Имаме ли право ний двамата с баба Марийка да се борим отчаяно за своето свещено право на живот?

Снощи привечер в студа и в дъжда се срещнах с баба Марийка на мястото й на тротоара, където тя спи вече месеци наред. :-(

Дойде зимата, а тя още си е там. Минаваха граждани, минаваха хора, живеещи в съседните къщи и входове на жилищни блокове, които ми приличаха на някакви зомбита, не на човеци: стараеха се да покажат, че все едно не ни виждат нас двамата с баба Марийка, държаха се така, сякаш ние двамата с нея сме нещо като призраци! Както и да е, поговорихме си с бабичката, която ми разказа най-последните си главоболия: циганките от чистотата (изпращали ги да работят и през уикенда - само да събират веещите се боклуци, хартийки и прочие, не да метат!) се опитали да й вземат постелките, които тя крие на едно място, много често те правели това (зер, европейската столица на културата Пловдив трябва да е много чиста!), вземат й палтата и дрехите (с които се покрива), подарени й предишната вечер от състрадателни хора (предимно студенти по медицина от мюсюлманските страни!) и ги изхвърлят някъде в контейнерите за боклук, идва баба Марийка привечер премръзнала от стоенето цял ден по улиците да си вземе постелките, тях ги няма - и тя остава без никакви постелки за през нощта! (Това й се било случвало много пъти!) Да, ама позавчера, в събота, тя съвсем случайно (тя твърди, че Бог я накарал да се върне!) пак минала покрай мястото, където крие постелките си тъкмо в момента, в който циганките от обществената чистота били напипали "покъщнината" на бездомната бабичка и оглеждали какво да вземат за себе си, какво да хвърлят в контейнера като непотребно! Баба Марийка се разкрещяла и успяла да си спаси багажа. Оказа се, че някакъв човек от съседен вход й дал една доста хубава шуба, подплатена с кожа, аз я видях, тя наистина е много ценно нещо в този студ, само дето баба Марийка по цял ден трепери, че някой ще й я открадне през деня от мястото, където я крие. Но и шубата не й помага, твърди, че краката й по цяла нощ са ледени и тя общо взето само си зъзне там, на мястото на тротоара, където "спи" от месеци.

Е, снощи и донесох едни хубави топли обувки, останали от покойната ми майка, те почти не са обувани от нея понеже тя не излизаше никъде в годините преди да почине, Бог да я прости! (Ето че моята тъй добра майка, пък макар и покойница, успява от отвъдното да се грижи не само за бездомната баба Марийка, за която тя приживе знаеше, но дори и за безработния, за уволнения си син, който нямаше да оцелее в тия тежки за мен месеци, в които съм без никакви средства за съществуване - ако не беше сумата пари, които майка ми беше спестила от пенсията си (от залъка си) в месеците преди да почине; оказва се, че вече мъртвите българи от старо време са значително по-добри от нас, живите, ето, давам ви пример как майка ми, пък макар и покойница, повече се грижи за нас двамата клетници с баба Марийка - отколкото (не) правят това живите ни съвременници и съграждани!) Та значи баба Марийка снощи си обу топлите, подплатени, меки и високи обувки на майка - и дай Боже тази нощ краката й да са студували малко по-малко (ала едва ли, тази нощ беше крайно студена). Та значи докато разговаряхме покрай нас минаваха хора, живеещи наоколо, вглеждах се в очите им, вълнуваше ме дали не изпитват известно неудобство, не, не долових нищо такова, не долових нищо човешко в очите им, долових само ужасяваща кошмарна празнота, а, както казах, установих само това, че тия зомбита (т.е. живи мъртъвци, тия хора наистина са без душа, т.е. са душевни мъртъвци!) чисто и просто се стараеха да не срещат погледа ми, преструваха се, че не ни виждат! Толкова по този пункт. Правете си сметка какво това значи де, то говори много, ала едва ли го сфащате адекватно - особено ако сте съвсем същите като тях.

С баба Марийка обсъдихме въпроса какво да се прави в тази тъй жестока ситуация на тотално безсърдечие-бездушие-безразличие от страна на "човеците" наоколо (още не съм й казал за моите главоболия със съдебното решение, не ща да я занимавам с това, то бледнее пред нейните злочестини!): дойде безпощадната зима, а тя още е на улицата, под бездушните погледи на хората наоколо! Аз й разказах, че съм се надявал през последните дни на някакво чудо: съвестта на някой гражданин от живеещите наоколо да трепне, да се раздвижи дотам, че той в един момент да се реши на невиждана, исполинско-героична постъпка: да направи едно добро дело, да даде подслон на клетницата, дето спи на студа на улицата, да покани горката баба Марийка, да речем, да преспи зад вратата на входа, на някой матрак или пък в необитаемата му лятна кухня, в обора, в мазето, в кокошкарника, знам ли къде, но да не я оставят повече без подслон! Като чу тия мои думи баба Марийка ми каза само това: "Чуден човек си ти, г-н Грънчаров (тя така ми вика!), нима вярваш, че още може да има такива хора?! Няма вече такива хора, не, такива хора изобщо няма вече..." Аз я попитах сигурна ли е, че няма, тя отвърна, че е напълно сигурна и съвсем точно го знае. Излиза, че аз лично съм съвсем луд, щом още живея с надеждата, че такъв ЧОВЕК може пък и да се намери, знам ли, съвсем ли съм откачил, кажете вие де?!

Казах това, което предложи един мой приятел, който в момента е в болница, аз съм писал за него, той се казва Неделин Бояджиев, също като мен безработен учител, та той в момента е в кардиологична хирургия на университетската болница "Свети Георги" и тия дни му предстои операция на сърцето: дайте заедно да се помолим за него, моля ви, нека да помолим добрия Бог да му даде сили и живот, щото е млад човек, щото е талантлив и обичан от учениците си учител, щото има смисъл да продължи да живее, защото личности и особено учители като него са съдбовно необходими на свидното ни отечество! Моля ви, помолете се на Бога вие, може да сте по-малко грешни от мен, може Бог тъкмо вас да послуша и да му даде живот и здраве, знае ли се?! Та значи казах на баба Марийка това, което предложи Неделин, той, макар и сам да е в най-тежко положение, явно мисли за нея повече отколкото това ви трогва вас, здравите, вас, дето си имате домове и дето вечер си спите в топлите постелки, та той ми каза, че измислил следното: баба Марийка вечер да иде в Спешното отделение на болницата, в която се намира той (той е на 12 етаж, стая 11, ако някой иска да го посети, нека да знае, аз още днес възнамерявам да ида да го видя!), там по цяла нощ е отворено, влизат и излизат всякакви хора, там има едни пейки в чакалнята, нека да опита да спи на тях! Баба Марийка много скептически се отнесе към неговото и моето предложение, заяви ми съвсем резонно: а как ще домъкна дотам постелките си, щото и там въпреки че е под покрив, се налагат покривки и постелки?! (Мислихме и за това да ги крие тия постелки някъде близо до болницата, даже си помислихме, че може някой по-човечна санитарка, като я види как мирише, да я покани в някоя стая и да й помогне да се изкъпе, това ще е голяма добрина за нея, аз предложих това (следвайки съвета на Наделин), но баба Марийка пак ме обвини, не без основание, в чисто фантазьорство.) Мислихме, мислихме и нищо не измислихме. В един момент моя милост осъзна грозната истина:

В един момент моя милост осъзна грозната истина: в тъй свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ-АБСУРДИСТАН няма, не може да има ЧОВЕЧЕН или, ако щете, хуманен изход от създалата се с бездомната, с изпъдената от дома си (по съдебен ред, т.е. изпъдена от властта в нашата тъй социална държава!) баба Марийка тежка ситуация, ерго, има само СЪВСЕМ БЕЗЧОВЕЧЕН такъв, да, това е положението, друг изход няма! И знаете ли кой е този ТОТАЛНО И АБСОЛЮТНО БЕЗЧОВЕЧЕН ИЗХОД? Не сещате ли се? Милите, те изобщо не се сещат?! Ще ви кажа тогава кой е: безчовечният изход е баба Марийка принудително, насилствено да бъде хваната от властта и да бъде натикана в... концлагер, т.е. в някакво "социално учреждение" (така сега наричат концлагерите, зер живеем в цивилизована и хуманна социална държава, с извинение!), да я натикат в някаква комуна, общежитие, сиропиталище, старчески дом, приют, знам ли какво още и как се нарича, и там баба Марийка съвсем скоро ЩЕ УМРЕ, по-вярно казано ЩЕ БЪДЕ УБИТА - та да ви отърве от себе си, та да ви спаси от грижите около собствената ви съвест (и "човечност"), които тъй нагъл човек като мен ви създава като всеки ден пише за спящата все още на плочките на тротоара 86 годишна бездомна и клета бабичка! Сега разбрахте ли кой е най-вероятният и тъй изгоден ви СЪВСЕМ БЕЗЧОВЕЧЕН вариант, който ще ви спаси мигновено от проблеми със съвестта?! (Пардон, пак се изложих: вий съвест немате, по тази причина е много тъпо от моя страна да пиша за някакви ваши проблеми със съвестта, как може човек да има проблеми с това, което го... нема, виждате, явно съвсем съм изкукуригал, щом пиша без да мисля какво казвам!) Та извинявайте, че без да искам щях да ви обидя, че имате съвест, вий такава немате, значи моля да приемете извиненията ми, моля да ме извините, по-правилно казано!

Та значи всички с нетърпение чакаме нашата тъй цивилизована, хуманна и дори грижовна към всички нас държава най-сетне, след две години мъчения, които причини на изгонената от нея бездомница, да вземе да натика баба Марийка в концлагер, където баба Марийка най-сетне да си отиде колкото се може по-скоро в по-добрия свят, та вие да можете да продължите да си спите с чиста съвест в топлите постелки! Разбрахте ли сега кой е най-вероятният и чисто "хуманен", няма що, изход от казуса с баба Марийка?! В държава, в която вече няма ЧОВЕЦИ, няма как да има никаква ЧОВЕЧНОСТ, такава държава неминуемо всичко става съвсем БЕЗЧОВЕЧНО, а на тази основа вие в един момент трябва да очаквате, че установилата се вече и господстваща ТОТАЛНА БЕЗЧОВЕЧНОСТ в един момент неизбежно ще се стовари и върху ВАС САМИТЕ, ето това непременно го очаквайте, то няма да ви подмине! Щом вие самите си сътворихте държава, в която господства пълната безчовечност, после недейте да се оплаквате, че безчовечността в един момент се била стоварила и връз собствените ви глави, не, немате никакво право да се оплаквате от това! Щот вие самите сте създали и родили това, което ви е сполетяло, вие сте неговия създател и творец.

Разбрахте ли ме сега поне малко?! Едва ли. Щот вие освен че немате морал и човечност, очевидно немате вече и акъл, то акълът също е човешко качество, как да имате акъл, като сами сте си ампутирали ЧОВЕЧНОСТТА?!

Пиша тия крайно неправилни и толкова възмутителни неща (обиждам народа, който никогаш, ама никогаш не греши, аз, благочинни дами и господа, си позволявам да обиждам непогрешимият, венаги прав народ, по тази причина аз, естествено, съм злодей и престъпник!) и в този момент усещам, че и моите собствени крака са се одървили от студ, щото аз пък живея в апартамент, който поради безработица и безпаричие не мога, естествено, по никой начин да си позволя да го отоплявам, даже и своята стая-кабинет не отоплявам по цяла зима (даже и когато не съм безработен, аз пак не се отоплявам, щот, знаете, със скромната си учителска заплата години наред издавам списания и книги за вашето ограмотяване, които вие не купувате и по тази причина ме обричате на вечно студуване, на студуване до гроб, така да се рече!). Както и да е, и моите крака в момента са ледени, едва сега осъзнавам това, ще трябва да взема някакво одеяло да ги увия, аз все още не съм изгонен от своето жилище, но и такава една евентуалност не може да се изключи, престъпници като мен трябва да бъдат изчистени до крак, нали така?

Как аз мога да си загубя жилището и като баба Марийка да изляза на улицата ли?! Ами, разбира се, като изгубя съдебното дяло, което водя за връщането ми на работа, за отмяната на уволнението ми, ето, да допуснем, Върховният съд отсъди, че съвсем правилно съм бил опраскан от мутренската образователна власт и администрация, присъжда значи съдът дялото ми в полза на моите гонители-мъчители, а пък те, както вече са го правили, чрез частен съдебен изпълнител слагат запор на жилището ми - с оглед да си вземат присъдените от съда съдебни разноски и хонорари на другата страна; изгонва ме от жилището съдебният изпълнител, продава го, взема си парите и огромните хонорари и аз ставам досущ като баба Марийка - ставам съвсем волна птичка, осъдена на убиване по особено жесток начин! Ето как вървят нещата в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, значи ако изобщо съм жив, очаквайте след годинка най-късно и аз вече да съм на тротоара редом с баба Марийка, там, на плочките на тротоара, пардон, баба Марийка вече ще ме гледа как спя по неин почин на тротоара, а може и отгоре, от небесата, да ми пусне нещо от торбите, които, предполагам, ще отнесе със себе си в рая, щото тя никога не се разделя с тях...

Пак се отвлякох, май наистина разсъдъкът ми хептен е увреден, а, какво ще кажете, вас нали ви бива по издаването на диагнози, кажете де, съвсем ли съм изкрейзил веке? Щом пиша такива възмутителни и най-вече НАПЪЛНО НЕСПРАВЕДЛИВИ неща за нашето свидно отечество, значи съм изпушил напълно, нали така?! Да ви кажа, аз вече хептен съм се прежалил и даже и перспективата да почна да спя на улицата като баба Марийка съвсем не ме плаши, напротив, вече съм по-спокоен, откакто осъзнах, че излизането да спиш на улицата е просто прелюдия към преселването в значително по-хубавия отвъден свят, да ви кажа правичката, вече взе да ми писва да живея в този тукашен свят, до гуша ми дойде да се радвам на неговите неописуеми прелести, които ви описвам така детайлно всеки ден, та станах най-досадният човек на Земята. А сега ето и последната лудост, която снощи ми хрумна в разговора с баба Марийка и която все повече се е загнездила в бедния ми немощен и очевидно съвсем болен разсъдък. Почвам да ви разказвам поредната щуротия, които болният ми разсъдък току-що роди:

Та значи ми хрумна следното, ще си го призная без бой, драги и уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки. Ето какво ми хрумна и без съмнение нямам изход да не го направя. Идеята е някак да опитаме с баба Марийка да разклатим поне малко вашето ТОТАЛНО БЕЗСЪРДЕЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, което доведе, както видяхме, дотам, че вече погубихте дори и ЧОВЕЧНОСТТА си. Ето, имайте търпение, ще ви кажа, както обещах, цялата истина за това, което болният ми и толкова изстрадал разсъдък роди тия дни.

Ако трябва ще открадна от сина ми една-две банкноти и ще купя с тях една... палатка. Отивам в Кметството и подавам заявление за узаконяването на мой нов граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните престъпления на директорската мафия в Пловдив (знаете, те уволниха и моя съпруга за да отмъстят на мен, щото се прочух като отвратителен ДЕМОКРАТИЗАТОР и, опази Боже, ДЕКОМУНИЗАТОР на техните чисто феодално-комунални владения, имам предвид училищата, които те, по мутренския маниер, заграбиха и смятат за свои, смятат за своя "частна собственост", та нали вий, данъкоплатците, като спите, като не се ползвате от правата си на собственици на училищата и истински работодатели на директорите, доведохте нещата дотам, че мафията да заграби и тях!). Е, Кметството издава документ и аз инсталирам, да речем, някъде към тази сряда своята палатка там, до входа на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", знаете, наблизо баба Марийка спи на тротоара, Бог виждате как е наредил хубаво нещата, е, оттук-нататък баба Марийка вече ще спи в моята палатка за протеста! :-) Да, денем аз ще седя там и ще протестирам, ще коментирам нещата пред камерата си, вий знаете как аз протестирам, ще пазя багажа на баба Марийка, като се стъмни, баба Марийка идва, тя ще поеме нощните смени и дежурства в палатката, ще спи там, смятам даже да й закарам с колата и една... газова печка, където баба Марийка да може да се грее в ледените зимни нощи, които предстоят. Гениално е това, което роди болният ми разсъдък, нали така, какво ще кажете, а?! Ний двамата клетници с баба Марийка си обединяваме БОРБИТЕ ЗА ЖИВОТ, да, и двамата държавната мафия ни осъди на смърт, било гладна, било студена смърт, било студ от измръзване или от прекалено много унижения, ний обаче, както подобава за човеци, ще се борим некак да оцелеем, а, какво ще кажете, имаме ли право ний двамата с баба Марийка да се борим отчаяно за СВОЕТО СВЕЩЕНО ПРАВО НА ЖИВОТ? Майната ви какво мислите вие, аз обаче съм решен да предприема и това отчаяно средство, самата логика на нещата изисква от мен да го направя, може би и самият Бог е решил да ме подтикне да направя тъкмо това?!

... Спирам дотук. Току-що звънна телефона ми, обажда се някаква жена, гражданка, която каза, цитирам "че дебелата прислужница от ТЕТ-Ленин е грабнала и иска да изхвърли в контейнера завивките на баба Марийка", аз съм дал телефона си на баба Марийка и ето тя, водейки отчаяна битка за завивките си, е накарала тази жена да ми звънне и да каже какво става. Обещах да отида веднага и тръгвам ето сега! Ако някой друг гражданин живее по-близо от мен до ТЕТ-Ленин и ако има съвест, да излезе и да отиде преди мен там да спаси завивките на баба Марийка! Аз също тръгвам веднага, но живея далеко, докато пристигна, може да бъде късно! До скоро!

... е грабнала и иска да изхвърли в контейнера завивките на баба Марийка", аз съм дал телефона си на баба Марийка и ето тя, водейки отчаяна битка за завивките си, е накарала тази жена да ми звънне и каже какво става. Обещах да отида веднага и тръгвам ето сега! Ако някой друг гражданин живее по близо до ТЕТ-Ленин и ако има съвест, да излезе и да отиде преди мен там да спаси завивките на баба Марийка! Сцената се развива на Пещерско шосе, наблизо до портала на ТЕТ-Ленин. Аз също тръгвам веднага, но живея далеко, докато пристигна, може да бъде късно! До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo