Тази сутрин с прискърбие прочетох ето какво:
Nikolov Konstantin: Скъпи приятели, с огромно прискърбие ви съобщавам, че на 15 август 2018 година, почина моят съпруг и любовта на живота ми Константин Димитров Николов от последствията на тежък инфаркт. Мир на праха му!
ПП: Това беше първото ни съобщение, но Фейсбук не го пусна защото беше блокирал Константин. Съпругата му Аксения Христова.
Кратък мой коментар: Аз съм тъжен щото току-що разбрах, че е починал един добър човек, съмишленик и приятел от Фейсбук, който ми е помагал в тежки моменти. Почина от инфаркт ето този човек. Хубавите, чистите, добрите хора си отиват, а мерзавците сякаш са безсмъртни!
На страницата на Константин Николов написах следното:
Бог да прости човека, съмишленика и приятеля Константин Николов! Той беше забележителна личност с безценни морални качества. Никога няма да забравя неговата човечност! Той беше съпричастен на борбата ми. Моля да приемете моите съболезнования!
ДОБАВКА: Ето какво е написал Nikolov Konstantin на 4 октомври 2017 г.:
5-ти октомври,18:00 часа пред Съдебната палата. Елате да излеем яда си и да кажем стига на прасетата!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Бог да помири душата му и дано да е на много прекрасно место и щастлив там. Бог взима при себе си най-добрите в зависимост как си учат уроците. Важно е да четем вярно знаците на Бога за да ни постави до Него горе, иначе знаете за безчестниците какво следва тук на земята, може да затъмни всичко дори съвестта си, но там се отваря тефтера със свършеното и се въздава на всекиму според стореното.
Поклон пред светлата му памет!
Публикуване на коментар