Честит ви празник на будителите, драги тъй блажено хъркащи поспаланковци!

Не трябвало да се поддаваме на емоциите си, иначе казано, трябвало да сме безстрастни, трябвало да сме безчувствени! :-(

Емоциите пречели на ума, а ние трябвало да залагаме само на ума, на "разумното". Да, ама давате ли си сметка до каква ужасна безчовечност ще доведе игнорирането на чувствата - та ние именно на чувствата държим човечността си?! Без чувства (емоции, страсти) няма - не може да има - човечност.

Апропо, давате ли си сметка обаче и за това: има различни чувства, на какви чувства наистина не бива да сме подвластни?! Примерно, наистина е тъпо да попаднем под тиранията на чувства като злобата, завистта, ненавистта (да речем, към инакомислещите). Но има и други чувства, под властта на които не е грях да попаднем. Примерно на чувството на съпричастност към човека, който е в беда, на солидарност, на разбиране, на духовно единение и пр.

Тъй че е много рисковано да се опитваме да изгоним от душата си всякакви (всички) чувства. Няма как да сме "напълно обективни", ние сме човеци, а не богове, нашата човечност я дължим най-вече на чувствата, а не толкова на ума ("разума").

Прочее, моя отдавнашна теза е, че разумността (разумът) в истинския смисъл е органично единство на мисъл и чувство, навремето още в дисертацията си обосновах такава една теза. Разум и разсъдък (ум, интелект) са доста различни неща. Но това масово не се схваща.

Днес пък, моля ви се, е 1 ноември, днес е Денят на будителите! В този ранен час се питам: а каква ли е подходящата за този ден тема, която трябва да обсъждам със зрителите на воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия? Имам различни възможности за дефиниране на въпрос, по който да говорим със зрителите в предаването "На Агората..." (с философа Ангел Грънчаров, както се нарича самото предаване в пълното му заглавие). Можете и вие да предложите въпрос, който смятате за подходящ за обсъждане в такъв един ден. Ще се възползвам от уместните предложения - за да стигнем до нещо наистина добро.

Хубав ден ви желая! И честит празник за ония от нас, за които с право можем да смятаме, че са истински будители, че вършат една наистина будителска работа - има ли такива сред нас, вие познавате ли такива?! Мисля, че не е нужно да водим общи разговори по темата за будителството, а е добре да разговаряме за примера, който ни дават конкретни будители, живеещи сред нас, стига, разбира се, да ги разпознаваме?! Да, смятам, че е добре да им споменем имената и да разкажем за тях, чудесно ще бъде, аман от общи разговори, нека да подкрепим по този начин нашите съвременни будители! Но вие знаете ли имена на такива, ето, ако знаете, моля, позвънете в предаването (то започва от 11 часа и се излъчва и онлайн на страницата на ПОтв във Фейсбук), кажете им имената, похвалете ги, разкажете за това, което те правят!

Нашите съвременни будители се нуждаят от подкрепа, нали така? Подкрепяме ли ний, гражданите, ний, българите, своите съвременни будители? Или, напротив, сме склонни по-скоро да нехаем за тях - и дори да не умеем изобщо да ги разпознаваме, камо ли пък да ги подкрепяме?

А може би ний, съвременните българи, по-скоро мразим съвременните си будители, а, какво ще кажете за един такъв въпрос, подходящ ли е той за обсъждане в този ден?! Да, как се отнася спящият към будителя си, коя е разпространената нашенска и българска реакция спрямо будещият ни? Ще му благодарим ли, че ни е събудил от тъй блажения сън - или по-скоро ще му праснем, ще му шибнем един пестник в муцунката?! :-)

Кажете де, вие лично ако някой почне да ви буди, благодарни ли ще му бъдете - или по-скоро ще го намразите? Какво да разбираме под "заспалост" и под "будене" в днешните ни условия? Вие лично за буден човек ли се имате - или за заспал? (Апропо, защо са така близки думите "буден" и "беден", една буквичка само ги различава, нима е задължително будният да е... беден, какъвто съм, примерно, аз в момента, щото съм безработен от много време вече?!)

А ако един буден човек се захване да буди заспалите, как ли те ще реагират спрямо инициативата, спрямо почина му? Дали такъв нежелан будител няма да си изпроси тяхната ненавист?!

Ето по подобни въпроси е добре да поговорим в днешния ден според мен. Заповядайте, предлагайте въпроси, включете се в разговора, в предаването също се включете, с удоволствие ще ви изслушам, ще ви дам трибуна и в предаването - стига обаче наистина да има какво да кажете.

Какви мисли поражда у вас днешният празник, чувствате ли Деня на будителите за свой празник? Българите учители заслужават ли да бъдат смятани за нашите съвременни будители? Всичките до един ли?!

Или има възможност някои учители да вършат по същество не будителска, а, наопаки, една приспивателска работа в училищата ни?! На думата "будител" коя е противоположната? Приспивател? Обичате ли вие лично да ви приспиват с мили и сладки думи?!

Ако един учител вместо да ви буди като ви казва някои крайно неприятни истини, си позволи да ви залъгва с някакви лицемерни, ала мили думи, вие по-доволни ли ще бъдете?! Да ви приспиват или да ви будят повече ви харесва? - дали този да не е главният ми въпрос днес, имам предвид в започващото след няколко часа предаване "На Агората..."?

Интересно, че предаването ми се падна да е точно в Деня на будителите, чиста случайност ли е това?! :-) Или изобщо не е случайност, напротив, висшите сили са се погрижили да се получи това толкова многозначително съвпадение? Виждате, не съм изобщо скромен: толкова ли е лошо един будител съвсем съзнателно публично да говори, че се занимава с тъй проклетата и неблагодарна работа по буденето на толкова дълбоко заспалите си сънародници?! Ако аз сам се нарека "будител" и то съвсем съзнателен, отговорен, доброволен и прочие, вие ще се погнусите ли от моята "нескромност" - или пък, да допуснем, няма да ме прокълнете?!

Хайде да спирам с въпросите, че както съм я подкарал, може да не спря цял час. Аз, ако сте забелязали, много обичам да задавам въпроси. Мен точно затова ме уволниха и изритаха от учителското ми поприще престаралите се властнички в образованието: че с многото си въпроси съм бил поставял учениците си в "ситуация на неувереност и тревожност", един вид съм ги бил тормозел да мислят, а трябвало да правя тъкмо обратното, трябвало да им давам готовите отговори, трябвало просто да им съобщавам "необходимите знания" и пр. (Такива смешни и крайно тъпи "предписания" се четат в "констативните протоколи" на проверяващите, които имаха задача да ме опраскат на всяка цена, щото съм бил, моля ви се, "смутител на спокойствието" в тъй блажено спящото наше образователно-възпитателно заведение, имам предвид пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"!)

Дали пък не ме уволниха тъкмо защото по същество съм вършел учителската работа по непозволения будителски начин, а?! Знаете, у нас всичко е тъкмо наопаки на правилното, на правото и на разумното, та учителстването ли само ще е както трябва да бъде?! (Мен и луд ме нарекоха самозабравилите се другарки администраторки, в сила ли е още Ботевото "А пък у нас свестните ги смятат за луди?! Виждате ли какъв непоносим наглец съм, сам се смятам за свестен?! А вие амите позволете, за свестни ли се имате? Ако се смятате за свестни, нарекли ли са ви поне веднъж, че сте луди? Това да те нарекат луд в нашите родни условия дали не е най-точният критерий, че си свестен?)

Както и да е, крайно грозно е да говоря такива "аморални приказки" и то специално за мен самия (трябвало да чакаш другите да те признаят за еди-какъв си, за свестен, за будител и прочие, ами ако те никога няма да го направят щото са невероятни инатливци и са непризнателни, непризнат ли трябва непременно да си умреш в нашите родни български условия?!)

Хайде да спирам. Честит ви празник на будителите, драги тъй блажено хъркащи поспаланковци!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo