Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 14 септември 2018 г.

Днес на протеста не се случи нищо - освен факта на самия протест







Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Хората ви заглеждат с интерес, но вие сте обърнат с гръб към минаващите. Прави впечатление как жените са облечени като мъже-панталони, тениски, а мъжете с някакви странни/за мен/ 3/4/ панталонки до колената. Нито огладени, нито подходящи. Отадавам го на бедността, но може да е и нещо друго-духовно. А музиката, която се носи около вас е ...затъпяваща. И неслучайно /предполагам/.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Да, с гръб съм към минаващите, което е много лошо, но понеже ползвам място за сядане (не мога всеки път да нося стол!), затова е така. А да стоя прав нямам сили. Ако обаче... застана на колене, тогава ще съм с лице към минаващите. Дали да не опитам и това?

В петък обаче си занесох стол и бях с лице към минаващите. Забелязах, че като съм с лице към тях, още по-малко внимание обръщат, щото, предполагам, се смущават от погледа ми. (Когато минават зад гърба на този "някакъв си там луд", им е по-удобно без притеснение да разглеждат и лудия, и написаното, тъй че от тази гледна точка май е по-добре да съм с гръб към тях?!). Всяко нещо има и добри, и лоши страни.

Музиката звучи от специални високоговорители, озвучаващи римския стадион...