Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
8 коментара:
Чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България:
Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Човек без работа ...
С подобно отношение скоро няма да се върнете на работа в училище. И аз не бих наел човек като вас.
Какво имате предвид под "подобно", другарко? Бихте ли се пояснила? Какво толкова силно Ви дразни в отношението ми?
Защо не публикувахте коментара, с който Ви упреквам в нарушаване на чл. 32 от Конституцията?
Нима налагате цензура в блога, който сте посветили на свободата?
Тръгвате враждебно настроен още от самото начало и демонстрирате, че сте дълбоко конфликтна личност - което, между другото, всички, които ви познават, добре знаят.
Ако аз бях директор на училище, в което има свободно място за учител по философия, ще поставя такива условия, така ще устроя конкурса, че по никакъв начин вие да не можете да се явите, камо ли да спечелите.
Зависи, другарко. Но общо взето се лъжете. Или просто възпремате нещата каокто Ви е угодно. Тия, дето ме познават, знаят прекрасно, че изобщо не съм конфликтен. Но има ситуации, в които се налага човек да бъде конфликтен. Между другото, ако се опитате да осмислите нещата, няма да възприемате така едностранчиво въпросната "конфликтност". Противоположното на нея (лицемерието, подлизурството) може пък да е още по-лошо. "Конфликтният" човек може би пък има ценни качества и "конфликтността" му да изначава нещо друго. И да води до нещо добро. Трябва просто да мислите повечко, другарко. Вие си харесвате неконфликтните, тоест послушните, нали Ви разбрах правилно? Е, аз не съм от тях, другарко. Аз съм различен. Не се подмазвам никому. Мразя подмазването. Вие смятате, че с чиновници трябва да се говори от позицията на роба? Е, аз пък смятам, че чиновниците са наши, на гражданите, слуги. Нещата винаги са по-сложни отколкото си ги представяте, другарко, преди да сте се замислила. Затова мисленето е такава благодат.
А иначе сте доста злобна, другарко. Защо така се озлобихте в този шибан живот? Любов ли не срещнахте?
Не налагам никаква цензура. Едва сега видях коментара Ви. Има много коментари, в които троловете ме плюят най-старателно, та сред тях едва сега открих Вашите коментари.
Бихте могъл да направите донос "там, където трябва", за да бъда осъден за нарушението на Конституцията. Ваше право е това, възползвайте се. Законите трябва да се спазват, у нас цари една възхитителна законност във всички сфери на ж ивота, останах аз единствен, който нарушавам законите. Та нека като ме вкарате в затвора, да настъпи пълната законност в тъй свидното ни отечество.
Предполагам в затвора ще се чувствам не по-зле отколкото съм сега - без никакви средства за съществуване.
Публикуване на коментар