Мъртвата ми майка ме издържа в момента, починалата ми майка ме спасява от гладна смърт!

По публикацията със заглавие Сега разбирате ли защо протестирам, сега разбирате ли защо нямам друг изход освен да протестирам? по човечен начин откликна само един човек (там публикувах напълно безчувственото и подигравателно писмо, написано ми от чиновниците в РУО-Пловдив и подписано от началничката му И.Киркова). Е, разбира се, и неколцина анонимни мерзавци откликнаха, някои от тях просто ме нарекоха "тъпунгер" и как ли не още (аз тия идиотщини ги цензурирам, въпреки че би следвало да ги оставям за да видите какви нравствени уроди е родила "българската майка-юнашка"!). Но по човешки начин откликна единствено една дама, живееща в Америка; какво си казахме с нея във фейсбук можете да прочетете (аз пренесох диалога ни там и тук, в блога),сега решавам да постна тук нещо, което й казах накрая, понеже, така да се рече, се разчувствах (и ми се чини, че казах нещо, което има и възпитателно-образователен, личностно формиращ смисъл!); ето моите думи там:

Да, захванах се с нещо непосилно за един човек: "да оправям образованието", т.е. да нормализирам (очовечавам) отношенията в една абсурдистка бюрократична (мутризирана) общност! Разбира се, сам човек не може да направи кой знае какво, но, слава Богу, аз не съм съвсем сам - с мен е Бог. По тази единствена причина още съм жив, иначе отдавна да ме бяха убили (задушили, смазали от унижения и гаври), те са безпощадни. Но ето, Бог по някакви причини ме крепи за момента, пази ме жив. Докога - аз това не знам, не мога да зная. Обаче ще си изпълнявам съвестно дълга като човек и учител. Интересно ми е докъде ще стигне тази многозначителна история. Изследовател съм освен всичко друго. Много ме вълнува въпроса докъде са способни да стигнат бюрократите с власт в своята жестока ненавист към един човек и учител, който просто държи на правата и на достойнството си, т.е. единственият му грях е, че не ще да бъде мижитурка. А това, че още съм жив, е свидетелство, че Бог ме подкрепя (само Бог може да спаси човек в ужасните обстоятелства, която аз преживях!), съзнанието, че Бог ме подкрепя неслучайно, а щото правя нещо нужно, ми дава и сила, и спокойствие. Духът е нещото, което ме крепи, а единствен извор на духа е Бог.

Понеже госпожо Кирилова проявихте към мен човечност (доброта) и ето откликвате на проблема и ситуацията ми (виждате как народът масово мълчи, омръзнах дори и на хората, които се афишираха за мои съмишленици, те вероятно масово ме възприемат вече като напълно ненормален!), та ми давате повод да кажа нещо съвсем лично. (Добрата дума предразполага човек да разкрие що му е на сърцето!) Освен Бог над мен изглежда бди и душата на моята свидна майка, която почина преди 6 месеца, угасна, милата, като свещичка, подухната от лек полъх. (Тя, между другото, почина малко след като аз се явих в предаване на Милен Цветков, направих го уж скришно от нея, надявах се да не разбере, но тя най-вероятно го е гледала, разбра, че съм уволнен, аз криех от нея, но като е разбрала, това я довърши, но тя,милата, не ми каза, че знае - защото щадеше мен! Имах много добра и много силна духом майка, Бог да я прости!) Та душата на майка не само бди над мен, нищо чудно и да ходатайства за мен: малко след смъртта й аз спечелих като по чудо съдебното дело!

И още нещо, което е направо потресаващо, за да разберете колко силна е майчината любов: майка, милата, докато беше жива отделяше от пенсията си някакви левчета всеки месец и ги слагаше в едно портмоне. За да има за погребението й, тя за всичко се беше подготвила. Останаха след погребението й някакви пари в това портмоне, до които аз дълго време не смеех да се докосна (пазя ги за да правя с тях помени). Но ето, от няколко месеца съм в крайно тежко положение. И в най-голяма нужда, когато няма откъде даже да си купим храна, аз се принудих да се докосвам до нейното портмоне. Това майчино портмоне още ни крепи някак.

Представяте ли си какво е това: мъртвата ми майка ме издържа в момента!!! За мен това е хем много унизително, хем ми раздира сърцето, но съм принуден да живея от нейните левчета! Но и те привършват. А работа не мога да си намеря. Ето пример какви гадости правят бюрократите: даже в Селско-Стопанската Гимназия в град Садово, където вечно не могат да си намерят учител по философия, за да не се явя сега аз, обявиха мястото ето как, цитирам: "ДЛЪЖНОСТ: учител по философски цикъл и ХООС". Аз това ХООС изобщо не го знам що е, разбира се, чеса го написали така за да не мога да се явя аз. Някой загрижен от РУО явно им е наредил да направят така. А става дума за нищожни часове, ако ги дадат на мен, това ще се някакви мизерни левчета! Но и за тях се погрижиха да ми ги отнемат. Явно искат да ме уморят...

Но душата на милата ми майка от Небето ме пази (засега)! Представяте ли си какво е това за мен? Не бях казвал никому как оцелявам в последните месеци, ето, казах сега, нека да знае народът докъде самозабравилите се властници доведоха един учител, когото ненавиждат яростно щото просто обича да носи шапката на свободен човек! Как смятате, дали въпросните властници, които ми пречат да си намеря работа, ще се засрамят поне малко - ако прочетат случайно това? Едва ли...

Другия петък, след седмица, се навършват точно 6 месеца от смъртта на майка. Ще отбележа по обичая, както се полага този ден. Смятам няколко дни да бъда в Долна баня, в опустелия ни дом там. Много ми е мъчно за майка, всичко ми напомня за нея! Тя, милата, в последните си години все плетеше. И ето, оплете вълнени одеяла, с които се покриваме, оплете малки разноцветни покривки за столовете, на които сядаме, оплете ни вълнени терлици, които ни топлят зимно време. Ето как непрекъснато усещам нейното присъствие: майка продължава да бди над толкова бунтарски настроения си син. Та си ме познава добре. И с каквото може ми помага. Как смятате, госпожо Кирилова, дали с тази мощна подкрепя, която имам от душата на моята майка, намираща се в Отвъдното, и също най-вече с помощта на всемогъщия Бог нещастните властващи образователни бюрократи ще могат да ме победят?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo