Успехът (както го разбират почти всички) не е цел за мен. Аз разбирам успеха съвсем иначе. Може да съм без пари, може да няма какво да ям и въпреки това да съм успял - и то по най-верния начин. За мен, примерно, да съм добър човек, който помага на другите да постигнат същото, е най-главното. Добрият, тоест душевно и духовно богатият човек за мен е истински богатият човек, той е богат с най-великото богатство.
Можете ли да разберете защо мисля така "изчанчено"? Или това, което казвам, са "пълни глупости"?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
9 коментара:
Абсолютно правилно , но как се връзва това с постоянните ти призиви за пари?
Нещо сте се объркала или пак клеветите (и се мъчите да ме оцапате), другарко. Никакви призиви за пари в този блог не са отправяни никога.
Успял е само този, който се чувства щастлив като цяло.
"Щастливи като цяло" са именно дебилите...
Това е утешението на лузърите.
Вече върви 60-тата годишнина от твоя живот, вместо да се похвалиш със сигурна и стабилна работа, с уважението и признанието на колегите, и на професионалната общност, ти се скиташ немил-недраг, и опърпан, като Гаврош, между Пловдив и Долна баня, и за разнообразие ходиш да лаеш пред ТЕТ-а, а отскоро и пред МГ-то.
Да, човек не живее само с хляб, но пък без хляб, без един нормален и адекватен на професионалното развитие и на личния принос на индивида към обществото, доход, също не се живее. Липсата на такъв доход у теб, говори за твърде много неща:
а) не можеш да се реализираш като професионалист;
б) не можеш да общуваш адекватно с колеги и ръководители;
в) жизнената стратегия и подходът ти към проблемите в твоя живот и начините за тяхното решаване, са фунаментално погрешни, неадекватни на обстановката и на изискванията на живота и затова - неработещи.
И още имаш наглостта да учиш другите как да живеят, при положение, че твоят собствен живот е един грандиозен и потресаващ въображението провал - от факултетите по философия в Ленинградския и Пловдивския университети, до едно гладно, бедно, сърдито и опърпано старче, на което всички са му виновни за всичко, и което ходи тук и там, да се заяжда с всички, с повод и без повод.
Много жалка картинка си, Грънч, ако изобщо си способен да се погледнеш критично и обективно отстрани :(
Не ти го казвам, за да те обиждам, а защото дори и аз те съжалявам :(
Мила другарко, приятно е човек да Ви налюдава как се чудите как да ми отмъстите заради това, че съм истински успял за разлика от Вас - та Вие си нямате дори и име! Нищо де, говорете, пишете каквото си искате - щом това поне малко от малко Ви утешава. Щото с толкова злоба в сърцето наистина не може да се живее. Цяла трагедия е това, другарко: нима наистина никой досега в живота Ви не Ви е обичал?
Смили се над жена си и се хвани на работа.
Естествено е, че завиждате и на съпругата ми. Тя има всичко онова, което Вие никога не сте имала.
АIG, фунаментално писала таа амеба... Тва е урод (фрик), дошъл от небитието...
Публикуване на коментар