Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 11 август 2018 г.

Запитване до Юли Тонкин



Тази сутрин изпратих ето това писмо на шоу-звездата-успешен-предприемач-и-учител:

Г-н Тонкин,

Написах Ви и Ви изпратих писмо (вижте ето това: Моето отворено писмо до Юли Тонкин, предизвиквам го на дебат), което съм публикувал и в блога си, но до този момент не сте реагирал никак, та се питам: дали изобщо получихте писмото ми? Или Ваш обичай е да не реагирате (да игнорирате) неприятните въпроси?

Предложих Ви дискусия по важни според мен въпроси. Нима Вие изобщо не обичате дискусиите? Ами това, доколкото съм запознат с Вашите изявления, противоречи на широко декларирани и рекламирани Ваши принципи, а именно, че сте модерен, отворен към различните разбирания, толерантен и пр.

Ще се надявам все пак да отговорите и да приемете отправеното предложение за една открита публична дискусия по истински важните проблеми.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров (философ, блогър, писател, учител по личностно развитие)

11 август 2018 г., Пловдив

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: