Продължавам своите активности, които министерската образователна бюрокрация изобщо не може да оцени

Току-що изпратих следния документ (под формата на отворено писмо) до съответните органи, институции и медии:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До Обществения и Педагогическия съвет на пловдивската ПГЕЕ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД

До г-жа Мая Манолова, Омбудсман на България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ИЗЯВЛЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, безработен вече втора година учител по философия и гражданско образование от Пловдив

Госпожо Началник,

Както е известно, от март 2017 година досега съм безработен, бях уволнен от титулярното ми място на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ (по-известна като "ТЕТ-Ленин") по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ ("пълна липса на качества да бъде учител"); два месеца след моето уволнение беше уволнена и съпругата ми (от постоянно учителско място в ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив), тя сега също е безработна. Очевидно политически мотивираната репресия срещу мен и съпругата ми, водена от т.н. Директорски синдикат (работодателската синдикална организация към КНСБ, и такова чудо си имаме ний тук, в Пловдив!), цели съсипването на живота и здравето ни и като семейство, и като личности, и като дейци на образованието. Знаете добре, че тези последните административни ексцесии, извършени под тъй благия Ви и невъзмутим поглед, продължават процеса, започнат след първото ми уволнение от същата тази покровителствана от Вас директорска особа през 2014 г., тогава водих година и половина тежко съдебно дело, спечелих го, съдът ме върна на работа, но след това тя пак ме уволни; сега водя ново тежко съдебно дело, ето, пак отново мина вече година и половина, пак спечелих делото в Окръжен съд, директорката обаче обжалва във Върховния Касационен съд, сега делото пътува към него, но от тъй щедрата директорка на ПГЕЕ имам тъй сърдечното обещание ако ВКС евентуално потвърди решението на ОС-Пловдив, т.е. ако съдът отново ме върне на работа в пловдивската ПГЕЕ (училището, в което съм работил 18 години), тя пак да ме уволни!

На мен ми е интересно да Ви запитам в така и така създалата се ситуация как си представяте оцеляването на моето семейство? Уверявам Ви, че е крайно тежко и несправедливо след като 35 години съм работил всеотдайно на така буренливата нива на образованието и възпитанието на младите сега да съм поставен в толкова унизителното положение да съм (заедно със съпругата ми, също учителка!) без никакви средства за съществуване, т.е. да съм поставен направо в бедствено положение! Госпожо Началник, ръководеното от Вас учреждение допусна целия този административен произвол и беззаконие, в репресията над мен активно участваха Вашите подчинени експерти, именно инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, експерта по професионалното образование Румен Радев, Вие самата отблизо наблюдавахте всичко станало, та в тази връзка ми се ще да попитам: не чувствате ли, че всички граници на благоприличието бяха минати? И какво би следвало да направите, че да спомогнете в един момент справедливостта да си върне правата - след като те бяха така грозно потъпкани? Нямате ли известно съзнание за нравствен дълг, т.е. нямате ли известни угризения - не мислите ли да направите нещо та поне отчасти да се реванширате за сторените ми злодеяния?!

Аз вероятно щото съм непоправим идеалист си мисля, че такива неща като морал, дълг, справедливост и прочие би следвало с особена сила да важат тъкмо за сфера като ръководената от Вас, именно сферата на възпитанието и образованието на младите. Щото колко струва едно образованието и възпитанието в една държава ако моралът е нещо чуждо на тия, които ръководят тия тъй фини и деликатни духовни дейности?! Какъв пример, простете, даваме на младите след като пред очите им някои ръководители си позволяват да демонстрират такъв, с извинение, завиден "морал"?!

Не крия, госпожо Киркова, че очаквах тази есен известна инициатива от Вас, с оглед на току-що казаното. Разбира се, надеждата ми се оказа напразна. Интересно ми е, примерно, че Вие не се сетихте, предвид това, че понеже аз фактически съм лишен от преподавателски права (в трудовата ми книжка двукратно пише "уволнен поради липса на каквито и да било качества да бъде учител"!), което значи, че не мога да кандидатствам за учителско място в друго училище (кой ли директор ще дръзне да пренебрегне такава една злодейска "характеристика"!), поне да ми бяхте издали едно удостоверение от РУО-Пловдив, в което, примерно, да пише, че първото уволнение на тъй страшния учител г-н Грънчаров вече е отменено от Върховния съд, т.е. е невалидно, второто уволнение по все същия тъй кошмарен член 328, ал. 1, т. 5 вече е отменено от Окръжен съд в Пловдив, ала понеже неуморната директорка на ПГЕЕ не желае да изпълни това решение, то делото се намира на етап движение между Окръжен и Върховен съд, т.е. това уволнение също така е "висящо", то е предмет на съдебен спор, на което основание предлагате на въпросните директори, които имат свободни часове по философия и са ги обявили за кандидатстване от страна на безработни учители, да не се плашат толкова от г-н Грънчаров, щото е напълно възможно тъй нелепите обвинения срещу него както и при първото му уволнение да отпаднат в съда, т.е. да станат също така напълно нищожни. Ето поне един такъв документ на мен ми е жизнено необходим в момента, ала Вие, г-жо Киркова, не се сещате сама да ми го изготвите и изпратите, ето, аз сега Ви подсещам, ала имам чувството, че Вие ще ми отговорите примерно по този обичаен маниер:

- "Господин Грънчаров, разбирам Ви, но по силата на чл. еди-кой си и еди кой си училищните директори имат властта сами да решават всички въпроси около назначението на учители, а пък аз нямам правото да им влияя; ето, по този начин аз си измивам ръцете, а пък Вие си трошете главата, голяма работа че сте безработен, че нямате средства за съществуване, да бяхте мислил когато се представяхте за борец за реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности, на ви сега една демократизация и декомунизация! Да си бяхте стоял като другите учители кротко, да бяхте послушен като тях, е, щом не щете мира, на Ви сега секира!"

Разбира се, точно тези думи нямаше да използвате, но смисълът щеше да е горе-долу този, по моето възприятие. Аз така чета вашите тъй умопомрачително любезни и написани в такъв възхитително бюрократичен стил писма. Простете, моето съзнание обитава един друг свят, крайно различен от този, в който съществува тъй работливата нашенска чиновническа класа.

Аз по тази причина още не съм подал документи за работа в някое друго училище (някак обаче трябва да се живее, някак трябва да оцелея докато се произнесе Върховният съд, пък и след това, стига Бог да ми даде още живот и здраве де!), съзнавайки безсмислието на това занимание. Между другото разбирам, че директорите на училища, с оглед моя милост да не кандидатства в тях (моят казус стана достатъчно популярен, знае се от всички в Пловдив, най-вече се знае от директорите на училища!), правят следния номер: не обявяват всичките часове по философия, а само част от тях, другата част, водена до този момент от историци и от какви ли не, биват крити, та Ангел Грънчаров да не кандидатства за някакви си там 200 часа. Както е известно, има и друг номер, до който прибягват виделите се в чудо директори, примерно правят същото, което стори по-миналата година тъй мъдрата директорка на НТГ в Пловдив, тогава тя се примоли на излизащия в пенсия учител по философия да поработи поне още една година, та само и само да не се налага да обявява мястото, щото тъй лошият Ангел Грънчаров като едното нищо би се явил като кандидат; сега чуваме, че директорите масово прибягват до този челен опит на въпросната авангардно мислеща директорка на НТГ. Как мислите, има ли нещо резонно в тези мои подозрения, почерпени от горчивия ми опит?

Апропо, директорката на Хуманитарната гимназия г-жа Соня Киркова не е ли вече в пенсионна възраст?! Само питаме, знайно е, че тя също е философка, аз лично, не крия, бих желал да кандидатствам за учителско място там; нямам амбиции към директорското място (между другото аз вече съм бил директор там в далечната 1991 г., ала същата тази г-жа Киркова тогава ми организира "преврат", свали ме от директорския пост, самата инсталира своето тучно тяло на директорското кресло и ето, стои на това кресло вече повече от четвърт век!). Та Ви моля, уважаема г-жо Киркова, да възложите на г-жа инспекторката Кръстанова да направи справка, в която да се вижда колко учители в пенсионна възраст преподават философия в пловдивските училища, колко неправоспособни учители (като учителката, която беше назначена на моето място в славната ПГЕЕ) са назначени да преподават философия "поради липса на правоспособни кандидати", ето такива неща вълнуват не само мен, а и другите кандидати-философи, една такава справка ще е много интересно четиво за тях.

Как се отнасяте, г-жо Киркова, към слуховете, които злите езици разпространяват в Пловдив и Пловдивско, че директорите на училища не назначават в тях кандидати, които нямат нито партийни, нито роднински, нито приятелски (шуро-баджанашки) протекции или връзки - или пък, в краен случай, не са готови да дадат поне щедър подкуп?! Ний, разбира се, не верваме в такива злонамерени слухове, но ето, хубаво е някак да бъдат затворени устите на въпросните "зли езици", нали така? Как проверявате доколко са правомерни назначенията на учители в пловдивските училища (и в пловдивската губерния) или карате на юнашко доверие, щото пък, от друга страна, защо да проверяваме директорите, след като те до един са все "наши" и "проверени"?!

Пращам това писмо и до г-н Министъра, и до г-жа Джумалиева щото ми е много интересно дали тези институции ще обърнат някакви внимание на съдържащите се в него сигнали за възможни нарушения на човешки права и на закона. Ще ми се да вярвам, че в тази държава не само аз се вълнувам за такива "глупости" като въпросните човешки права, от "безинтересни" теми като демокрация, истина, справедливост и прочие.

Толкова за този път. Аз в навечерието на празника 24 май т.г. се пошегувах, че за моята неуморна дейност за доброто на българското образование дали нема властта да ме изненада с некой медал или друга награда (написах много томове доклади, жалби, изложения, петиции, апели, отворени писма до институциите, цели книги за образованието и възпитанието написах и издадох, едва ли има по-плодовит автор от мен в тази област, ако има, ще го поздравя!)! Разбира се, не се сетихте тогава да ме наградите, защо ли обаче така жестоко ме дискриминирате?! Сега, в навечерието на новата учебна година, понеже наистина съм без каквито и да било средства за съществуване, се питам дали не е възможно властта да ми помогне поне материално, примерно да подшушне на двата синдиката (в които съм членувал години наред и съм плащал всеки месец членски внос!) да ми отпуснат някакви средства от фонда за бедстващи учители, щото аз и съпругата ми сега наистина сме в бедствено положение?! Но както и да е, майтапя се, бъзикам се, макар че се питам: като живеем в социална държава (по Конституция), това значи ли, че държавата ни (в лицето на неуморното властващо чиновничество!) не е способна на поне капчица човечност?! Вие какво мислите по този въпрос?!

Ето, не пречи да проявите, примерно, такава една инициатива, мисля, че в нея има благороден смисъл: да отидете в ПГЕЕ и там пред тъй сплотения около директорката колектив да кажете: колеги, разбирам сплотеността ви, но ето, вашият колега Грънчаров ми писа, че е в бедствено положение, през последните четири години три години е без работа, е уволнен, принуден е, както знаете, да води тежки съдебни дела, да плаща хонорари на адвокати, човекът е съвсем разорен, бедства, мизерства, а вие сте учители, които наблюдавахте с пълно безразличие историята на неговите митарства и борби, не е ли редно, проявявайки човечността си, в този тежък момент да покажете моралната си сила, човечността си и да му помогнете поне малко - поне колкото да оцелее някак до решението на ВКС?! Да, ето тази инициатива, преизпълнена с толкова висок нравствен смисъл, ми хрумна съвсем спонтанно в този момент, госпожо Киркова, защо не опитате, защо не проведете този експеримент, да го наречем така?!

Как само Ви завиждам, че ще имате възможност там, в учителската стая на ПГЕЕ, да наблюдавате реакцията на моите тъй свидни колеги (за които кой знае защо се затъжих толкова напоследък!)?! Абе за науката и образованието, както виждате, съм готов на всякакви жертви, ето, сега Ви подарявам тази идея! Въпреки че беше редно самите учители от ПГЕЕ да се бяха сетили за тази толкова благородна акция по моето спасяване; нищо де, не се сетиха, но ето, аз им давам този шанс да си спасят поне малко душите (и съвестите).

Пак се разприказвах, но ми е простено, знаете, аз съм емоционален и спонтанен човек; оправдава ме това, че гладът явно изостря чувствата и мислите (в скоби казано: последните четири дни преживях с три кренвирша, с два домата, с един хляб и 200 грама сирене!), от това ще да е, от глада в главата ми се раждат толкова ценни мисли и идеи; ситата глава май нищо не ражда, как мислите Вие по този чисто философски въпрос, госпожо Киркова?!

Аз обичам дебатите, ала ето, не щете да участвате в тях. И в предаването си по Пловдивската обществена телевизия Ви каних, не пожелахте да дойдете (а може би сега, в навечерието на 15 септември, все пак ще дойдете в студиото да участвате в предаването ми?).

Аз тия дни ще подновя и други свои инициативи, примерно предвиждам да продължа протеста си за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии срещу другояче мислещите учители (този път ще го проведа под Вашите прозорци, на площад "Джумая джамия"!), предвиждам също да продължа работата си по т.н. "Кръгла маса по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ"; изобщо, живот и здраве да е само, ще продължа своите тъй ценни активности, които, за жалост, министерската образователна институция (и във Ваше лице) до този момент изобщо не желае да оцени подобаващо - и по този начин рискува един ден в историята да бъде представена като спирачка на прогреса!

Спирам дотук. До нови срещи и дискусии (нали сфанахте, че това мое изложение е покана за дискусия и за дебат, нищо повече от това не е то?!)!

4 септември 2018 г., Пловдив

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo