Ходих тази вечер към 21 часа да видя какво прави баба Марийка. Намерих я там, където ми беше казала че прекарва нощите. Тя седеше на едно стъпало и се беше покрила с някаква голяма шуба. Не й се виждаше лицето. Постоях с надежда да мръдне. Не мърдаше. По едно време реших да отида по-близко да я повикам. Рекох й: "Лельо Марийке, спиш ли?", тя не помръдна. Предположих, че е заспала и реших да не я будя.
Утре ще ида по светло да поговоря с нея. Много е трудно да се спи седнал. (Знам го от времето когато бях войник, там ми се налагало да дремя седнал и дори прав, много е гадно.) За студа да не говорим. Краката най-много измръзват. Тя не ги беше покрила с нищо. Нямаше и торби около нея. Забелязах, че е с други обувки, не с ония, с които беше последния път (тогава беше с някакви мъжки маратонки, поне с пат номера по-големи от номера обувки, който тя носи). Сега беше с по-прилични обувки. Но пак сигурно много й мръзнат краката.
Последния път най-много ми се оплака за това, че краката през цялата нощ са й ледени. Как издържа толкова време на студа нощем тази стара жена е цяло чудо. Та значи се прибрах без да говоря с баба Марийка. После пък ми се появи мисълта дали не е издъхнала; но предположих, че просто си е била увила така главата, че не ме е чула. А може и да е била заспала.
Такива работи. Лека нощ вам, дето всички спите, за разлика от баба Марийка, в кревати!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
23 коментара:
Добър вечер. Интересувам се коя е тази жена и какво я е сполетяло.
Мая Димитрова
Историята е дълга. Писал съм безброй пъти. Накратко ще Ви кажа. Изгонена е от дома си от съседите си със съдебно решение защото отглеждала котки в апартамента си и го напълнила с боклуци от контейнерите. На 85 години е изхвърлена от българския съд да живее на улицата. Миналата година спа месеци наред на улицата, есента успяхме да й уредим квартира, презимува в нея, но и нея напълни с боклуци и през август беше изгонена и от нея. Оттогава спи на улицата. Гражданите гледат и на никой не му хрумва да направи нещо за да й се намери подслон. Като куче спи на улицата. А гражданите гледат. Аз пиша за нея с оглед да помогна на гражданите да осъзнаят какво правят. И докъде са стигнали.
Ангел Грънчаров, благодаря Ви. Лека вечер.
Мая Димитрова
Мая Димитрова Мерси! И на Вас...
По въпроса за баба Марийка. Мога да я взема за няколко дни при мен. Ще потърся институция да я настани.
И.П.
Вие в кой квартал живеете? Щото ако не сте в Смирненски тя няма да е съгласна да дойде при вас.
В София
Не става. Тя държи да е в Пловдив и то в нейния квартал.
Няма ли деца, на какво прилича това!? В София съм, но искам да направя всичко възможно.
Дъщеря й е в Германия, синът й е в Пловдив, но не е добре със здравето. Дъщеря й иска да е вземе при себе си, но бабата е много упорита и не иска да иде в Германия.
Жалко много
Ще умре от пневмония скоро... властта и гражданите не се трогват...
Явно дъщерята не е ,,дъщеря,, щом упорито възрастната жена не я ще.
Много ми се ще да е в София.
Бабата е много упорита. Иска да си живее тук и да умре в Пловдив.
Ето снимка можете да я видите бабичката: https://aig-humanus.blogspot.com/2018/11/blog-post_58.html
Охх, видях във фейсб.
И толкова ли не се намира в Пловдив и кв Смирненски едно семейство, което да я приеме в една стаичка!? Гнусен народ!
Аз точно това се надявах да се случи, по чисто човешки подбуди някой да я приюти и да направи едно добро дело. Не се намери обаче нито един такъв човек. Правете си сметка какво това означава...
След като баба Марийка не спира да прави поразии и да пълни боклуци от контейнерите никои няма да я търпи, ще я изгонят от всякъде. Като толкова ви е жал за нея, защо тогава не я подслоните при вас? Но като почне да ви носи боклуци от контейнера и вие ще я изгоните! Все пак никои не е длъжен да се съобразява с баба Марийка, че е луда, жал ми е за нея човек е, но ако не се промени никои не може да и помогне да я търпи!
Цветан Ташев
Сигурно е добра жена и вярваща, но това е много сериозно заболяване, и предвид възрастта й, изгледите за излекуване не са добри. Може само да се молим за нея. Никой не може да я върже или да я кара насила да прави нещо. Тя иска да е в дом, но създава опасност от зарази или пожар и така се стига до изгонване. Другият начин е да я държат на чисто място упоена, което не е вариант. Дано добри хора от време на време се смиляват да й помагат с нещо и най-вероятно има много такива.
Надя Кирилова
При мен бабата не ще да дойде. Живея в друг квартал, а тя не може да пътува с автобус да наглежда котките си. Най-важното е да се реши проблема с подслона. Бабата спи на плочките на тротоара. Цяло чудо е че още е жива. Иначе за храна хората й дават, но не е там проблемът. Тя взема и пенсия. Някъде тя трябва да бъде пускана да спи, но под строг контрол (за да не внася в стаята торби с боклуци).
Между етажите във входовете понякога има малки помещения. Може и чисто и прилично таванско помещение. Пък дори и да я пускат нощем във входа, пак ще е по-добре отколкото навън. Разбирам, че това е идеята на призивите към гражданската съвест. Жалко само, че такива като мен, живеещи в "Тракия", не могат да помогнат. Доколкото разбирам, тя пребивава в друг квартал. А това, че гледа котки, показва, че е добър човек.
Кръстьо Йорданов
Какво значи, че гледа котките Си? Къде са й котките? Ако иска сина й да й изчисти апартамента и да отиде той да живее там, а тя да отиде в неговия в Тракия.
Милена Наневска
Сигурно е добра жена и вярваща, но това е много сериозно заболяване, и предвид възрастта й, изгледите за излекуване не са добри. Може само да се молим за нея. Никой не може да я върже или да я кара насила да прави нещо. Тя иска да е в дом, но създава опасност от зарази или пожар и така се стига до изгонване. Другият начин е да я държат на чисто място упоена, което не е вариант. Дано добри хора отвреме на време се смиляват да й помагат с нещо и най-вероятно има много такива.
Надя Кирилова
Публикуване на коментар