Представена публикация

Тръгвам по Главната улица с паничка в ръка и с табелка "Подайте учителю за храна!" и ще ви тормозя докато нещо не замърда в твърдите ви като бетон сърца!

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. (2 Тимотей 3:12) "Нямам никакви забележки ...

вторник, 11 декември 2018 г.

Защо деморализацията погуби демокрацията?


Тази сутрин пак намирам време за да пиша по темата, която напоследък особено силно ме вълнува (нищо че винаги ме е вълнувала), за демокрацията. Стана така, че теоретичното писане по проблема отвреме-навреме го прекъсвам с... "лирични отклонения" (тъй да се рече), когато пиша по конкретни казуси, свързани с моите лични (чисто условно и съвсем иронично казано) борби за реална демократизация на отношенията в конкретните образователни общности, в общностите, занимаващи се с образование (т.е. в моето училище, в училището, в което от много години съм преподавател по философия и гражданско образование, ала в последните 4 години на два пъти съм уволнявам по безцеремонно тъп начин от самозабравили се, от незнаещи какво правят властващи образователни администратори!).

За мен е несъмнено, че тия "лични епизоди", че описанията на тия "лични борби" трябва непременно да влязат в бъдещата ми книга за демокрацията, независимо от рисковете; все повече се убеждавам, че за да бъде разяснена, за да бъде направена една идея "зрима", непосредствено жива, близка на човека, понятна, разбираема, годна за усвояване и пр. то "личностното", свързаното с личността на автора, не Бива да бъде отхвърляно, от него не бива да се абстрахираме, напротив, то трябва да бъде онази "плът", която придава жизнена и човешка достоверност на теоретичните конструкции и обобщения. Винаги като философ своите книги не съм обръщал гръб на конкретностите, никога не съм допускал да стана роб на абстракциите, винаги съм се старал да бъда верен на "живия живот", на реалното; така ще бъде и в тази моя книга. Ако някой каже, че моите лични борби за демократизация (и декомунизация) нямат съществено отношение към теоретичния проблем за демокрацията, ще му кажа, че нека да има много здраве, но това изобщо не е така: те са просто две неделими страни на една цялост. Друг е въпросът, че и истинският демократ трябва да бъде такъв не само на думи, а неговата демократичност трябва да му личи в поведението, той трябва да е демократ на дело, практически; ето едно допълнително основание за това, че не бива да се отказвам от личностното: понеже съм демократ именно на дело, не само на думи. Вярно, процедирайки по тази начин, описвайки своите конкретни житейски и борчески ситуации, аз рискувам да произведа един огромен, нечетивен текст; от тази опасност ще се предпазвам в ход, пък и накрая ще ми се наложи да направя подобаващите съкращения в написаното. Ще пожертвам онова, което е "прекалено лично" - за да изпъкне онова, което има пряко отношение към същината, към идеята.


Все повече се убеждавам, че у нас масово не се знае, не се разбира не само що е демокрация, но също така не се разбира и що е политика, що е власт, какво представлява републиката и прочие; всички се задоволяват с някакви най-бледи и доста съмнителни откъм смислеността си общи представи, кой знае откъде попаднали в съзнанията (а пък тези съзнания на съвременниците, както многократно съм отбелязвал, би могло да се уподобят с боклукчийските кофи, в тях има какви ли отпадъци на т.н. "масова култура", медийни боклуци и прочие. Пиша този свой текст именно за да помогна на повече хора да прочистят съзнанията си от боклуците, да въведат ред в представите си. Това е доста трудна и трудоемка работа. Но пък е благодатна. Старая се да правя добро на колкото се може повече хора, сега са предрождественски пости, не мога да не кажа и това: длъжни сме в тия светли дни да показваме, че заслужаваме да се смятаме за човеци. Който не чувства потребност да прави добро (но не като пожелание, а като всекидневно занимание!), който няма духовни сили за да протегне ръка на падналия, на човека, комуто е трудно, такъв човек няма да изпита благодатта на онази така светла духовност, която всъщност е най-големият дар (който можем сами да си подарим). В тази връзка току-що написах във фейсбук ето това:

В тия светли предрождественски дни сме длъжни на дело да показваме, че заслужаваме да се смятаме за човеци... Горко на ония, които са допуснали човечността да им стане нещо чуждо!



А пък по темата ми за демокрацията ето и нещо, съвсем пряко свързано с нея (апропо, може обезличилият се, обезчовечилият се човек да бъде истински... демократ - при положение, че истински човешкото е неотделимо от свободата?!):

Република (на лат. res publica – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) По идея республиката е синоним на демокрацията. Нашият Левски, Апостолът на българската свобода, е разбирал республиката така (а не като форма на държавата, в която държавният глава, за разлика от монархията, е периодично избираем.). Нали днешните републиканци не отричат, че има и демократични, сиреч, "республикански" монархии? И то немалко, прочее, няма истинска монархия в момента, която да не е демокрация (Северна Корея е республика, в която няма нищо республиканско или демократично, тя е абсолютна тирания!) Ще бъда щастлив ако някой мислещ републиканец успее да ми даде поне едно истинско (немнимо) предимство на республиката (като форма на държавата, с избираем държавен глава) пред монархията.

Отправих тия леки предизвикателства към мислене (и към очовечаване), сторих това добро, пък сега да си продължа с разсъжденията. Ще продължа от мястото, до което стигнах в предишното си есе, носещо ето това заглавие Страни с калпаво, недъгаво образование имат съответно и калпава, недъгава "демокрация" - като нашата!. Там си бях поставил въпроса Как мисли и какво прави автентичният демократ? и според това бях започнал да описвам с думи същината на истинския политик, на истинския демократ. Изброих там няколко признака:

1.) умее да мисли свободно;
2.) има развита способност за най-задълбочено и всестранно осмисляне на най-сложни проблеми;
3.) истинският политик и демократ умее добре да философства, умее да философства задълбочено, истински;
4.) умее да говори, т.е. истински добрият политик е добър оратор; умее да произнася заразяващи речи, такива речи, че да заразява с мислите, с идеите си публиката, народа;
5.) основното оръжие на политика е словото;
6.) цени великите исторически традиции на народите, т.е. е консерватор (но истински, не менте);
7.) доброто обучение в мислене на всички, и на бъдещите политици, и на следващите ги "народни маси", е залог за раждането на една просперираща страна;
8.) с калпаво, недъгаво образование имат съответно и калпава, недъгава "демокрация" - като нашата;
9.) страни, в които образованието е калпаво защото е бездуховно, а пък философията в тях е хилава, точно на това основание имат и крайно хилави "демокрации";
10.) страни, в които духовността е в разцвет, такива страни неминуемо стават проспериращи и богати във всяко друго отношение.

Извадих оттам тия възлови моменти, та да са ни пред очите; сега ще продължим по-нататък, с Божията помощ. И, живот и здраве да е, да си завършим успешно започнатата работа.

Няма смисъл да обяснявам докъде води това, че дадени народи са стигнали до тресавището простащината (необразоваността, безкултурието, бездуховността) да преживява невиждан разцвет, респективно такива народи си избират за водачи, няма как да е иначе, и доказани простаци - и нахалници; такива народи стигат "до под кривата круша", стигат до ужасен провал. Духовните народи (като германския, японския, френския, китайския, английския, американския, швейцарския и пр.) и народите, уважаващи традицията, пък достигат до невиждан и завиден просперитет. Сега, да се надявам, разбирате поне отчасти смисъла на борбата на донкихотовци като моя милост, които в отчайващата ситуация на крещяща бездуховност и най-арогантна простащина се борим за коренна промяна на фаталната, на кошмарната "образователна" система, която именно всеки ден ражда и подхранва не само простотията, но и пропадането ни към антидемократичността, към тиранията? Но да вървим напред в изследването на поставения проблем.

Истинският политик и демократ е духовно извисена, нравствена личност, е личност, която е богата именно с идеите, с морала, с духа си. Оказва се, че истинският политик и демократ просто трябва да бъде истински човек, това последното, човечността, е самата същина. Такива редки в духовно отношение личности ако станат политици и оглавят страната и народа си, едва тогава съответната страна и съответният народ ще преживеят невиждан възход. Ний сме имали такъв период по времето на управлението на Стефан Стамболов и Цар Борис Трети, смея да заявя това; тогава са ни управлявали личности, вдъхновяващи се от велики духовни и нравствени по естеството си идеали. Ще дам малък пример какви по-точно са тия идеали като цитирам песента или химна на Стамболовата партия, написан от самия Стефан Стамболов:

МАРШ

Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.

Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!

Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.

Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!

И понеже живеем в технологично-напреднала (благодарение на американците!) епоха, ето, нека и да чуем тази велика песен:



Нещо да кажете сега? Кажете де, ха кажете де, що се умълчахте така? (Леле, как ще сложа този клип в хартиеното издание на книгата си?!) Има ли някоя партия днес у нас, която да посмее да следва идеалите, които са вложени в тази песен от ръката и от духа на великия Стамболов? Няма такава партия, няма такъв политик, нали? Няма също и, за жалост, такъв народ - какъвто е бил народът ни тогава, под водачеството на Стамболов. Но то е било за кратко време, след това знаете какво следва: враговете посичат Стамболов, народът изпада в малодушие, пресеква духа му; но стореното от Стамболов продължава да тласка страната ни към възход, въпреки козните на враговете й (санкт-петербурски и московско-кремълски предимно!). Да, нашата страна се колебае между полюсите на здравия, свободолюбивия български дух (въплътен, олицетворяван от такива личности като Левски, Ботев, Стамболов) и полюса на българското малодушие и предателство, олицетворяван от русофилско-рубладжийската напаст, и това съм длъжен да напиша, бидейки правдолюбец. В нашите по-модерни времена България имаше такъв един възход и полет към свободата и достойнството, става дума за периода на управлението на правителството на Иван Костов, когото русофилските предателски чакали едва не разкъсаха жив, направо го разкостиха, и то по една-единствена причина: че това правителство работеше упорито на автентичния български национален интерес (България като просперираща европейска, а това значи християнска по духа и традицията си страна!). Точка и по този въпрос, мисля, че казах главното, не мога да си кривя душата и да не кажа истината. Нека чакалите да вият, реват и да пищят колкото си искат, аз не мога заради тях да не си изпълнявам дълга.

Всъщност истинската политика (и демокрация) е неделима от морала; аморалната политика е политиканство, тя има много отдалечено "близост" с политиката, нещо повече, тя е нейно отрицание. Аморалната политика по тази причина непременно ражда тирания, тя именно и погубва демокрацията. Защо е така ли? Ами защото в човешкото общество самата човечност има духовно естество, а тия истини, от които пък се вдъхновяват истинските личности, имам предвид правдолюбивите и свободолюбивите личности, имат чисто духовно и нравствено естество: истина, свобода, добро, красота, святост. Свободата и истината са корена, неслучайно Спасителят е казал: "Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!", с това всъщност е казано всичко; от истината и свободата произтича и доброто, и красотата, и светостта. Ще дам примери, за да ме разберете по възможност най-цялостно и пълно.


Ето това са вашите водачи и кумири, драги родни аморални мижитурки...

Може ли един управник да бъде истински политик (и демократ) ако, моля ви се, си позволява да краде? Разбира се, че не, такова аморално нещо като краденето ако стане начин на живот на един политик, то това не е никакъв политик, това е един гнусен мухльо, мижитурка и тарикат, това е всичко друго, но не и политик, той е пълна противоположност на великодушния и добродетелния човек, какъвто по естеството си е автентичният политик, властник и управник. (Някой може ли да си представи един Васил Левски, да речем, да пропадне толкова ниско, че да почне да краде от комитетските пари? Не може, нали? А да си представите руската шматка Волный Сидеровский - същата тази шматка, дето много обича да посещава най-елитните парижки хотели за шейхове и емири! - да си насочи субсидията на партията в собствената си банкова сметка можете да си го представите, нали така? Е, още разяснения нужни ли са ви?) Още един пример: какво е политикът, който, моля ви се, почне шеметно да лъже? Амче това вече не е политик, това е чисто и просто гнусен лъжец, как може да си такъв идиот като избирател, че да се връзваш на лъжите на такива менте-политици, иначе казано, истински шмекери, спекуланти, далавераджии, нечистоплътни в нравствено отношение?! Е, има хора, които изобщо не се гнусят от лъжите, имам предвид наивниците, на които тъкмо лъжите им се виждат крайно приятни и съблазнителни, които най-лесно се връзват тъкмо на приказките на лъжльовците; знаете, че у нас най-способен лъжец като Боко Борисов традиционно има най-голяма подкрепа у скудоумния народец, нещо повече, мнозина го смятат за свой кумир, он щял да ни оправи и прочие! Разбира се, че само нравствен дегенерат може да се умилява на приказките на Боко Борисов, на Гоце Първанов, на Курнелия Нинова, на която демокрацията й била отнела сичко, на Майчето Манолова, дека така силно обича народеца, на Слави Учиндолеца и прочие, да не изброявам, че нема да има време до края на света да изброя сичките лъжльовци, що са ваши водачи, що се надпреварват за вашето, моля ви се, доверие и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! (Респективно вий продължавате от все сърце да мразите такива политици и управници като Костов и политиците около него, които имат дързостта да ви казват тъй горчивата истина, нали така?!) В страни, в които нравствения упадък на народа е достигнал до колосални размери, герои на деня са именно такива презрени политически шушумиги и "шмент-и-капели" като... да не ги изброяваме, за да пестим място (Справка: "Шмент и Капели" са двама съдружници от началото на 20-и век, които имали верига реномирани магазини за шапки в София. Името постепенно започнало да се използва в разговорния език, като синоним на лъжа и измама; според Синонимния речник означава: ала бала, тинтири минтири, тути кванти, пунта мара, лъжа и измама, врели некипели!). Сега сфащате ли защо българската демокрация, едва родена (пък макар и порочно зачената!), биде удушена съвсем млада - и сега бере душа?! Аз слагам такава диагноза, ако щете ми се смейте до края на света: деморализацията удуши демокрацията ни. А защо сме така деморализирани ли? Ами защото у нас фактически нема никакво възпитание на младите и на народа, комунистическата по естеството си "образователно-възпитателна" система не само че не изпълнява задачата си да образова и възпитава народа, не, тя има съвсем друга задача: да го опростачва, да произвежда несметни количества тъпанари и безличности, иначе казано, да деморализира нацията. Сега зе ли да ви просветва защо идиоти като моя милост, вместо да се намърдат на топло местенце в тъй уютната "образователна" система, водят отчаяна битка за нейната пълна промяна, за нейното очовечаване, за внасянето на морал и на демокрация в нея?! Та значи деморализацията уби демокрацията ни, какво ще кажете за тази моя главна теза?



Аз пък учех своите ученици на морал, иначе казано, на свободолюбие и правдолюбие, стараех се да им помагам не само на думи "да обичат" свободата, но и на дело да я практикуват, да се ползват от нея, т.е. да стават действително свободни и достойни личности. Това съм го правил, според силите си, откакто се помня, откакто към бил учител и философ. Изпълнявах си, вкратце казано, на съвестно дълга. Да си философ в истинския смисъл по моето разбиране означава да си истински човек, което пък означава просто да си добродетелен човек, да си човек в истинския смисъл. Ако има разминаване между думи и дела, тогава не можеш не само да си истински философ, тогава няма как да си и истински човек. Аз се постарах да последвам на дело примера на учителя си Сократ - и донякъде този на другия смай Учител - Христос. (Те именно на това са ни учили, вярвам, сте разбрали поне това, поне моите ученици няма как да не са го разбрали!) Е, и в резултат на главата ми се стовари и съдбата на Сократ: бесните цербери на противочовешката система скочиха и се хвърлиха да ме разкъсват! За това - отбележете този момент непременно! - че съвестно си върша работата като философ, човек, гражданин и учител, мен ме обявиха за "чуждо тяло" и ме изритаха от системата им по най-грозния начин! А аз наистина не само на думи учех младите хора да са добри, но и с примера си се постарах да им покажа какво означава да си добър, справедлив, правдолобив и свободолюбив човек. Иначе казано, опитах се да им покажа на дело какво означава да си човек, тази дума е напълно достатъчна, та носи в себе си целия смисъл, тук не са нужни никакви прилагателни! Е, оказа се, че да си учител и същевременно да си човек системата не позволява - и затова аз бях опраскан и уволнен даже двукратно! :-) Както и да е, да си довърша обаче теоретичното разсъждение. Да оставим "чисто личните" неща, да оставим тия тъй досадни ви, предполагам, "лирични отклонения", които като ги видите, мигновено почвате да бърчите нослета...

Аморалната политика е нонсенс, нелепица. Това не е никаква политика, това е отрицание на истинската политика. Това е нещо, противоположно на политиката. Да имат много здраве от мен тия, които така сладкодумни ви говорят, че политиката, моля ви се, била "мръсна работа" - мръсни са тъкмо техните души, те затова така и говорят и, разбира се, ви лъжат, ала вие, понеже не мислите, утвърдително клатите празните си глави. Истинската политика е много чиста работа, смейте се колкото искате, това е положението. Тази е истината. Допусне ли един народ в политиката да се врат аморални кариеристи, способни и собствената си майка да продадат за облаги (а какво остава за родината си!), такъв народ вече агонизира и скоро ще умре. У нас като лакоми скакалци политиката е овладяна от точно такива "политици". Правете си сметка какво означава това.

Да, в политиката има интереси, тя е сфера на интересите. Там обаче личният интерес е просто неуместен. Да се навреш в политиката за да крадеш от общото (от държавата) е обаче привичка, вкоренена в душите ни - особено от "възпитанието", което имахме в ерата на непрежалимия комунизъм. Затова сега у нас се смята просто за неприлично политик да не краде. Затова и крадците (по формулата "Крадецът вика: дръжте крадеца!") провъзгласиха, че Костов бил "най-големият крадец". Те още и за Стамболова повтарят, че бил, моля ви се, "най-големият крадец"? Как обаче е възможно да се връзвате на приказките на такива лъжци, вий май наистина сте същински дебили, а, кажете де?! (Един лъжец и крадец казва: този там краде и лъже! И Вий му се връзвате на приказките, нищо че на челото му сякаш е написано с огромни червени букви, украсени с петолъчки: "Аз не само съм крадец и лъжец, аз съм най-добър в краденето и в лъженето!")

Спирам дотук. Живот и здраве да е скоро ще продължа. Изморих се да пиша. Не съм здрав и крайно много отпадам, направо грохвам даже от простото писане. Докторът казва да се щадя - ако искам да поживея още малко. Но аз съм доста неизпълнителен и ето, пиша ли пиша, работя ли и работя - все за без никакви пари, естествено. Да, аз май съм дебилът, нали така? Хубав да ви е денят, бъдете здрави поне вие!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

19 коментара:

Анонимен каза...

КАК ПЪК НЕ РАЗБРА ЧЕ НИКОЙ НЕ ЧЕТЕ ТВОИТЕ ТАКА ТЪПИ И НЕКАДЪРНО НАПИСАНИ "КНИГИ"?????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА ГОСПОЖА АНАСТАСОВА ИМА ЕДНА НАПИСАНА И ПУБЛИКУВАНА КНИГА, НО НЕЙНАТА КНИГА ЗА РАЗЛИКА ОТ ТВОИТЕ БОКЛУЦИ Е ПОЛЕЗНА, ТЯ ПОМАГА НА СТУДЕНТИТЕ СИ ДА СЕ СИ ВЗЕМАТ МАТУРАТА ПО ЛИТЕРАТУРА, А ТВОИТЕ СЛУЖАТ САМО ЗА ХРАНА НА МИШКИТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТОВА Е НАЙ-СПРАВЕДЛИВАТА ПРИСЪДА НАД ТВОИТЕ ГЛУПАВИ КНИГИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТИ ЗА ПРОСТ УЧИТЕЛ НЕ СТАВАШ, ТА ЗА ПОЛИТИК ЛИ???????????!!!!!!!!!!!!!!!НЕ ГО ПУСКАМЕ В СЕЛОТО, А ТОЙ ПИТА ЗА КЪЩАТА НА КМЕТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ИДИ ДА СИ ТЪРСИШ РАБОТА КАТО МИЯЧ ПОНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ ЧЕ БЕЗ РАБОТА ЩЕ ТИ СЕ НАЛОЖИ СКОРО ДА ОТСЛАБНЕШ!!!!!!!!!!!!!!!!!ИЛИ СОРОС ТЕ ПОДДЪРЖА ДОБРЕ С ПАРИЧКИТЕ СИ???????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Как вашата директорка без философско образование ще дава становище за вашите умения?

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Всичко може у Нашенско. Който е на власт от всичко разбира. Боко как се изказва по сички въпроси, нищо че от нито един въпрос (освен пожарникарството) не разбира?!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , това е демокрацията, за съжаление.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова Не, това не е демокрацията, това е недемокрацията, това е антидемокрацията. Нека да бъдем точни. Няма нищо общо с демокрацията.

Анонимен каза...

Как да няма? Кой ги избира Корнелия и Баце? Много умни. Как да са хората умни? А избраните нито подготвени, нито знаят какво да правят, правят единственото, което ги интересува-облагодетелствуват се и си оправят кефа.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова У нас няма избори, има имитация на избори. У нас няма демокрация, има пародия на демокрация. Ако Цв.Цв., Боко Б. и Курнелия Нинова са демократи, тогава аз съм марсианец! Колкото има демокрация у нас, толкова има и в путинска Русия.

Анонимен каза...

То така и ще бъде. Виждате ли ги тези да пуснат кокъла, с прокуратурата и с ромите? Никога.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова Боко печели изборите само като държавната бюрокрация (500 000 човека) гласува за него и всеки чиновник осигури още двама от семейството си, които да гласуват за него - стават милион и половина избиратели. Он вече си плати победата на изборите с нашите, на данъкоплатците, пари. Към тях прибави и 70 000 учители, на които също плати да го подкрепят. Он ке царува вечно. Сиреч, ДС вечно ке ни управлява.

Ангел Грънчаров каза...

Ангел Грънчаров Надя Кирилова Боко печели изборите само като държавната бюрокрация (500 000 човека) гласува за него и всеки чиновник осигури още двама от семейството си, които да гласуват за него - стават милион и половина избиратели. Он вече си плати победата на изборите с нашите, на данъкоплатците, пари. Към тях прибави и 70 000 учители, на които също плати да го подкрепят. Он ке царува вечно. Сиреч, ДС вечно ке ни управлява.

Анонимен каза...

ТОЧНО ТАКА ЩЕ БЪДЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ГОСПОДИН БОРИСОВ ЩЕ НИ УПРАВЛЯВА ВЕЧНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ВЕЧНО ЩЕ ГЛАСУВАМЕ ЗА НЕГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!А ТИ НИКОГА НЯМА ДА РАБОТИШ НЕ САМО В НАШЕТО, НО И В НИТО ЕДНО ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПЛЮЕШ ПО ВЛАСТТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , това имам предвид.

Той ще си иде, но ще е все така. Алеко го е описал. Простотията е голяма. няма и морал. Закопаваме се сами.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова Аз затова днес писах, че деморализацията погуби демокрацията. Простащината ще довърши свидното ни отечество. У нас вече комай няма человеци, има само зомбита, живи мъртъвци - както ги нарича приятелят ми Любен Воденичаров.

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , така е. То почна от 44 година, много организиран и добре насочван процес, не само у нас, а и по света. Откъсване от Бога и привързване към материалното. Хубавото е, че хората се усещат и се дърпат, но тези отгоре натискат яко.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова Не забелязвам някой да се дърпа чак толкова. Повечето хора са свикнали да носят хомота и сами си подлагат вратовете... без свобода по-лесно се живее! :-(

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , не хората не искат комунизъм, но не са прости да не виждат с кого си имат работа и не искат, и неприятности. Но комунизмът няма да се приеме, колкото и да го пробутват.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Надя Кирилова Не съм такъв оптимист. Защото с очите си видях как хора, които се афишираха години наред като демократи и дори антикомунисти), щом властта в нашето училище беше поета от една другарка, те мигом като един подвиха крак, поклониха се доземи и ето, клекнали живеят вече години наред, черпейки съответните благинки и дивиденти. Само двама-трима луди не пожелахме да се поклоним и ни опраскаха...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров , не може. Преклонена глава сабя не я сече. Те са безкомпромисни. И жестоки. И после ни прасне един рак и подгъваме колена, ама докато можем да се движим и сме силни не мислим понякога какви ги вършим.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Да де, докато не ни покоси ракът (или инфаркт), ще шаваме - и ще се борим. Само проблемът е, че се броим вече на пръсти. Огромното мнозинство благоденства, нищо че "живее" в приклекнала поза...