Поставих нови важни въпроси за размисъл на ред властващи персони, с оглед да им помогна да се приобщят към тайнствата на студените предрождественски нощи

Преди няколко дни г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, с писмо ми съобщи, че директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" е отхвърлила и нейните опити да спомогне за провеждането на предрождественска помирителна среща, на която да бъде обсъдена създалата се крайно интересна ситуация: виж Директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" още веднъж без никакво неудобство показа недиалогичността и недемократичността си. Понеже за разлика от нея съм прекалено диалогичен, ми се налага, пък макар и вкратце, да отговоря на посланието й; ето моя отговор до г-жа Началника:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До г-н Румен Радев, Президент на Република България, priemna@president.bg

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗД

До г-н Иван Тотев, Кмет на Пловдив, obs@plovdiv.bg

Негово Преосвещенство  Знеполски епископ Арсений, arhim.pl@abv.bg, arhim.pl@gmail.com

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин и опраскан-уволнен учител по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаеми господин Председател,

Най-напред ми позволете да изкажа благодарността си на Вас, уважаема г-жо Началник на РУО най-вече за това, че сте положила известни усилия (пък макар и, за жалост, напълно безрезултатни!) да спомогнете за промяната към добро (и към разумност) в поведението на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин"; благодаря Ви също така, уважаема госпожо Киркова, че ми написахте отговор, с който ме уведомихте за безрезултатността на Вашия опит! Аз обаче смятам, че въпреки всичко тия усилия не са без абсолютно никакъв ефект, убеден съм, че те не са напълно напразни. Да си изпълняваме дълга било като ръководители, било като граждани, било като личности (щото тук проблемът е преди всичко нравствен!) никога не е излишно, да правим добро, да помагаме на заблудилия се, на страдащия от коварните си илюзии наш ближен никога не е нещо, лишено от смисъл. Аз съм убеден също така, че да стоим и да гледаме безучастно как ближния ни погива в своите заблуди, е съвсем недостойно поведение, които ний, човеците, не бива никога да си позволяваме. Вярвам, че поне по този пункт нямаме и не можем да имаме никакви принципни различия, което е много радостно!

Ползвам се от случая да Ви уведомя, уважаема г-жо Началник на РУО, уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" и уважаеми господин омбудсман, че въпреки опитите ми да спомогна за разумно, толерантно и хуманно решаване на този иначе тъй лесен (при двустранна добра, сиреч човеколюбива, неагресивна воля) конфликт, за сетен път, поради недиалогичността на г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", казусът отново достигна до задънена улица. Позицията на последната означава, че тя лично предпочита да не участва в решаването на собствената си съдба като ръководител, което, както и да го погледнем, е признание от нейна страна, че тази управленска функция, уви, просто не й е по силите. Въпреки човеколюбието ми, но пък тъкмо заради правдолюбието ми се чувствам длъжен да Ви кажа, уважаема госпожо Началник на РУО, че след тази поредна и така многозначителна констатация на управленския (да не говорим за нравствения!) фалит на г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" Вие, от своя страна, сте длъжна да направите нужното с оглед на това г-жа Стоянка Анастасова най-сетне да бъде освободена от непосилните й задължения и отговорности на директор на същото учебно-възпитателно учреждение, което, и това неизбежно трябва да бъде осъзнато, ще бъде един добродетелен най-вече спрямо нея самата акт (аз лично не мога да си представя на какви страшни вътрешни, душевни е подложена г-жа директорката при съзнанието, че постът, който заема, не й е по силите; нека да бъдем истински добри хора, нека да бъдем християни и да имаме доблестта поне да й съчувстваме!). Мисля, че и г-н Председателя на Обществения съвет на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" трябва да не загърбва своите отговорности и да подпомогне по подобаващия начин г-жа Началника на РУО; вярвам, че един ден Вашите заслуги за инициирането и успешното провеждане на този финален акт на иначе тъй буйното директорстване на многоуважаемата г-жа Анастасова ще бъдат подобаващо оценени от признателните бъдни поколения!

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаеми господин Председател,

Пиша Ви тия неща, тъй близки до ума и чувствам известно неудобство – щото все пак на мен, гражданина, данъкоплатеца, човека, учителя по философия и гражданско образование, ми се налага, както сами виждате, и то бидейки „безработен”, да говоря, да пиша и най-вече да правя онова, което е задължение на ред очебийно не вършещи работата си длъжностни лица по административната пирамида, стигаща на върха си до г-н Министъра; просто ми е неудобно да констатирам това, но е срамота аз, безработният гражданин и учител, да върша Вашата работа, а пък Вие, тъй да се рече, да получавате заплатите за нея!

Както и да е, ситуацията в страната ни, за жалост, е твърде объркана и много често нещата са тъкмо наопаки на длъжното, на подобаващото. Живеем в тежки, но за сметка на това интересни времена (казват, че китайците, като искат да прокълнат някого, му били пожелавали да живее именно в такива "интересни времена"!), ще си спасят обаче душите само тия, които не потъпкват своя човешки и граждански дълг (за жалост, малцина са тия, които го правим, по тази причина и нещата са толкова плачевни!).

Воден от тия разбирания искам да Ви задам следния необходим въпрос, с който, убеден съм, ще Ви помогна да постигнете по-пълно смисъла на чисто нравствената по естеството си ситуация, в която всички ние се оказахме:

Давате ли си сметка в колко унизително, обидно и безнадеждно тежко положение се оказа моето семейство (съпругата ми също е учителка, тя също беше опраскана-уволнена от директорската мафия в пловдивското образование – за да отмъстят на мен!) в тия зимни месеци, в които ние трябва да оцеляваме фактически без средства за съществуване?! (В последните два месеца съпругата ми взема някакви мизерни, съвсем нищожни пари за водени от нея часове по английски език в едно далечно пловдивско село!) Изпитва ли някой от Вас известно неудобство за злото, което всички вие (воглаве, разбира се, с г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!), водени от крайно глупави властнически страсти, имахте дързостта и безотговорността да ни причините?!

Задавам тези два въпроса тъкмо защото искам да Ви помогна да осъзнаете що сторихте, искам да Ви направя поне тази добрина: истината винаги е благотворна, никога не бива да си позволяваме да живеем в раздор с нея. Да, знам, Вие всичко виждате през кривата оптика на властническата и тъй горделива самомнителност че не сте виновни за нищо, знам, че всички вие се смятате за непогрешими, но ето, опитайте се все пак да видите нещата от ъгъла, от който ги виждам аз (а, да допуснем, ги виждат и някои други, неопиянени от тъй коварния наркотик на властта човеци и граждани!).

Спирам дотук. В крайно тежкото положение, в което съм поставен, аз нямам друг изход освен да прибягна до крайно отчаяни средства на борба за да си върна отчасти правата и достойнството. В тази връзка ми се иска да Ви уведомя за акцията, която именно Вие ме принуждавате да предприема, в така и така създалата се отчайваща ситуация: Моята жалба под формата на отворено писмо до руски официални лица и до руската общественост; прецених, че е по-добре да отида да протестирам пред вратите на Посолството на Руската Федерация в София (заради това, че самозабравили се властващи администратори от най-ниското ниво у нас фактически ми отнеха преподавателските права, дадени ми от авторитетен университет като Санкт-Петербургския!). Поради това, че съм затруднен финансово аз днес, понеделник, 10 декември, нямам възможност да изпълня решението си, нямам възможност да пътувам до София, но, да се надяваме, ще мога да сторя това в близките дни. (На обявения вече граждански протест на тротоара пред двора на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ще изляза когато му дойде времето, в най-подходящия момент; аз добре зная от опит, че г-жа директорката изобщо не може да се стресне от нищо, тъй че ми се налага да приложа по-напред средства, които, добре знам това, ще й въздействат значително по-ефективно и благотворно, знаете, всичко ний предприемаме за да й помогнем, за да й направим добро, за да облекчим страданията й!) Просто се чувствам длъжен да Ви информирам за това до какви отчаяни средства за борба ме подтиквате да прибягвам – и до които, разбира се, нямаше да има нужда да се стига ако всеки от Вас беше направил онова, което неговият човешки и управленски дълг повелява!

В заключение ще си позволя да приведа и тук оня въпрос, който зададох в благодарственото си писмо до г-н омбудсмана на Пловдив (виж: Ответното ми писъмце до г-н омбудсмана на Пловдив), този въпрос, предполагам, го впечатли така силно, че той вероятно още пребивава в медитативен унес около неговия колосален смисъл (поради което, убеден съм, е решил вече твърдо да замълчи, да прекрати иначе тъй ползотворния и за двете страни наш диалог!); и това го правя пак с чисто благородна, добродетелна цел, знаете, в тия тъй светли за нас, християните, предрождественски дни, сме длъжни да правим на ближните си само и единствено добро, нищо друго:

На какво се дължи тази тъй голяма и напълно тайнствена мистична власт, с която разполага директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която води до това, че никой, дори и пряката й началничка, именно г-жа Киркова, не смее да й каже, че е на доста ниско ниво, че да си позволява да си прави каквото й скимне, нещо повече, дори и знаменитият Гълъб Костадинов (състудент от Пожарникарския факултет на г-н Премиеро Борисов, вярвам го познавате) когато отиде възмутен заедно с мен за да й каже, че така не може, че като се държи така нанася смъртни вреди на сложилата я на власт партия, същият този смелчак след няколко дни се уплаши така, че се скри сякаш вдън гори Тилилейски, и ето, дори и Вие, дето сте съвсем независима институция, в най-решаващия момент, да си признаем, не посмяхте повече да дразните въпросната властница?!

Повтарям, този въпрос го отправих към г-н омбудсмана, по тази причина тук само го превеждам в оригиналния му вид, не го преобразувам във форма, подходяща за всички Вас, но всеки от Вас би могъл сам, в съзнанието си, да го промени – като го насочи лично към себе си. Ще бъда безкрайно щастлив ако този въпрос Ви подбуди към благодатни предрождественски размисли, които да осмислят и облагородят дните Ви, оставащи до великия и тъй дълбок по смисъла си празник: Рождество Христово! (Самият Бог, за да помогне, за да направи добро на нас, човеците, се вижда принуден да приеме човешки облик и се ражда там, в обора, до магаретата и овцете, там неговото Свето Семейство е било подслонено от добри хора по време на пътуването си!)

Като употребих думата "подслон" се чувствам длъжен да Ви кажа, уважаеми г-н омбудсман, че въпреки планините от документи, които произведе администрацията на т.н. "социални грижи" в свидното ни отечество (МУТРОЛАНДИЯ) по казуса около изпъдената (от държавната власт!) от своя дом 86-годишна баба Марийка, клетата бабичка все още, дори и в тия мразовити предрождественски дни продължава да спи на улицата, там на тротоара, на студените плочки!!! Снощи, прочее, отидох да я видя и да поговоря с нея, някой ми беше казал, че добри хора уж я били подслонили (поканили я били да спи на входа в блока им!), не, това се оказа "фейкнюз", горката бабичка пак беше поседнала на студените плочки, каза ми, че няма такова нещо, че никой не й е предлагал някъде да я подслони; тя категорично ми заяви, че такива човечни хора вече изобщо нямало! Между другото баба Марийка, както и можеше да се очаква, от тия студове е настинала, снощи тя кашляше (и пиеше чай от намиращия се в съседство автомат за горещи напитки), но макар и болна, тя продължава да прекарва кошмарните си нощи там, на тротоара, на десет крачки от въпросната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", моят дом (за нас, учителите, тъкмо училището е наш дом!), от който пък ме изгони, без да й трепне окото, жадната за отмъщение нейна директорка!

Та си поговорихме снощи в тъмното ний с баба Марийка там, на тротоара, на десетина крачки от мястото, където аз съвсем скоро ще изляза на протест, и двамата изгонени, и двамата прокудени, и двамата жертви на крещящата безчовечност (и аморалност), царяща в нашето тъй свидно отечество. Но да оставим мен, мен нека кучетата да ми ядат главата, но страшното е това, което ний като общество правим с бездомната старица: щом нея цели месеци наред не се намери никой, който да я подслони, това всъщност значи, че фактически ний самия Христос сме оставили там, на улицата, в студа, не давайки подслон на баба Марийка, ний всъщност самия Христос сякаш сме изпъдили от домовете и от сърцата си, оставяйки Го на улицата!!! Да, така е: Страшен грях допуснахме спрямо самия Бог, не изпълнихме реченото: "... доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили"!, аз вече съм го писал това, да не се повтарям. Г-н омбудсман, чувствам се длъжен в този момент да Ви задам още един простичък въпрос, с който да осмислите дните си на размисъл до идването на празника Рождество Христово:

Давате ли си сметка какво ний, гражданите на хилядолетния тъй цивилизован, културен и хуманен европейски град Пловдив заслужихме, след като допуснахме такъв страшен грях – тъкмо самия Бог да оставим месеци наред да зъзне в нощния студ там, на тротоара (бъдете сигурен, че без Божията помощ баба Марийка отдавна да беше умряла, чрез нейния казус нас самият Бог ни изпитва за да покажем колко струваме, е, показахме го, няма що!)?!

Аз лично смятам, че заради това, че оставихме баба Марийка да спи месеци наред на тротоара съвсем справедливо ще бъде Бог да ни изпрати такова разрушително земетресение, че всички ние в един миг да се окажем в нейното положение – и да разберем от опит какво е да се спи в зимните нощи на улицата! Добрият Бог обаче все още ни щади, защо ли, за какво ли ни дава отново и отново шанс?! И за какво ли ни щади, та не ни праща напълно заслуженото земетресение (или ураган)?! Не знам, Вие, които, разбира се, сте по-умни от мен, се опитайте да отговорите и на тези въпроси, аз лично се чувствам безсилен да прозра истината, нищо че съм философ (вярно е обаче, че съм философ, който имаше честта да бъде провъзгласен за "пълен некадърник", но какво да правя, не всички може да сме толкова умни и проницателни)?!)

Понеже може би не е случайно това, че двата казуса, моят и на баба Марийка, се преплитат дори и пространствено (тя, казахме, спи на тротоара, на крачки от входа на училището, от което бях изритан по толкова безцеремонно груб начин!), си позволявам да ги смеся в това отворено писмо. (За което, разбира се, справедливо ще бъда укорен за "непростима еклектика" от стилисти като литераторката-директорка на "ТЕТ Ленин"!) Прочее, дали да не пратя копие от това писмо и до... владиката на Пловдив, а, кажете Вие, уважаеми г-н омбудсман? Или да разчитам на това, че Вие лично ще имате добрината да го уведомите за случващото се около баба Марийка; тия, Божиите работи, са тъкмо от ведомството на Негова Светиня (заета, разбира се, със съвсем други, значително по-прагматични и "смислени" неща: какво пука на владиката на Пловдив от това, че гражданите на Пловдив месеци наред самия Христос оставят да спи там, на плочките на тротоара – редом с клетата баба Марийка?)

Желая Ви приятни размисли около тия тъй "безсмислени” нравствени казуси, дължащи се, разбира се, на моята "абсолютно доказана пълна негодност да бъда учител", знаете добре, с тази висока чест бях удостоен от тъй мъдрата директорка-литераторка на ТЕТ "Ленин", която, предполагаме, е тъй веща не само в областта на философията, но и в областта и на Божиите работи (който е на власт, по нейното дълбоко убеждение, не само от всичко разбира, подобно на нейния идол другаря Сталин, но и умее да изказва напълно непогрешими мисли и съждения по всички въпроси – подобно на самия римски папа!).

С уважение и с най-добри пожелания: (подпис)

10 декември 2018 г.

Пловдив

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo