Реанимация или... зачеване на демокрацията ни е нужно?!

Враговете на демокрацията всъщност са врагове на свободата, да, приятели, свободата е това, което те така яростно ненавиждат!

А още по-добре казано: те най-вече ненавиждат свободно живеещите личности, суверенните личности, които свободно разполагат и самостоятелно уреждат живота си! Ето че гледката на такива личности (които всъщност са и гръбнака, и тялото, и нервната система, и мускулите, и всичко друго на демокрацията!) е онова, което вбесява враговете й. Най-върли врагове на свободния живот, на свободните личности и на свободните (западни) общества са путинците, са неокомунистите от Русия, до тях редом се нареждат талибаните (джихадисти, фундаменталисти и пр.), независимо от каква религия са те; нали знаете, че има и "православни", с извинение, по-точно казано "кагебистко-православни" талибани (такива като пловдивския владика примерно)?

Дето се казва "пръстите ме сърбят" да захвана да пиша нова своя книга, която засега в съзнанието ми има заглавието РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а пък подзаглавието й е: "Как се прави?", да, смятам, че това е напълно достатъчно, този въпрос всъщност казва най-главното, върху което ми се ще да разсъждавам. Въпреки че съм в крайно неприятно и унизително положение (продължително безработен съм, при това без каквито и да било средства за съществуване, като капак на всичко водя тежък съдебен процес за да си върна отнетите, потъпканите ми преподавателски права: учител по философия и по гражданско образование с дългогодишна практика съм!), та въпреки тежката ситуация, в която се намирам, ми се ще още днес да се захвана с тази назряла и не позволяваща повече чакане задача: да (до)пиша книгата си за демокрацията под горното заглавие обаче (ако измисля по-нататък по-добро - още по-добре!) - защото аз много пъти съм писал какви ли не текстове за демокрацията, част от които могат да влязат и в тази бъдеща нова моя книга. Има и още едно обстоятелство, което прави тази проблематика особено близка до сърцето ми: аз от години работя всекидневно по един свой проект не за друго, а именно за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ (и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ) на отношенията в училищната общност, от която бях изритан по такъв грозен репресивен начин; това мое неприкрито сърдечно отношение към темата е залог, че бих могъл да вложа в писането на тази нова своя книга не само сърцето си, но и цялата си душа, а именно идеите, ценностите си, нещата, в които вярвам, т.е. ония висши духовни неща, в името на които съм живял през целия си вече некратък живот. Мога да вложа в тази своя книга цялата си личност, щото аз не крия, че съм заклет демократ, не само обичам и свободата, и демокрацията, и истината, и правдата, и достойнството, но и всекидневно и практически съм се борил за тяхното тържество, според скромните си сили, разбира се, недейте да си мислите, че се надценявам или че преувеличавам заслугите си. Разбира се, точно по тази причина аз имах честта да стана открит враг на всички ония, които органически не приемат нито свободата, нито демокрацията, нито пък ценят истината, личността, достойнството, свободния живот и прочие, нещо повече, смятат, че са длъжни да правят всичко, което им е по силите да предотвратят, да съсипят, да погасят поривите към свободен живот в тъй свидното ни оточество.

Ето как съвсем спонтанно фактически започнах да пиша предговора на тази нова, неродена още книга, която обаче отдавна е в душата ми, в ума ми; за отбелязване е, не зная дали сте го забелязали, че моя скромна милост като пише, го прави не само базирайки се на ума си, но и на цялата си душа, да, аз влагам всичко от душата и от духа си, пишейки своите книги, и това не е някаква моя лична особеност, не, причината за това е че съм философ: така подобава да пишат философите, така пишат философите. Да, философията ме задължава да пиша по този начин, а аз цял живот съм служил именно на нея, тя ме е възпитала, аз съм това, което съм благодарение на философията. И още тук искам да ви уведомя, че изобщо не ме вълнува това кой как възприема "особеностите" на моето писане, пиша както трябва и както искам, аз съм горещ почитател на небезпристрастното, на богатото на живот писане, а животът пък какво е?! Разбира се, че животът - това са нашите чувства. (Разумът пък, по моите теории, е органично единство на мисъл и на чувство, на умствения и емоционалния потенциал на опитващата се да постигне най-висшия смисъл на нещата душа.) Тъй че моите текстове, по тази именно причина, не могат да оставят безразличен никой: пълно е с хора, които се вбесяват от тях, има хора, които, предполагам, се възторгват, имам и горещи почитатели, имам и яростни врагове, но напълно безразлични читатели, разбира се, нямам. И това пак не е моя заслуга, то е естествен резултат от това, че съм чисто и просто верен служител на философията, старая се да бъда проводник на нейния дух. А пък е безспорно, че само философията може да ни даде онзи така жизнено и съдбовно потребен ни смисъл, който нищо друго не може да ни даде. Толкова и по този пункт. Опази Боже никога не съм писал така, че да се харесам на този или онзи, единственото, което ме вълнува, е Истината, вярвам знаете това, че философите са просто смирени служители в Храма, чийто божество е тъкмо Истината. Да, именно онази истина, за която Спасителят Христос казва, че ни прави свободни...

Живеем във времена, в които враговете на свободата по най-гнусен и подъл начин се мъчат да се представят като "новатори", като "приятели на човечеството", като "прогресивни", като "истински консерватори", като "одухотворени", като "носители на правдата голяма", да, като какви ли не се представят тия безскрупулни лъжци, те дори са способни да се представят за "най-истинските демократи", естествено! (Навремето техните бащи се мъчеха да представят комунистическата тирания, най-варварската тирания в човешката история за... "най-истинската, напълно всенародна... демокрация", моля ви се, напълно същите са и днешните заклети врагове на демокрацията, които са чисто и просто вълци, наметнати с овчи кожи, с оглед да заблудят наивниците, да примамят към себе си малоумниците.) Вярвам знаете, че има нещо най-отвратително, което гърците наричат демагогия, а пък римляните наричат популизъм: това е коварството на враговете на демокрацията, които се представят за най-големи "приятели на народа" и дори изразители на "чувствата на потиснатата народна душа", а всъщност не правят друго освен да спекулират с най-долните склонности на масовата немислеща душа; те не правят друго освен да се подмазват на "народа", с оглед да го използват за постигането на своите съвсем користни прагматични цели, именно кражби, власт, пари, слава и прочие. (Ний имаме такива примери в нещото, което у нас се нарича "политически живот", примерно едно име е напълно достатъчно за да ме разберете какво имам предвид: Ангел Джамбазки, примерно! Искате ли още едно? Ето: Николай Бареков, да речем! Това трябва да ви е предостатъчно за да сфанете популизма-демагогията в тяхната най-отвратителна форма. Още ли искате? Амче Слави Трифонов също е носител на този образ безподобен на безскрупулните тарикати, представящи се за "народни трибуни"! Сидеров тоже. Боко Борисов тем более, как щяхме да забравим най-големио тарикат у нас, който успя да прецака многократно целия плиткоумен народец! Ами Симеона Саккобурготского-Карточникова? Ами бай ви Вучкова? Ами Жоржа Ганчева? Амче той некой друг из средите на "политиците" ни, с извинение, остана ли - като махнем тия закоравели лъжльовци?! Останаха неколцина, които имат смелостта да казват истината и да не се мазнят на народа, но за сметка на това те са най.мразени. Сещате се за кои политици говоря, нали? Костов е един от малцината истински наши политици, които по тази причина заслужават това име!)

По Европа също се шири едно недемократично движение, което използва демокрацията там за да насажда недемократични нрави и отношения, става дума за т.н. "национално-отговорни" политици, които са същите безскрупулни демагози и популисти като нашите. (Един Виктор Орбан е достатъчен пример за да разберете какво имам предвид!) Даже и в Англия, в Обединеното Кралство, твърд и непристъпен горд Албион на демокрацията, се появиха обезпокоителни симптоми, че демокрацията е способна да бъде извратена - и да започне да работи срещу коренните, фундаменталните интереси не само на народа, не само на обществото като цяло, но и на отделните индивиди, на човешките същества, които именно са плътта и душата на т.н. "социална действителност". (БРЕКЗИТ е такъв напълно достатъчен пример, показващ, че демокрацията всъщност е нещо много крехко, което може да бъде насилено да почне да работи срещу интересите на нацията и на индивидите - въпреки че Англия е много особен случай, в "социално-чувствителната" Европа тя наистина изглежда "чисто американски", ако мога да се изразя така; всъщност Англия и Америка по дух, по манталитет, по философия са едно и също нещо, са един и същ свят, Канада и Австралия също принадлежат на този особен западен свят!) Да, но ето че и в Америка се появи феномена "Тръмп", който показва, че дори и една такава перфектна демокрация като американската е способна да поражда в съвременни условия такива причудливи форми (пак обилно оцветени с демагогия и популизъм, вярно, типично по американски изглеждащи).

Демокрацията по цял свят е период на упадък (да се изразя така), а в страни като нашата, без демократична традиция и култура, демокрацията е направо в предсмъртна агония. (Руснаците са по-напред от нас, те вече успяха направо да убият демокрацията си, там сега има пълна пародия на демокрация, а по същество там се възцари отново тиранията - имперска и комунистическа!) Ако Западът е изправен пред потребността да оздравява демокрацията си, ние, дето фактически още не знаем що е това демокрация (никога, трябва да признаем, не сме го живели!), трябва не просто да я оживяваме, ние направо трябва тепърва да я зачеваме, та да се роди един ден нещо наистина пълноценно и истинско! (Дали не е по-правилно да сложа ако не като подзаглавие то поне като раздел в книгата си ето това: Как се зачева демокрацията? Щото нали нещо, за да се роди един ден, трябва по-напред все пак да бъде заченато?) Между другото демокрацията не се "гради" (както се гради сграда или постройка), ако искаме демокрацията ни да е нещо живо, трябва да се откажем от "градежа" - и се налага да се запитаме как по-напред да заченем демокрацията си, да оплодим отношенията си с демократичния дух, пък едва на тази база след това ще трябва дълго време общността ни да е, така да се рече, "бременна" с демокрацията си, а едва по-късно в някакъв прекрасен ден демокрацията ни ще се роди - и ще заживее! Да, истинската демокрация е нещо живо - досущ както и свободата не е нещо друго, а живот!

Щом дори не сме имали никога демокрация, щом никога не сме живели в демократични условия и не сме участвали по никой начин в демократични отношения, то тогава е справедливо да се запитаме: как тогава да оживяваме нещо, което изобщо не е съществувало, което изобщо още не се е раждало?! Дали не следва още отсега да се откажа от заглавието си като напълно негодно: думата реанимация (resuscitation, revivescence), както твърди тълковният речник, е "възстановяване" (на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществява със специална апаратура и в специално помещение), а аз го разбирам по своя си начин (щото коренът е анима, римска дума, означаваща "душа") като оживяване, като връщане на душата в тялото, знаем, че именно душата е принципът на живота, тя е негов носител. Значи излиза, че демокрацията (ако допуснем, че тя има и тяло, и душа) у нас е доведена до състояние, в което душата й си е тръгнала от трупа, цялата работа е този труп да бъде оживен, одухотворен по някакъв начин, сиреч, да направим нужното душата да се върне в него.

Бездиханен труп ли е българската демокрация в момента? Ето и този въпрос трябва да си зададем. Или демокрацията ни "все още шава", "мърда", знам ли, щото нали знаете, когато душата си тръгне от тялото, има някакви си там минута-две-три, в които, ако се върне, има шанс и животът да се върне, спре ли сърцето, мозъкът ще умре и смъртта ще дойде безвъзвратно, но има малък период от време до умирането на мозъка, в който човекът все още може да бъде спасен. (Анима и анимус пък са понятия, въведени от Карл Густав Юнг, той нарича маскулинния (мъжки) принцип в душата на жената анимус, а феминния (женски) в душата на мъжа анима. Хвърляйки мост между земята (женското) и духа (мъжката), половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация. Мисля, че и казаното от Юнг е добре да се има предвид, значи като се опитваме да "зачеваме" тепърва демокрацията си, да оплождаме отношенията си с демократичност, ще ни се наложи да помислим и за отношенията между мъжкия и женския елемент, не буквално, моля да не ме разбирате така плоско, ще видите по-нататък как ще използваме тази идея на Юнг в анализите си.) Та ето, още отсега виждате, че ще ни се наложи да избродим много полета, осеяни с какви ли не пътища, водещи в най-различни посоки. Щото ние у нас ето вече близо 30 години по-скоро си играем като пакостливи деца с играчката, наречена "демокрация", имам чувството, че не само изпочупихме тази играчка, но и дори я смачкахме, затрихме я съвсем; у нас след тия паметни години на най-мъчително "раждане" на младата ни демокрация едва сега можем да констатираме, че се роди нещо крайно недъгаво, уродливо, неспособно за живот. Дали пък това, което се роди, не следва да бъде... убито, с оглед да не се мъчи? (В една индийска притча се казва, че на някакъв прочут мъдрец донесли току-що родено недъгаво дете и попитали какво да правят с него; той мигновено отвърнал: "Убийте го!"; присъстващите се възмутили и възкликнали "Каква е тази жестокост, нали уж сте мъдър?!", а пък той отвърнал: "А няма ли да е по-жестоко да го оставим да живее?!")

Виждате, че въпросите се увеличават, ще ни се наложи доста да помислим, но нека засега спра дотук. Понеже се изморих да пиша, живот и здраве да е, при друго време и настроение ще продължа. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo