Какво е да си комунист и какво е да си "фашист" (демократ, т.е. некомунист)?

– Ти фашист ли си, бай Димитре?

Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:

– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.

Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.

Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.

А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните - за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…

Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

(ЗАБЕЛЕЖКА от мен, Ангел Грънчаров: Цитатът прочетох на страницата на г-жа Кристина Петкова във Фейсбук. Позволих си да го копирам защото искам да го използвам за целите на гражданското образование на младите хора, на учениците на България - те трябва да знаят точната истина за това какво е да си комунист - и какво е да си "фашист" в толкова извратената представа на комунистите!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo