Ретро спомени от 1968 година, месец август, когато братска Чехословакия беше "освободена". В знак на благодарност към "освободителите" чехите създадоха песента „Běž domů, Ivane“, в която учтиво молят Иван, олицетворение на освободителя, да си иде вкъщи, където го чака Наташа, освен това чешките момичета не го харесват достатъчно. Най-накрая още по-учтиво го молят никога да не идва повече в Чехословакия. За кратко време „Běž domů, Ivane“ се превръща в хит.
Известно е, че подобно благодарствено творчество към освободителите е имало в Унгария през 1956, в Полша през 80-те, а в по-ново време в Грузия и съвсем наскоро в Украйна. Като изключим казионната песен „Алёша - Болгарии русский солдат“, българският творчески гений също е дал своя принос за възхвала към солдатите "освободители". Ние, за разлика от чешкия братски народ, сме благодарили не с песен, а в мерена реч със стихотворението „Ванка с танка“:
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
ДВЕ ХИЛЯДИ ДУМИ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар