Моето тъй добросърдечно предложение в отговор на толкова великодушния дар от колегите от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

Темата на днешното ми предаване по ПОтв е: "Българин ли е... Сатана?" Можете да го гледате онлайн във ФБ и да участвате по телефона!

За Господ проглушихме ушите на целия свят, че бил българин, моля ви се, но ако се окаже, че Сатана също е българин, ще излезе, че нещо куца на теорията ни, че Господ бил българин, нали така излиза, едва ли е възможно и двамата, и Господ, и Сатана, да са все българи?! :-) Е, ще изследваме въпроса, мисля, че е важен този въпрос, заповядайте, участвайте и вие в разнищването му! Хубав ден ви желая, бъдете здрави!

В този контекст ето и какво писмо написах тази заран до "сплотения колектив" на пловдивската ПГЕЕ, по-точно казано, на "ТЕТ-Ленин":

До училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

До г-жа Ив. Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

КРАТЪК ОТГОВОР НА ВАШАТА ПОКАНА

от Ангел Грънчаров, продължително безработен учител по философия и гражданско образование

Здравейте, драги ученици, колеги, родители,

Уважаема госпожо Киркова,

Вчера ми беше съобщено, че в училището в благотворителна предрождественска акция в моя подкрепа била събрана сумата от 41 лева, касиерката ме помоли да ида да си взема този тъй великодушен дар от касата на училището. По този начин, благодарение на вас (и най-вече на тъй мъдрото ръководство на училището ни) се роди отново един направо великолепен психологически и нравствен казус, който аз лично се почувствах неспособен да реша самостоятелно, ето, по тази причина ми се наложи да опитам да предизвикам дискусия по него, вие сами можете да видите какви са отзивите на моите читатели и приятели в блога и и във ФБ: Анкета по прелюбопитен нравствен казус из сферата на печално банкрутиралата ни образователна система. Да, помолих хората да ми кажат как е разумно да постъпя в създалата се нелека ситуация, те ме съветват, както е обичайно, най-различни неща, но аз в крайна сметка все пак трябва да реша какво да направя. След дълъг размисъл реших следното:

Ще приема този ваш тъй мил и великодушен подарък (наистина се намирам в момента в такъв крайно тежък и унизителен момент, никога досега в своя некратък вече живот не съм бил чак в толкова неприятно положение, такъв, че напоследък дори и жълтите стотинки за мен са спасителни!) при едно-единствено условие: ако парите ми бъдат връчени в тържествена обстановка в учителската стая (или в ритуалната зала), пред общо събрание на всички работещи в нашето училище, там, пред всички, искам най-после да проведем тъй дълго отлагания и осуетяван от ръководството на училището дебат по най-горещите, даже бих си позволил да кажа парещи въпроси на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност! Това е моето предложение. Правя го, воден от най-доброжелателни чувства, вярвам, сами разбирате това.

Ще се радвам да приемете предложението ми, така хубаво синхронизиращо се с величавостта на момента: след няколко дни е великият празник Рождество Христово! Затова ще бъда много щастлив да се видим и да разговаряме най-сетне в една напълно човечна и умиротворяваща предрождественска обстановка, в обстановка, каквато, за жалост, до този момент не сме имали (по обясними причини, които всички вие прекрасно знаете!). Убеден съм, че в тия така благодатни (очистващи душите ни от злото) предрождественски дни нашият толкова добър Бог ще ни прати разум и благост с оглед да успеем да преодолеем ония така тъпи и злотворни емоции, на които позволихме да отровят не само отношенията ни, но и да съсипят живота в нашето някога така славно училище! (Аз продължавам да смятам и смея открито за заявя, че нашето училище в незабравимата и непрежалима ера на бившия директор г-н Венелин Паунов, Бог да го прости, беше една наистина човечна, една богата на човечност, т.е. на доброта училищна общност, в която всички бяхме приятели - по причина на това, че тогава в училището властваше един свободолюбив, бих казал оксфордски дух, който, за жалост, всички ние позволихме да бъде погубен - да се надяваме небезвъзвратно!

Толкова, това исках да ви кажа и предложа. Не крия, че с огромен интерес ще очаквам реакцията ви. Готов съм още днес да направим въпросната среща, разбрах, че тъкмо предколедния ви банкет е днес: какво по-подходящо за него допълнение ще бъде срещата, която аз предложих?! (Ако я проведем, уверявам ви, мръвките и кебапчетата на банкета изобщо няма да ви пресядат! Понеже съм психолог, който обича истината, се чувствам длъжен да ви кажа и това.)

Понеже ми се ще на тази среща да присъстват и някои родители (ще бъде прекрасно и родителите да почнат да участват в тия наши дискусии, срамота е, че тъкмо най-важните, именно родителите, гражданите, данъкоплатците са елиминирани от нашия тъй трудно, направо мъчително протичащ демократичен - всъщност и фактически очовечаващ ни! - процес) ви уведомявам, че днес, във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия ще си позволя да уведомя и пловдивската общественост за инициативата си, за предложението си, ще бъде чудесно и родители да дойдат да участват в нашата тъй потребна, бих си позволил да кажа направо съдбовна дискусия. А та е такава тъкмо защото ситуацията, в която се намираме, е преизобилна на един жизненопотребен ни, възвишаващ душите нравствен смисъл. Ще се радвам и ръководители на пловдивското образование от РУО-Пловдив да дойдат и да участват в нашата дискусия, ето, позволявам си да поканя и тях, всички знаем, че и те имат неоценима заслуга да стигнем до този толкова тежък, бих казал дори катастрофален момент в иначе тъй славната история на училището ни.

До скоро; ще бъде прекрасно да се видим най-скоро, очи в очи, вярвам, че и във вашите души и сърца са се натрупали твърде много неизказани мисли и чувства; непростимо е да си стоят там скрити тия безценни духовни богатства, длъжни сме да ги извадим на показ - и така да спасим най-после душите си!

С приятелски поздрав и с уважение: (подпис)

20 декември 2018 г.

Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЯ, които са органична част от горния документ:

Анкета по невероятен казус от сферата на печално банкрутиралата ни в нравствено отношение образователна система

Истинската награда за учителя, с която нищо друго не може да се сравни!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo