Кратък морализаторски отзив за директорските "конкурси" в прогнилата от войнстващ аморализъм образователна система в Пловдивско - и в цяла България

Вчера беше крайният срок за подаване на документи за конкурсите за директори на училища в Пловдивско. Не подадох документите си не само защото специално заради мен организаторите на конкурсите бяха включили предпазна клауза (недопускане на уволнените по чл. 328, ал. 1, т. 5, сиреч, уволнените по параграфа тъкмо на моето тъй рядко, тъй нетипично уволнение!), но и защото аз самият, естествено, не желая да ставам директор на училище (поради отвращението си от тъй отвратителните административно-бюрократични тайнства!).

Преди време обаче група небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив написаха специално обръщение до организаторката на тия конкурси, именно Началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова, в което й казаха, че предвид моите постижения и качества е съвсем логично аз да не бъда държан принудително в репресивна безработица, а да бъда използван за реформирането на образователната система, според тия граждани примерно е съвсем нормално да бъда назначен за директор на училище и дори за... съветник на въпросната началничка по проблемите на реформирането на обучението по философия, гражданско образование и личностно развитие на младите!

Тогава г-жа Киркова така много се уплаши от това предложение на въпросните граждани, че им написа твърде откровен отговор; но понеже съм либерално и демократично настроен, аз продължавам да чакам тя (ведно с нейната административна властваща сестра, прочутата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"!) един ден да преживеят тъй дълго чаканият поврат към доброто, именно към съвременността, демокрацията и пр.

Та по тази причина и на това основание аз имах крехката надежда г-жа Киркова да размисли доколко в наше време е допустимо опитен учител като мен (в който данъкоплатецът е инвестирал доста средства!) да бъде държан в принудителна репресивна безработица и на това основание сама да ми предложи да се включа в "конкурсите", с извинение (знаем, че по нашенски провежданите конкурси не са никакви конкурси, те са имитация, те са менте-конкурси, те са пародия на конкурси!).

Е, вчера мина крайният срок, никой, естествено, не ми се обади, "конкурсите", с извинение, ще се провеждат без мен. (Знае се добре, че обикновено директори на училища се борят да стават ония учители или най-вече партийно-приятелско-баджанашки активисти, които са толкова неспособни да бъдат учители, че за тях единственият изход да се задържат в образованието е да заемат тъй лелеяната административно-властническа или управленска позиция - на която, естествено, ще бъдат многократно по-вредни за образованието ни в сравнение с това ако си бяха останали само учители!).

Та така стават нещата значи в тъй приказната страна Мутроландия, както от известно време си позволявам да наричам тъй свидното ни отечество - и го нарекох така именно заради разпространението на мутренския манталитет не само в средите на властващата в образованието ни бюрокрация (занимаваща се предимно с опраскване, с душене, с гонене, с репресиране на кадърните и талантливи учители и ученици!), но и, което е най-страшно, и в средите на самите възпитаници, именно младите хора на България!

Ако някой се чуди на какво се дължи тъй широкото разпространение на простащината и безкултурието (аморализма, бездуховността) в свидното ни отечество, съм длъжен да му помогна като му кажа, че развъдник или инкубатор на тази триумфираща у нас чисто комуноидна, иначе казано мутренска простащина е именно намиращата се в катастрофално състояние училищно-(не)образователно-(не)възпитателна система на България.

Толкова засега. Желая ви хубав ден, бъдете здрави! (Най-вече душевно и духовно здрави ви желая да бъдете, щото само телесно здравия човек, дори и да се намира в цветущо физическо състояние, ако в душата му е прогнило и нездраво, е по-скоро жив мъртвец; да, душата и духът са носителят на живота - нима дори и това още не сте разбрали?!

ДОБАВКА:

Който слушка - папка, който не слушка - нему ритник! :-) Не се чудете защо нашето учителство така сърдечно и всеотдайно прилага популярната народна максима във възпитанието на подрастващите - та те самите са добре възпитани и то именно по този толкова превъзходен робски начин!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo