисълта, съзнанието на такъв човек се оказва здраво приклещено в примката (веригите) на такава една поредица от чисто материални цели (диплома, хубава работа, пари, коли, къщи, жени...), което води дотам, че СВОБОДАТА отива по дяволите: нали така се оказва, ако сме честни, нали дотам води една такава логика? И който си мисли, че като робува на парите въпреки това си запазва свободата, нещо силно се е заблудил - или проявява една непростима непоследователност, заплита се в неразрешими противоречия, а, какво ще кажете и по този пункт?

- Между другото мислил ли сте някога, че в този живот ИСТИНСКО БОГАТСТВО, "което молци не го ядат"? Вие лично можете ли да си представите, че човек, който няма пари, може в същото време да е ПО-БОГАТ от човек като Вас, който не само че е успял да изнамери начин да прави добри пари, но е добил и самочувствието, че има право да учи и другите, младите особено, на това как също да правят добри пари? Между другото нямате ли - в някои моменти на "душевно разслабване" - съмнението, че някъде бъркате в тази своя толкова откровена прагматично-материалистична представа за живота и за богатството, която всичко мери в пари? Може ли според Вас да има ДУХОВНО БОГАТ човек, който при това изобщо да не се стреми към правенето на пари, живее скромно и дори бедно, изпитва лишения, подлага се съвсем съзнателно (по чисто МОРАЛНИ ПОДБУДИ) на известни изпитания (примерно, като си позволи да каже направо в очите на самозабравилия се негов шеф някои грешки, пък шефът му глупак вместо да му е благодарен за добрината, която му прави, се озлобява и го уволнява?), е, ако има такива хора, те във Вашите очи "маргинали" ли са, "глупаци" ли са, "луди" ли са? Много ме вълнува давате ли си сметка какъв е МОРАЛНИЯТ СМИСЪЛ на Вашите теории, на които учите своите последователи, своите фенове? Ами ако в душите им (без да си давате сметка за това) си позволявате да сеете семената на една в крайна сметка нехуманна, бездуховна, аморална и дори САТАНИНСКА (антихристиянска) житейска философия, която в крайна сметка води до ТОТАЛНИЯ ЖИЗНЕН ПРОВАЛ на възпитаниците Ви?

- Вие, г-н учителю и проповеднико на "съвременните ценности", на кого служите, кое за Вас лично има ПРИОРИТЕТ: духовното или материалното? Ще ми бъде интересно да чуя (прочета) разсъжденията Ви по един такъв особено важен според мен въпрос.

И още много други въпроси могат да се родят в един дебат, те именно са особено ценни и интересни. Но ето, аз Ви поставих няколко въпроса, от които можем да тръгнем. Искате ли да поговорим по тях, да дебатираме?

Ще ми бъде приятно да поговорим, да поспорим. Напълно е възможно да не съм Ви разбрал, казах, че пиша това свое писмо под въздействието на първото впечатление, което създадохте у мен с тия няколко клипчета, които изгледах. (Казват обаче, че първото впечатление било най-вярното, не знам дали е така, но е възможно да е точно така, аз уважавам интуицията.)

Моят фейсбук-приятел ми заяви (той, предполагам, мисли в същата като Вас координатна система!), че моя милост, след като в момента е безработен (моята история е интересна, в последните 3 години разпищолила се директорка на гимназия ме уволнява два пъти, обявявайки ме при това за "пълен некадърник", аз водя съдебни дела, съдът ме връща на работата ми като учител по философия и гражданско образование, но тя пак ме уволнява!), та този мой приятел ми заявява, че щом съм допуснал да съм в такова едно унизително положение да си докарам на моите години уволнение, да съм безработен, да съм съвсем без пари и пр. значи съм глупак, значи съм некадърник, т.е. твърди, че съвсем правилно съм бил уволнен и пр.! Значи и той като Вас мери всичко в пари, т.е. е верен фен и на тодорживковата теория, че който нема пари, е никой...

Та ето, оказва се, че ние двамата с Вас, г-н Тонкин, нищо чудно да сме не само идейни и ценностни, но и личностни АНТИПОДИ, така да се рече; Вие излъчвате самодоволство, не се смущавате да се хвалите, че имате... златни монети, еди-колко си апартамента сте имал и пр., аз пък, бидейки философ, по презумпция съм скромен и също така духовен човек, за мен парите не са така важни, значи аз, както казва този същия мой фейсбук-приятел, съм един неудачник, един маргинал и пр., така ли е това и според Вас? Виждате ли на какво учите в крайна сметка вашите ученици, г-н Тонкин? (Казвам Ви какъв ефект имат Вашите книги и лекции, тези хора май нямат сетиво за духовните неща, знам ли как да се изразя, но такъв човешки тип е способен да направи какви ли не поразии, аз и това знам: примерно такъв човек изобщо няма да се трогне ако на улицата види, да речем, някаква възрастна жена-клошарка, нещо повече, той даже и няма да я забележи, камо ли пък да й помогне!)

Вие в Бога вярвате ли, г-н Тонкин? Или Ваш "бог" са именно парите?

Сам решете как да проведем нашата дискусия. Аз съм готов, ако искате, да разговарям с Вас по всякакви начини. Ако желаете, можете да бъдете мой гост във водено от мен телевизионно предаване, то се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчва се по Пловдивската обществена телевизия. Е, това е една бедна телевизия, правена от хора-идеалисти, от личности, които при това са и добри граждани, не знам дали ще се принизите да дойдете в нея? Аз пък водя предаването си съвсем без пари, ей-така, заради идеята, по чисто духовни причини; да, вероятно съм луд и тъп човек, който е способен да работи съвсем без пари, тъй че ще ми е интересно да разбера как изглежда всичко това във Вашите очи. Не крия, интересно ми е да разбера дали Вие няма да си замълчите, щото във Вашите очи хора като мен може би не заслужават внимание, щото са "неуспешни" и "маргинализирани", а са такива, защото са глупави, нали така? Не знам, не мога да си позволя да говоря от Ваше име, но не крия, че с интерес ще Ви изслушам за да разбера как мислите.

Толкова. Простете, че стана дълго това мое писмо. Но и Вие самият сте доста словоохотлив, та може би само в това отношение си приличаме.

Желая Ви хубав ден! И успешна седмица! Много парични печалби в тази седмица също Ви желая, естествено!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo