Отново съм принуден да изляза на улицата, отново съм длъжен да продължа своя съвсем самотен граждански протест за свобода в образованието

Обръщам се към всичките си приятели и читатели с важно съобщение, моля, не си мислете, че ще си загубите времето ако го прочетете:

Днес, 21 ноември 2018 г. подадох жалбата си до Комисията за защита от дискриминация във връзка с това, че по недопустимо арогантен начин властващи бюрократи в пловдивското образование ме дискриминират, ме остракират, ми пречат да си намеря работа като учител по философия и гражданско образование - и ме обричат на крайно унизително, на жалко съществуване без никакви доходи!

(Без работа съм вече 3 години и 5 месеца от последните 4 години и 7 месеца, т.е. в периода от първото ми уволнение през май 2014 година до днес за съм бил безработен през цялото време с изключение на период от 1 година и 2 месеца, в които работих след като съдът отмени тази първа заповед за уволнението ми и ме възстанови на работа (януари 2016 до март 2017 г., когато пък бях опраскан-уволнен втори път!)

Вземете също така предвид и това, че от 1983 година (когато, 24 годишен, аз за първи път влязох в класна стая с дневник в ръка, това, прочее, стана в Политехническата Гимназия в гр. Своге, където бях изпратен по разпределение) до първото ми уволнение през 2014 г. аз непрекъснато съм работил било като университетски преподавател, било като гимназиален, т.е. стажът ми е близо 32 години.

Да, обаче понеже като като личност, като философ, като учител и като гражданин се старая да си изпълнявам съвестно дълга и да си върша най-отговорно работата (и като капак на всичко имам демократични и либерални убеждения, което в училищни условия се изразява накратко в това, че спрямо учениците си се отнасям неавторитарно, сиреч човечно, с уважение съм личността, свобода и достойнството им!), моят пример на по-различен, нетипов учител не се хареса на една гербовашка директорка, която реши да се погаври с мен като ме... опраска (така на мутренски език се нарича уволнението у Нашенско); аз пък, естествено, се захванах да се боря за правата си (включително и по съдебен ред, в момента водя пето най-тежко съдебно дело плюс две преписки по мои жалби в КЗД!), ето, историята на моите борби стана твърде епична и прекалено жестока и безсърдечна.

Най-интересното обаче е, че обществеността на Пловдив (която е добре информирана за сюреалистично-абсурдисткия казус, аз освен че съм активен блогър водя години наред и предаване по Пловдивската обществена телевизия и не мълча, напротив, смятам, че данъкоплатците трябва да знаят на какви ексцесии са способни властниците, на които те им плащат заплатите и разходите за уютните кабинети и за меките кресла!), та значи гражданите на Пловдив (пък и не само те, щото историята ми, благодарение на интернет, се знае и в цялата страна, пък и извън нея!), с най-нищожни изключения, гледат на случващото се с пълно безразличие, не реагират никак, въпреки призивите ми за отпор срещу безобразията, злодеянията и беззаконията на разпищолилите се властващи образователни бюрократи!

Това, простете, е потресаващо, аз бих го определил като чудовищно, дори като нечовешко!!! Знайте, тъкмо заради това безразличие на гражданите властващите у нас си правят каквото им скимне, да, ние, гражданите, сме отговорни за това, че свидното ни и китно отечество се превърна в МУТРОЛАНДИЯ, една приказно-абсурдистка страна, в която няма идиотщина, която да не е възможно да бъде направена от вашите довереници във властта, чиито изстъпления търпите като истински роби! Цялата отговорност за случващото се в клетото ни отечество носят именно ония, които не се държат както подобава за достойни човешки същества и граждани, а се държат като роби и като животни, като скотове!

Да, никой (с нищожни изключения) не ме подкрепи в моите борби, което за мен е най-жестокото и най-обидното, което съм преживял в тия паметни години - за които платих страшна цена със здравето си!

В това отчайващо положение тия дни съм решен отново да изляза на съвсем самотен граждански протест, възнамерявам да изляза на БЕЗСРОЧЕН ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ ЗА СВОБОДА В ОБРАЗОВАНИЕТО И СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАНИТЕ УВОЛНЕНИЯ НА ТВОРЧЕСКИ И НОВАТОРСКИ НАСТРОЕНИТЕ УЧИТЕЛИ, изразяващ се в това, че ще поставя палатка на тротоара до входа към двора на училището, в което съм работил 18 години, но от което бях изритан на два пъти по напълно безчовечен и арогантно груб начин (пловдивската ПГЕЕ, по-известна като "ТЕТ-Ленин") и ще протестирам докато имам сили!

Приемете настоящето ми писание като съобщение за протеста ми. Същевременно подадох в писмен вид предложение до началничката на РУО-Пловдив, в което заявих, че съм готов (преди началото на протеста си) да се срещна с директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" и да разговарям с нея, щото смятам, че тя е крайно заблудена и не успява да осъзнае що прави (дръзна със смехотворен административен акт да ми отнеме преподавателските права!), да, понеже съм човек, понеже съм философ, понеже съм християнин, понеже съм демократ, то смятам, че съм длъжен да помогна на тази самозабравила се и упоена от наркотика на властта администраторка да осъзнае какво всъщност и наистина е направила! (Мой дълг като философ е да помагам на заблудените човеци да осъзнаят някои най-прости, ала за сметка на това съдбовно важни истини!)

По моето дълбоко убеждение това става именно с пределно честен диалог (нещо, което тя, като типична авторитарна властница, решително не обича).

Тъй че съм готов на преговори и на помирителен и душеспасителен диалог в тия така светли предпразнични, предрождественски дни на пост, на очистване от злото и на покаяние за сторените волно или неволно злини.

Толкова, желая ви хубав ден, бъдете здрави!

Заповядайте, гледайте онлайн предаването ми по ПОтв (На Агората с философа Ангел Грънчаров), което се излъчва на страницата на телевизията във Фейсбук - начало: 11.00 часа, от 12.00 пък ще тече на запис новата емисия на другото ми предаване по ПОтв, което се нарича ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ). До скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo