Днес посетих в болницата колегата (той е историк и преподавател по френски език) Неделин Бояджиев, на когото скоро предстои сериозно изпитание: операция на сърцето. Поговорихме си, пофилософствахме си, в нашия маниер повече от час. Той е със здрав и силен дух, за което, убеден съм, му помага и това, че е спортист (каратист). Радвам се, че го заварих в такова ведро и весело настроение. Вярвам, че Бог ще му помогне да издържи изпитанието си - защото той е един добър човек и също така е прекрасен, всеотдаен учител. (Вярно, това не пречи и той да е безработен като мен.) Сега съм много по-спокоен за него.
На връщане от болницата (т.н. "Хирургии" на Пещерско шосе) минах пеша през цялата територия, обитавана от бездомната баба Марийка, която по цял ден се грижи за тъй обичаните от нея котки (пък котките, естествено, й отговарят с не по-малка любов!). Намерих я до един контейнер, намиращ се до погребално бюро. Почаках я близо 10 минути да видя кога ще се махне от боклука. Приближих я доста близо, но тя така се беше увлякла в ровене, че не ме видя; по лицето й открих невероятно задоволство, сякаш беше намерила нещо като златно съкровище (всъщност беше намерила разни стари обувки, които с огромно задоволство на лицето подреждаше, кой знае защо, в торби). В един момент разбрах, че нямам право да развалям тъй радостните й минути, тъй редки в нейния толкова нерадостен живот.
Видя ми се спокойна, тъй че реших да не й се меся, да не й развалям хубавия момент. И си тръгнах. Не знам дали постъпих правилно. Имам чувството, че намесвайки се в живота й много често незнайно как предизвиквам разни нещастия. (Стремейки се към добро, много често причиняваме зло.)
Толкова и по този пункт. Днес съм много отпаднал, това ми е и оправданието да си тръгна. Пиша това и лягам да почина, капнал съм.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар