За греховете си неотвратимо ще плащаме: на никой няма да бъде простена безчовечността!

Баба Марийка, на 86 г., и тази нощ спа на плочките на тротоара в тъй културния и хуманен град Пловдив - и никой не се трогна от това! :-(

Е, аз се трогвам, на мен ми пука, но аз съм изключение, аз съм... ненормален (затова и, предполагам, ми и пука, затова и се трогвам - поради тъй крещящата си ненормалност!). Вчера отидох при омбудсмана на Пловдив да го моля да направи нещо за решаването на проблема с баба Марийка; разговарях с него близо час. Опитах се да му обясня какъв страшен грях е това, че допускаме пред очите ни да става това безобразие: 86 г. бездомна жена месеци наред да спи на плочките на тротоара, дори и сега, когато вече сме зима, всъщност думата "спи" е крайно неподходяща дума, баба Марийка по цяла нощ трепери, зъзне от студ - докато всички ние спим на топло под завивките си! Имам чувството, че въпреки цялото си красноречие не успях да обясня на обмудсмана какъв е смисъла на това, което става пред очите ни, то е свързано не толкова с баба Марийка, то касае пряко отговора на въпроса какви сме ние - щом не се трогваме от смисъла на ставащото. Институциите, сезирани от мен, продължават да си пишат оправдателни писма, текат някакви тромави процедури, подозирам, че системата е устроена съвсем умишлено така, че докато институциите в нашата тъй социална държава продължат да се туткат, баба Марийка да умре - и проблемът да се реши тъй щастливо за тях! Институциите в нашето приказно отечество МУТРОЛАНДИЯ винаги са печеливши, те никога също така и не грешат, а грешни винаги сме ний, гражданите. Всъщност за случващото се безобразие, за крещящата безчовечност, която констатирам в случая с баба Марийка, аз виня не институциите на нашето приказно и свидно отечество, аз обвинявам за всичко тъкмо вас, тъй благонравни и добродетелни "граждани", с извинение, които вече изобщо не сте човеци: щом продължавате без капка неудобство всяка вечер да си спите блажено в топлите завивки, без изобщо да хрумне на спокойната ви съвест, че в същото време 86 г. бездомна бабичка цяла нощ ще зъзне в студа съвсем близо до вас, кажи-речи на един хвърлей от топлото ви легло. Повтарям: в най-дивите и варварски времена хората не са оставяли човешко същество да спи на улицата, без покрив над главата, дори и странниците, дори и чужденците, дори и нищите, всички са били подслонявани за през нощта, пък макар и в обора, при животните! Ний обаче сме дотам цивилизовани, че не ни пука от това, че баба Марийка (и не само тя, разбира се), спи на улицата, с кучетата - и сякаш е куче, а не човешко същество!

Омбудсманът ме изслуша вежливо и след това влезе в диалог с мен, който именно и продължи близо час; омбудсманът поне е диалогичен човек, доста си поговорихме, казахме си много истини, мога да констатирам, че и двете страни можаха да изразят пълно позицията си, разговорът, дето се каза, мина в обстановка на пълно взаимно разбирателство. За жалост, не мога да възстановя този поучителен разговор, не искайте от мен да ви разкажа и каква бе позицията на омбудсмана, не е честно аз тук да говоря вместо него - и от негово име. Той обаче обеща да свърши работата, за която най-вече го помолих, а именно да звъни на ръководителката на едно учреждение с оглед тя да бъде уговорена да се съгласи временно поне да приеме баба Марийка при тях, където ще има поне легло и храна. Но системата е безжалостна, аз затова съм принципен противник на тъй социалните, ала иначе напълно безчовечни държави: баба Марийка, понеже не иска да ползва услугите на тази социално-безчовечна държава един вид се самоосъжда на смърт, а пък институциите в същото време весело ръкопляскат и казват: "Виждате ли, та тази луда бабичка не ще нашата социална грижа, тя сама се отказа, тя сама се осъди на смърт, ний никакви вина не носим, ний сме целите облечени в бяло, ний сме нещо като непорочни ангелчета!". Институциите нямат никаква друга грижа освен тази как да избягат от отговорност за предстоящата смърт от измръзване на клетата и тъй непокорна баба Марийка.

Позволих си да попитам г-н омбудсмана и за нещо, което е свързано с моя не по-малко многозначителен казус: един български учител многократно е гонен от самозабравила се директорка на училище, принуден е години наред да води тежки съдебни дела за да си върне правата и достойнството, той печели тези дела, директорката по съвсем откровен мутренски начин пак го опрасква, той пак води съдебни дела, живее някак, криво-ляво, без средства за съществуване, ето сега пак чака Върховният Касационен съд да се произнесе, а в същото време директорката пак го заплашва: ако случайно отново спечелиш делото, аз пак ще те опраскам още в същия ден, в който се върнеш на работа! Да не забравяме, цялата тази история пак става пред напълно безчувствения и безразличен поглед на публиката, на гражданите-данъкоплатци (т.е. фактически на работодателите на разпищолилата се директорка!), на които изобщо не им пука от това, че властницата така се гаври с един български учител! Както и да е, да не бъда толкова претенциозен, да искам публиката да се вълнува от всичко, тя, публиката, има за какво да се вълнува, не си само ти на главата й, Грънчаров, майната ти на тебе, ний тук имаме да се вълнуваме за много по-важни неща и проблеми. Та значи аз попитах омбудсмана за това дали директорките на двете училища (другото училище е онова, от което беше опраскана моята съпруга, също учителка, опраскаха я малко след мен - за да отмъстят на мен защото аз тогава излязох на граждански протест срещу беззаконията на самозабравилата се властваща образователна бюрокрация!), та значи дали тия две директорки изобщо са благоволили да дадат някакъв отговор на писмото на гражданина Любен Воденичаров, който предложи една чисто хуманитарна акция: сплотените колективи на тия две пловдивски училища да подпомогнат поставеното в такива унизителни условия (и заради тяхното безразличие!) учителско семейство. Е, омбудсманът ми отвърна, че директорката на ОУ "П.Славейков", училището, от което беше изгонена съпругата ми, била отвърнала, че сплотеният колектив не благоволил да помогне, а пък тъй царствената директорка на ПГЕЕ съобщила, че само е уведомила още по-сплотения колектив на училището, ала нямала добрината да каже каква по-точно е била реакцията на колектива. А иначе г-н обмудсманът ми заяви категорично, че по негова преценка моя милост била нямала никакви шансове да се върне на работа в това училище, тъй войнствената директорка и на него била заявила в прав текст, за за нея специално никакви съдебни решения не важат, в същия миг, в който евентуално съдът ме възстанови, тя мигновено пак щяла била да ме опраска - за да подчертае царственото си величие! Щото тя, видите ли, нямала никакви нерви да търпи толкова лош човек като въпросния скандалист Грънчаров, който единствен, моля ви се, си позволява да не се кланя и да не клечи унизително пред нейния царствен директорски трон, а си въобразява, моля ви се, че бил... личност!

Та значи си поговорихме хубаво с обмудсмана, той в един момент ме попита: а какво прави, г-н Грънчаров, как постъпва умният човек в такава една ситуация, не е ли редно поне малко да помислите и за себе си - и за оцеляването си?! Не е ли тъпо да жертвате себе си и то за какво: за да покажете, за тази директорка просто не е за това място?! Не е ли прекалено нищожна такава една цел за Вас - като личност и като гражданин?! Ето на този труден въпрос аз трябваше да се потя да отговарям и пред омбудсмана. Отвърнах му ето какво: амче аз вече съм се прежалил, г-н омбудсман, нали всички някога все пак ще мрем, е, да умра поне така, че да покажа с примера си, че и в нашите отвратителни български условия не е задължително човек да живее в пълно безчестие. И също така му казах, че съм се заинатил да правя това, за което ме зове моя дълг: дълг и на човек, и на личност, и на философ, и на учител, и на гражданин най-сетне. Да, инатя се да покажа, че и в нашите отвратителни условия не е задължително всички до един да сме все жалки мижитурки, аз специално за себе си съм решил да си гледам съвестно работата и като философ, и като учител, и като личност, и като гражданин, ще бъда верен на дълга си до последния си миг, тази е моята идея-фикс, така да се рече. Според омбудсмана това било глупаво от мой страна, трябвало да се примиря като всички останали, щото иначе ще погина без никакъв смисъл. Аз пък го контрирах, че смисъл винаги има, ето, давам пример с живота си, че човек не е длъжен непременно да живее като мижитурка, да, има алтернатива - и тя е да живееш както подобава за човешко същество, разбиращо що е това свобода. Щото за мен да си човек и да си безразличен към шансовете, които ти дава свободата, е престъпление. Е, аз съм учител, и то по философия и гражданско образование, заинатил съм се на учениците си да преподавам уроци по човечност, по морал, по достойнство, по демокрация и пр. и то не само на думи, а и с примера си, с живота си. Казах му и това, че така ме е научила философията, така, прочее, е живял и моят учител Сократ. Омбудсманът се усмихна и рече: и какво постигна Вашият Сократ? Той нали чисто и просто умря, изпивайки чашата с отрова, щото дори и тъй демократичните атиняни не можеха да го изтърпят и го осъдиха на смърт? Да, Сократ умря, значи и аз трябва да умря като него, вярно, сега, понеже сме по-цивилизовани, мен нашето общество ме убива по-"хуманно", тъй да се рече, убива ме по-бавно, по-мъчително, убива ме с безчет унижения, перверзно ме убива, с наслада ме убива, гледа с кеф как се гърча, Сократ, милият, е бил щастливец: изпил чашата с отрова и след около половин час се преселил в по-хубавия отвъден, ала духовен свят. Мен обаче, ето ме убиват по-бавно и по-мъчително, но какво да се прави, родил съм се в по-цивилизовани и хуманни, така да се каже, времена.

Разговорът ни с г-н омбудсмана в един момент стана съвсем... интелигентски, по най-възвишени теми си поговорихме, аз лично останах много доволен от този разговор. И до такава степен се вдъхнових, че реших след разговора ми с омбудсмана (да го похваля, този човек си върши най-отговорно и добросъвестно работата, аз лично не мога да си представя една Мая Манолова, примерно, да е способна да се отнася така човечно с гражданите, а той наистина се отнася човечно!), та значи реших след това да ида да си поговоря и с началствата от РУО-Пловдив, е, отидох и там, знаете, "луд умора не знае"! Втори месец (след протеста ми под прозорците на сградата на РУО) се глася да ида да поговоря с тези тъй всеотдайни труженички на образователния фронт, а все не намирах решимост, все отлагах, е, вчера отидох, вярно, без да водя с мен граждани, отидох съвсем сам. И си поговорихме най-сърдечно и доброжелателно и с началничката на РУО г-жа Киркова, и с инспекторката по философия г-жа Кръстанова. Обсъдихме доста въпроси, включително и моята ситуация: цяла есен кандидатствам за работа като учител по философия в каквото и да е училище, дори и да е последното училище в най-отдалеченото село на областта, но този път сплотената директорска гвардия удържа героично на натиска ми, не се поддаде, не бях назначен никъде!!! Даже се стигна дотам, че в някои училища директорите дадоха часовете по философия на... който дойде, да, разпределиха ги на учителките по другите предмети, по химия, по биология, по география, вече те преподават философия, нищо чудно в някое селско училище и на чистачката леля Гюргя да са дали да преподава философия, но ето, подчертавам, директорите се държаха стоически и не допуснаха злия враг на българската образователна система да получи дори и най-мизерните часове, да получи дори и часовете по философия, които никой не ги иска, за които никой не претендира! И умните и тъй верни на... Партията (коя е таз партия нека всеки се сеща сам, според акъла си), на която тъй предано служат въпросните директори, изобретиха следния тъй хитър, направо тарикатски начин та да не се наложи на злодея Грънчаров да бъдат дадени дори и най-мизерните по брой часове по философия, щото аз в един момент, за да мога да си изкарвам поне хляба, тръгнах да кандидатствам и за нищожните бройки часове във всяко училище, зер, зима иде, а трябва да се яде нещо! Да, ама не, казах, директорите устояха, какъв тарикатски начин измислиха за да не дадат тия часове по философия на народни враг Грънчаров ли? Ето какъв, възхищавайте се донасита на директорския гений: те измислиха малкото часове по философия в училището си да ги пръснат във всички дни на седмицата, та дори и тъй алчният за часовете по философия народен враг да бъде принуден да се откаже от тях - и тогава те съвсем законно да дадат часовете по философия ако требе даже и на чистачката леля Гюргя, само и само обаче в техната крепост да не бъде допущан тъй злият враг на директорския тоталитаризъм Грънчаров! Ще ръкопляскате ли на тъй верните на Партията директори, които успяха да удържат на набезите на врага в мое лице и изпълниха партийната повеля: народният враг Грънчаров да не бъде допущан да работи като учител не само в пловдивската ПГЕЕ, но и в нито едно друго училище на областта!!! Интересна е и тази констатация, която аз казах и на г-жа Киркова, и на г-жа Кръстанова, ала изглежда изобщо не ги впечатлих: излезе в крайна сметка, че само аз единствен се оказах неспособен да преподавам философия, а вече философия в Пловдивската философска и образователна губерния може да я преподава и действително я преподава секи, дори и чистачката леля ви Гюргя в последното селско училище има компетентностите да преподава философия, а само аз, дето съм завършил философско образование в престижен, със световна слава университет, не мога да я преподавам и немам дори и права да я преподавам, представяте ли си каква наглост пък е това?!

Обясних всичките тия неща и на г-жа Киркова, и на инспекторката по философия Кръстанова (на разговора ми с нея присъстваше и юристконсултката на РУО), а пък последната, по моето възприятие, доста успешно можа да се престори, че изобщо не била знаела за тия директорски ексцесии и своеволия! Естествено, че тя знае за тия умни директорски похвати, разбира се, че РУО участва в тях, щото пък директорите в училищата, в които се явих да кандидатствам дори и за най-мизерни часове, най-чистосърдечно ми казваха, хвърляйки вината върху... РУО, т.е. върху началството си: абе г-н Грънчаров, ний ви разбираме, съчувстваме ви, ала ето, разписанието на часовете веч е утвърдено от РУО, в него не може да се внася никаква промяна, край, затова и не можем да направим нищо за да турим часовете в един или в два дена, та да можете да ги вземете вие, не, РУО това нещо нема да го позволи никогаш!!! И тъй ме лъгаха и директорите, така ме излъга вчера и инспекторката по философия, не могло, видите ли, да се промени по никой начин разписанието, часовете да бъдат събрани така, че да може да ги взема пътуващ учител-философ, ний обаче знаем прекрасно, че може да се направят такива промени дори и от директорите, при доброто желание, разбира се, и стига да става дума за некой "наш човек", тогава и РУО ще подкрепи, но за враг като Грънчаров това, естествено, нема да бъде направено никогаш!!! (Оказа се, че директорът на училището в Първомай беше назначил да преподава философия човек, който даже немал... диплома, да, дипломата му била, моля ви се, "сгрешена" от Софийския университет, требвало да бъде върната, не знам си какво, ето, директорът, понеже момчето е от нашите, го назначил и без диплома, а пък на мен чистосърдечно ми разказа тази история, за да подчертае, че за наште хора сичко може да се прави, но за зли народни врагове като тебе, Грънчаров, ний нема да направим нищо!) И тъй, ето около тия проблеми се въртя разговора и спора ни с г-жа Кръстанова, този разговор беше протоколиран вкратце, та да се поимитира некаква активност, да се поимитира некаква проверка от страна на РУО - в случай, че мой милост дръзне да се оплаче на по-висшестоящите инстанции, примерно да сезира, да речем, Комисията за защита от дискриминация. (Аз лично, след вчерашния разговор, осъзнах, че просто съм длъжен да сторя това, щото аз ако не го сторя нима някой друг ще се осмели да тръгне против крещящите безобразия и беззакония на разпищолилата се изцяло директорска мафия в Пловдив и Пловдивско?!

Луд човек си бе, Грънчаров, що пишеш така, що не си замълчиш, що не се спогодиш с тия другарки и другари, не разбра ли, че ти войната с цялата система нема да я спечелиш, епа нема да я спечелиш, ти за кой се мислиш като си въобразяваш, че можеш да спечелиш една война с тъй всемогъщата бюрократична мафия в държавното образование бе, Грънчаров, то е все същото да си мислиш, че можеш с глава да пробиеш тухлена стена?! Да бе, аз съм идиот, поставям си невъзможни за изпълнение свръхцели, да, напълно съм превъртял, така е, знам го прекрасно. Абе колко години ти остават до пенсия бе, г-н Грънчаров? - попита ме началничката Киркова, бленувайки оня щастлив момент, в който аз ще изляза в пенсия и ще им се махна от главата; отвърнах, че имам още поне 5 годинки до пенсионирането, това е достатъчно време да ме уморят, да, едва ли ще доживея до пенсия, нема страшно, успокоих тъй човечната и загрижена за бъдещето ми г-жа Киркова. И тя също смята, че нема никаква надежда някаква власт да принуди директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" да изпълни закона, да благоволи да изпълни евентуално съдебно решение в моя полза и да ме възстанови на работа; тя също, подобно на обмудсмана, ми призна, че такава идея е напълно безперспективна. Аз лично, признавам си, не мога да разбера каква е тази тайнствена мощ на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", та да се стигне до това тъй замечателное положение: нито РУО-Пловдив, нито МОН, нито г-н Премиеро, нито Комисията за защита от дискриминация, нито Окръжен съд, нито дори Върховният Касационен съд на Республиката ни може да принуди въпросната самовластница да изпълни предписаното от закона!!! Ний подозираме, че тук има някаква велика загадка, която человечеството ще разгадае някога, но не сега, щот изворът на тази тайнствена абсолютна власт на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" сигурно е засекретен най-старателно. Ще видим де. Ний се надяваме при тази толкова голяма мощ въпросната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" да се издигне на някакво по-престижно място, примерно да стане съвсем скоро министърка на просвещението, което ще доведе дотам монопола й върху съдбите на тъй многострадално учебно заведение най-накрай да свърши. Що не я изпратят посланичка в Северна Корея или в Казахстан, ех, за тия нейни заслуги тя заслужава и по-голем пост, щото да е просто министърка това е малко, сакън, да не земе да стане премиерка, че тогава ще е втасаме хептен!!!

И тъй, виждате, двете истории, на баба Марийка и моята, се сляха в едно цяло. (Третата история, тази на другия опраскан учител от ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", именно на учителя по история и френски език Неделин Бояджиев е още по-гротескова: той в момента чака операция по смяна на клапа на сърцето му, откак го опраскаха той рядко излиза от болници. Бог да му дава сили и живот за да издържи на своето изпитание: щото той е прекрасен човек и учител, само дето има неблагоразумието да дружи с мен, поради което и него го опраскаха!). Да, историите фактически станаха три, има и още.

Както и да е. Спорно е кой е по-зле, кой е по-голяма жертва от нас тримата. Аз май съм най-добре, въпреки че моето болно сърце никой не знае как все още хлопа, в момента съм сякаш най-добре, но то моят край се знае какъв ще да е: в един момент сърцето ми, дето хлопа тъй хаотично, просто ще реши да спре и да си почине; но засега все още съм на крак, вярно, униженията ми около осигуряването на насъщния хляб не престават, те са всекидневни, но това не е болка за умиране, така да се рече. Баба Марийка пък е най-зле щото е стара и спи на улицата, на студените плочки, не знам какво става с нея, днес ще се наложи да се разходя да я видя. (Разбрах вчера, че от социалните грижи вече са сезирали прокуратурата да отнеме правата на баба Марийка да се разпорежда със самата себе си, да й отнеме, иначе казано, свободата, та тъй пощръклялата, та толкова опърничавата баба Марийка да бъде най-сетне натикана принудително в някакво грижовно социално учреждение - и тогава вие, пловдивчани, ще можете да си отдъхнете, щото тогава вече съвестта ви нема да бъде терзана от изверги като мен, дето всеки ден се опитват да ви подхлъзнат по плоскостта, която може да ви направи човеци! Грехът обаче, позволете да ви кажа, за това, което направихте с баба Марийка, а именно я оставихте да спи месеци наред на плочките на тротоара, ще си остане върху вашия имидж, това петно никога няма да се изтрие, за този грях, длъжен съм да ви уведомя, все някога ще плащате, има висша справедливост и ще ви се наложи да платите цялата цена за греха си - до последната стотинка!)

Спирам дотук, хубав ден ви желая, бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo