Ал.Невски, обрекъл Русия на многовековно робство и проституирал с татарите, е разбойник, а не светец - и точно неговото име носи храмът със златните кубета в София!

Из: Названието “Александър Невски” е руски “подарък”, прототип по арогантност на съветската светиня МОЧА, ИВО ИНДЖЕВ

Подвигът на Невски

Настава време да се докаже и синът! И той го прави феноменално.

Той, научавайки, че брат му Андрей, който управлява в Ростов, княз Даниил Галицки и Ярослав Тверски, решили да въстанат срещу Ордата, ги предава всичките, включително собствения си брат.

За което става Владимирски княз и получава огромна армия, с която залива Рус с кръв и огън.

Нямат брой поробените хора, изгорените села и градове.

За жестокостта на Александър са се страхували дори да говорят, масови екзекуции и жестоки изтезания, с това той се отплаща на Рус за родството. Набивал хора на кол, избождал очи, отсичал носове.

Наистина свят човек!

Единадесет години полива земята руска с кръв и пет кървави наказателни експедиции провежда героят на Ордата, като не пожалва дори собствения си син Василий, който вдига Новгород на битка с баща си.

Невски става известен и с преброяване на населението, благодарение на което на практика въвежда законодателно робството, облагайки всеки преброен с поголовен данък и забрана за напускане „местоживеенето” без разрешението на окупационните власти!

Реакцията на църквата

Какво направи църквата? Църква обяви Невски за светец.

Смятате, че е сгрешила? Не, Църквата канонизира своя истински герой, защото, колкото и да е изненадващо, по време на Монголо-татарското иго, за църквата е период на разцвет! Манастири никнат като гъби, построени са около четиристотин манастира в които бушуват разврат, лакомия и пиянство.

Църквата контролира хората, признава за богоизбрани татарите, проповядва послушание към татарското иго, прави правнука на Чингис хан Даир Кайдагул светец с името „Свети Петър, принц на Ордата”. Светец става и правнука на владимирския баскак(хански наместник, събирач на данъци) – Амирхан.

Църквата канонизира Невски защото не позволява католицизма да дойде в Русия!

Да, така е!

Църквата го възнаграждава за това, че не позволява на Украинска Рус да направи своя европейски избор!

Не забравяйте, че княз Даниил Галицки, докато се сражава с татарите, започва политика на сближаване с Европа, към приемане на католицизма!

Както Солженицин пише: „не позволявайки на Русия да приеме католицизма, Невски обрича Русия на многовековно робство”.

Вероизповеданието на Александър Невски

С църквата всичко е ясно. Какъв е бил Невски по вероизповедание?

Никога няма да познаете!

Вие сигурно ще предположите, че е бил православен християнин както и всички татари. Да, няма да сгрешите, но ще бъдете изненадани, че е бил още и:

Католик: тъй като през 1248 г., следвайки примера на баща си княз Ярослав,приема католицизма, както е видно от писмо за благодарност от папа Инокентий IV, в което той, в допълнение към благодарностите пише, че изпраща архиепископ в построения под патронажа на Александър Невски катедрален храм в Псков!

Мюсюлманин: преди смъртта си през 1263г. приема исляма в столицата на монголите, тъй като новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил гъвкав политик.

Заключение

Политическата гъвкавост сред простолюдието се нарича, разбира се, къде по-просто, проституция. Александър Невски е ярка, неповторима, монголо-татарска политическа проститутка.

Карл Маркс високо оценява любовта към родината на истинския патриот, описвайки го като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб”.

Историкът Ю. Афанасиев пише за него: „Днешното митологично съзнание ще възприеме новината, че князът всъщност е бил „пръв колаборационист” напълно еднозначно – като антипатриотично очерняне”.

А британският историк Джон Фенел казва: „Какви изводи можем да направим от всичко, което знаем за Александър, неговия живот и царуването му? Бил ли е велик герой, защитник на руските граници от западна агресия? Спасил ли е Русия от тевтонските рицари и шведски нашествениците? Принуждаван ли е да се самообижда, дори да се самоунижава пред татарите от Златната Орда заради самоотверженото желание да спаси Отечеството? Тези факти, които могат да бъдат изстискани от съществуващите източници, принуждават сериозно да се помисли преди да се отговори на всеки от тези въпроси положително”.

Така че, замислете се, колко струва страна, герой на която е не просто предател и капитулант, а също и власовец, колаборационист, палач, фанатик, политическа, и както се оказва дори и религиозна проститутка …

Олег Чеславски

ДОБАВКА: А ето какво са направили поляците с Храма "Св. Александър Невски" във Варшава:

Катедралата „Александър Невски“ във Варшава (на полски: Sobór św. Aleksandra Newskiego) е бивша православна руска църква от времето на Полското царство. Намирала се е на Саксонския площад в града. Строителството ѝ започва през 1894 г., открита е през 1912 г. След завършването ѝ височината на катедралата достига 70 метра, с което по онова време е най-високата сграда във Варшава. Катедралата е разрушена в средата на 1920-те години, т.е. по-малко от 15 години след откриването ѝ. Основният мотив за събарянето ѝ бил, че катедралата напомняла за руското господство над Полша.

Разбира се, не призовавам за разрушаването на най-голямата българска църква, призовавам само да бъде сменено името й...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo