Разговарях с бездомната баба Марийка, продължаваща да спи на студените плочки на тротоара в иначе тъй лицемерно благочестивия и културен европейски град Пловдив

Вчера се разходих по улица "Пещерско шосе" с намерение да намеря баба Марийка, бездомната стара жена на 86-години, която от месеци вече спи на плочките на тротоара в тъй културния, цивилизован и дори европейски, моля ви се, град Пловдив; намерих клетата женица на едно място, седеше на едно стъпало и си почиваше (дремеше под лъчите на нетоплещото вече слънце в иначе доста студения и ветровит ден). Седнах до нея и разговаряхме близо час, време, в което аз се одървих от студ (и най-вероятно съм настинал на течението, имам хрема!); исках да разбера от нея лично как живее, как издържа в тия ужасни условия клетата жена; поговорихме си, тя ми разказа всичко, разбрах потресаващи неща, показващи какви сме ние, българите - и какви са живеещите около нас небългари (имам предвид предимно учещите в намиращия се наблизо Медицински университет чужди студенти). Ето какво ми каза баба Марийка, предавам го почти дословно (досрамя ме да извадя камера или устройство за записване на видео, затова сега с думи ми се налага да възпроизведа казаното от нея).

Спи (ако изобщо в такива условия може да се спи!) баба Марийка на Пещерско шосе № 13, на едно стъпало, това е близо до пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"; твърди, че от студа не може изобщо да заспи, по цяла нощ трепери като вейка, страда от безсъние, оплака ми се, че това безсъние ще я съсипе съвсем! Питам я: добре де, някой човек от живеещите наоколо не се ли спря при теб, да те попита нещо, пък и, защо не, евентуално да те покани, примерно, да спиш ако не у него, то поне на стълбището, знам ли, в някаква дупка дори, но да не е на открито, на безпощадния вятър и дъжд?! Не, никой не се спрял, никой не я попитал нищо, а за това да я покани да преспи под някаква стряха баба Марийка ми се изсмя: недей така бе, Ангеле, на кой свят живееш, в днешно време около нас няма вече такива хора дето ще се трогнат, че няма къде да спиш?! Казвам й: абе това не мога да го проумея, що за човеци са тия, които отиват да си легнат, а в същото време знаят, че наблизо една старица лежи на студа, та и в най-дивите и варварски времена не са оставяли бездомника на улицата нощем, прибирали са го, пък макар и да спи на сеното в обора, при добитъка (неслучайно нашият велик Бог Христос е роден именно в такова място, в яслата, в обора, до преживящото магаре и сред овцете!); баба Марийка ме гледа и ми си чуди, че говоря такива приказки, няма такива хора вече, Божее, Приятелю Ангеле, те да умираш ще те прескочат, а какво остава да ти дадат подслон за през нощта!!! В същото време баба Марийка ми каза и ето какво, което ме потресе напълно:

Идват понякога разни хора да й дадат било дрешка да се завие, било малко храна, било някое левче. Предимно идват да помогнат на баба Марийка - забележете добре! - разни чужди студенти, разни студенти от чужди страни, представяте ли си това пък какво значи?! Единствено сякаш се трогват от положението на нашенската баба Марийка чужденците, студенти от Турция, от арабските страни (тя изрично подчерта това!), които ги разпознава че са такива защото девойките били обикновено забулени, с покрити глави, облечени със съответните дрехи чак до глезените; били понякога и дори по-често "възмургави", по тази причина тя смята, че са студенти и студентки от арабския свят, но имало и много бели, ала недобре говорещи българския език студентки и студенти, за които баба Марийка предполага, че са турци и туркини. Много рядко при нея да се спре българин или българка, това е сигурно, нашата баба Марийка е обслужвана и подкрепяна предимно от чужденци и следователно от нехристияни, т.е. от мюсюлмани! (Иначе казано, от представители на "тъй лошия ислям", с който така са ни наплашили, с горчивина го казвам, щото съм християнин, но ето, оказва се, човечността сякаш е по-присъща на въпросните "ислямисти", а съвсем не личи на нашенските пишман-"християни", моля ви се!) Носят тия чужденци на нашата баба Марийка и неща за ядене, и дрехи, дават й също и пари, не я оставят, но ето, те са чужденци, те не могат да й осигурят място за преспиване, това трябва да го сторят нашенците, ала нашенците, казахме, вместо сърца, предполагам, имат... камъни, просто не им личи, за жалост, че изобщо имат сърца! И тази горчива констатация съм длъжен да направя. И редовно на баба Марийка й осигурява свежа храна един възрастен германец, с дълга библейска брада, висок, кой знае защо тя смята, че този човек е чужденец и то непременно германец, може би защото е доста висок, на мен лично (и вчера видях този човек!) той ми прилича, по външния си вид, на... самия Бог, да, точно така рисуват Бог-Отец по картините, не мога да скрия поразителното сходство на този човек със самия Бог, ако щете ме смятайте за луд, на мен той все повече ми прилича на Бог! Та този човек купува от хипермаркета всеки път една торбичка с храна (винаги в нея имало цял хубав мек и вкусен хляб, много хубав чуждестранен кашкавал, баба Марийка специално от впечатлена от вкуса на този чуждестранен кашкавал, похвали го, бил несолен и много вкусен, понякога имало и консерви, рибни, но тя казва, че риба не обичала да яде, за сметка на това когато имало риба, я давала на котките си, те пък за разлика от нея много обичат риба. В интерес на истината ще кажа, че има и българи, които дават по нещичко на баба Марийка, вчера докато говорих с нея мина една майка с бебешка количка, тя като видя баба Марийка, й даде няколко левчета, после пък някакъв млад човек, живее наблизо, донесе торбичка с храна, даде й я, каза, че имало и парче торта между другото, да си похапне, стори ми се, че е българин, но може и да е чужденец този младеж, ама да знае по-добре български, не знам точно какъв е. Но общо взето баба Марийка е на издръжка кажи-речи предимно на студентите от чужди страни, предимно мюсюлмански, това изрично съм длъжен да подчертая, колкото и да е неприятно, предполагам, на патреотичната част от нашето природонаселение. Но го казвам не за друго, а защото е истина, така ми каза баба Марийка вчера.

Аз ви бях казвал и друг един случай, който ми разказа баба Марийка преди време, вие може да сте го забравили, но аз съм длъжен да ви го припомня. Минава значи тя покрай някакво заведение (в квартала има доста такива), кафене, пълно с млади хора, с маси на тротоара, голямо кафене. Там в такива кафенета се събират предимно чужди студенти, гърци и турци най-вече, но има и от други, по-далечни страни, на мен някои от тях ми приличат на... индийци, знам ли, мургави са, може да са араби, не знам точно. И като минавала баба Марийка, в един момент някакъв студент става от масата, притичва и идва пред нея, пада на колене и й подава една банкнота! Да, на колене пада, така са го възпитали, той в нейно лице вижда някаква свята жена!!! (В лицето на баба Марийка нашите български младежи виждат една... смръдла, те са ми го казвали, и те не пропускат да показват с гримаси на лицето си своето отвращение, тах ние пък така сме ги възпитали!) Баба Марийка тогава ми беше казала, спомням си това ясно, че този младеж, първо, бил много красив, второ, тя твърди, че бил турчин, не мога да кажа истина ли е, но няма значение турчин ли е бил, грък ли е бил, важното е, че е човек, важното е, че е човечен! Ето тази случка беше поразила тогава горката баба Марийка, че тя ми разказа историята, а пък аз я разказвам на вас. Такива странни работи стават наоколо, да, такива...

Та онзи висок старец-германец с библейска дълга бяла брада и с бастун, който помага на клетата бездомница баба Марийка, на мен лично ми прилича на самия... Господ, който нищо чудно дотам да се е уплашил за съдбата на баба Марийка, затънала в тресавището на нашето българско безразличие, безчувствие и безчовечност, че Му се е наложило Сам да слезе отново на земята, вече лично (не да праща Своя Син Христос, когото, прочее, човеците разпънаха, знаем, на кръст!)!!! Така ми се чини на мен, смейте ми се колкото искате, а по съзнателните за тия мои думи можете да позвъните на психиатрията да пратят линейка, за да ме приберат на принудително лечение - щом имам такива халюцинации, че в лицето на един пришълец от еврогейска Германия, имащ брада, аз виждам, моля ви се, Самия Господ!

Доста си поговорихме с баба Марийка, предимно тя говори, аз слушам, само чат-пат питам нещо. Та, горката, има нужда да си поговори с някой, вярно, хората й дават храна и дрехи, казахме, предимно чужденци са се обезпокоили от нейното положение, но тя има нужда и да си поговори с някой, повече хора не говорят с нея, а ето, моя милост й спечелих доверието, че тя си говори най-откровено по всички въпроси именно с мен. Ние с нея сме приятели, пък и съдбите ни са сходни: тя е бездомна, тя е изгонена от дома си, аз пък съм изгонен от училището си, понеже съм заклет учител, училището е нещо повече от моя дом, ето, че и аз все едно като нея съм бездомен. Разказа ми тя за какво ли не, поговорихме си хубаво, аз измръзнах хубаво, бях недобре облечен, както и да е, тя на раздяла специално ми благодари, че съм и направил компания да си поговори малко с някой човек. Тя, баба Марийка, може да е всякаква, може да мирише (ами като няма къде да се къпе и пере, естествено, че ще мирише!), но тя е също така човешко същество, което между другото има и нужда да си поговори с друго такова човешко същество. Това е в основни линии. Да, обсъдихме и въпроса какво да правим. Ето какво мисли баба Марийка по този пункт.

Аз й предложих да иде вечер на Централна гара и да опита да спи там, на някой пейка в чакалнята; тя категорично възрази, каза, че милиционерите непременно ще я изгонят, а могли дори и да я качат на кола и да я закарат някъде извън града, по нейните думи, те така я били заплашвали, изобщо от милиционерите тя има голям страх, наплашена е много! Разказа ми случки, в които милиционери са се отнесли с нея крайно безчовечно, по тази причина се присмя на моите думи, че могло с тях човешки да се разговаря. Този вариант за спане на гарата отпадна.

Предложих й ако е съгласна аз да опитам чрез властта (кметството) да узаконя поставянето на една... палатка (!!!), в която да има и спален чувал, в нея баба Марийка да спи нощем, а пък денем на палатката да има табела, в която на пише, че тази палатка е поставена с разрешението на властта за да се ползва от бездомна баба - и не бива да се пипа! Баба Марийка каза твърдо, че това не може да стане и ми се присмя на акъла. (Тя не знае, че аз имам и таен план: в случай че Върховния Касационен съд отмени съдебното решение, с което се обезсилва заповедта за моето уволнение, аз тогава възнамерявам да изляза на безсрочен граждански протест, при който ще спя именно в палатка, а една отделна палатка ще осигуря до мен на баба Марийка, пък знае ли се, може цял Град на истината да направим там, в Пловдив е крайно време да почнем отново да се борим и за Истината, и за Свободата си, нали така?!) Та и за палатката (засега) отпадна този вариант, баба Марийка смята, че властта нема да разреши такъв лукс та да спи в палатка.

Казах й, че съм писал до Кмета и съм предложил общината да реши проблема с бездомните чрез отварянето на места-приюти по кварталите; баба Марийка каза, че това нямало да стане, от управник да чакаш доброта според нея е равносилно на това да чакаш от умрял човек писмо, изглежда е напълно права: нашата "социална", моля ви се, държава, е доказано напълно безчовечна!!!

Казах й, че ще говоря със сина й да предостави на майка си раздрънканата си древна лека кола, та тя да спи известно време в нея; баба Марийка категорично заяви, че тая няма да стане, пък и в кола да се спи, по нейното убеждение, било опасно: щели хулиганите да й счупят прозорците с камъни, сигурно е напълно права и по този пункт.

В пълно безсилие да измисля нещо аз си тръгнах. Най-простият вариант, а именно добри хора от квартала да я приютяват някъде до този момент се оказва напълно нереалистичен поради крещящата липса, казахме, на сърца у масовите български сънародници и сънароднички! Спирам дотук. Бъдете здрави! Бъдете и човечни, ама едва ли ще възприемете тази моя поредна лудешка мисъл...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo