Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 7 декември 2018 г.

Ами ако аз ви изненадам и днес в знак на протест срещу вашето пословично безхаберие също не изляза на протест?!


Вчера в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия обсъждахме тъй хамлетовия български въпрос: Да протестирам(е) или да не протестирам(ее)? :-) (Забележка: При "да не протестирам(ее)" сложих две "е" за да стане "мее", знаете, тъй хитрите кози казват така, това "мее" е техният начин да блеят - за разлика от овцете, които казват "бее". Сами се досещайте защо така го написах...) За жалост, записът на излъчването онлайн на предаването не се е запазил, живот и здраве да е, днес ще ида до телевизията за да взема файла - и да го сложа в youtube.com. По моя преценка дискусията ни със зрителите се получи сравнително добра, интересното е обаче, че почти никой от зрителите не се опита да отговори на зададения въпрос, което значи, че този въпрос на масовия българин е съвсем чужд.

Аз в предаването от позицията си на водещ се постарах да обясня обаче какво става с държавите и страните, в които народът не обича да протестира, в които народът не се ползва от това свое право. Такива страни стигат до жалък край: управниците се самозабравят, затъват в корупция, злоупотреби, беззаконие, злодеяния, почват яката да крадат и прочие, по причина на това, че липсва единственият възможен ограничител на произвола и злоупотребите на властта, това са именно гражданите. Вкратце казано, такива страни стават тъкмо като нашата, в крайна сметка такива страни и народи стават и най-бедни и унизени, ний сме довели положението дотук именно по изтъкнатата причина: у нас липсват граждани с активна позиция, т.е. способни на протест граждани, ползващите от правото си на протест граждани. Това е нещо, което е добре да се знае от всички. Значи трябва, крайно време е да се учим на това гражданско действие, именно протестът.

И кой друг ще ни научи на него ако не такива като мен, дето сме учители по... гражданско образование; апропо, у нас самите учители по гражданско образование масово на думи говорят едно, ала на дело правят точно обратното, те, милите, съвсем не обичат да протестират - и затова дават крайно лош пример на учениците си. Е, аз съм различен (от масовите, от типовите) учител, аз пък, за разлика от тях, твърде много обичам да протестирам. И днес трябва да реша: дали да изляза най-сетне на този свой вече обявен предрождественски граждански протест за свобода в образованието (и против политически мотивираните репресии срещу реформаторски настроените учители) или да се въздържа (засега), този път причината за това е съвсем прозаична: петък е, край на седмицата е, не е хубаво да се започне в такъв ден, дали не е добре да дочакам понеделник?

Ще каже някой: гавриш се с нас, Грънчаров, аман от твоя отдавна обявен, пък още незапочнал протест, ти май си играеш само, изследваш ли, опитваш се май да уплашиш тия, срещу които е насочен протеста ти ли, някакви по-изтънчени психологически средства за въздействие върху душите им ли се опитваш този път да използваш, кажи де, нещо тук има, ний не сме толкова прости че съвсем да не се досещаме?! Ще отвърна на това умно възражение следното.


Истина е, че не съм добре със здравето, иначе отдавна да бях изпълнил реченото или заявеното, от опит следва да знаете, че аз като кажа нещо, го изпълнявам. Но сега наистина съм зле здравословно. И по съвет на доктора не ща да рискувам. (Протестът е една сериозна емоция, която може да натовари прекалено болното ми сърце!) Освен това е време на предрождественския пост, това е време на вдълбочаване в душевния ни живот, време на очистване на душите от натрупалото се там зло, ето, аз се мъча да въздействам по по-различен начин върху душите на опонентите ми този път, старая се да ги щадя, въздържам се от грубия външен натиск - какъвто по естеството си е един протест. Затова аз се опитвам този път да приложа един значително по-фин, деликатен и бих си позволил дори да кажа хуманно-щадящ начин на въздействие връз душите на т.н. наречените ми опоненти (които не са са никакви опоненти, щото не смеят да излязат открито да опонират, а злобно мълчат и действат, ползвайки се от ресурса на властта, те вместо да ми опонират, вместо да влязат в диалог с мен, чисто и просто ме елиминират чрез... опраскване, сиреч, действат по мутренско-сталински маниер, нет человека, нет проблема и пр.), да, този път искам "да бръкна", така да се каже, по съвършено друг начин в душите им.

Щот, от друга страна, от опит зная, че техните души не се плашат от по-грубата външна инвазия, техните души са изключително твърди, дотам, че много наблюдатели с основание отбелязват, че са все едно железобетонни или дори каменни души, уподобяват ги, приравняват ги (по отношение на чрезвичайната им твърдост) към тези въпросните инертни матр`ьяли. И с право го правят: на предишните ми протести същите тези войнствено настроени властващи дами (или другарки, да не ги обиждаме на "дами"!) издържаха цели 77 дена протест без това изобщо да им се отрази нито на съня, нито на храносмилането; вторият път пък издържаха цели 20 дена протест, става дума за протеста ми под прозорците на сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" тази есен; тъй че ний изобщо не бива да пренебрегваме твърдостта на въпросните тъй войнствени административни души, която е забелязана и от други пловдивчани, имам предвид зрители на моето предаване; един зрител в този контекст вчера с пълно основание заяви следното (ще се постарая по възможност най-точно да възпроизведа забележителното по правдивостта му изказване):

- Г-н Грънчаров, абсолютно безнадеждна работа е тази, с която сте се захванал, а именно да превъзпитавате комунисти! Та това е напълно невъзможно, комунистът не подлежи на никаква промяна! Не можете никак да промените съзнанието или душата на комуниста, оставете тази работа, не става, няма да успеете, само си хабите силите! Комунист на промяна не подлежи, точка! Смятах, че сте умен човек, но ако беше така, поне това щяхте отдавна да се осъзнал! Разочаровате ме, господине, щом си въобразявате, че ще можете нещо да постигнете по реализацията на тази своя безумна идея-фикс, а именно да повлияете в позитивна посока на съзнанието на заклети комунисти!


Ето тия напълно справедливи думи ми каза моят зрител, съжалявам, че тук не мога да постигна онази пределно здрава и ясна житейска логика, тази необорима прямота, която се съдържаше в думите му (щом взема клипчето, съдържащо записа на предаването, непременно ще запиша тия тъй памятни и забележително правдиви думи на въпросния тъй мъдър зрител, обещавам да свърша тази работа непременно!). По желязната логика на този зрител излиза, че комунистът (нека да използваме автентичния негов термин) от никакво убеждаване не разбира, комунистът на никакъв натиск не може да се поддаде, тъй че (по тази логика така се оказва) даже е съвсем безсмислено срещу нынешни мутро-комунисти да се провеждат такива цивилизовани, хуманни и демократични действия за въздействие каквито са мирните протести. Тогава, в предаването де, аз възразих на своя зрител и рекох:

- Добре де, в такъв случай какво да правим ний, демократите, щом като с нашите противници, комунистите, цивилизовано е напълно безсмислено да общуваме, те не разбират от думи, кой тогава е начинът?! Ний, бидейки демократи, не можем да постъпим като тях, а именно да използваме техните "аргументи", с които те са прочути, примерно не можем да използваме такъв напълно железен аргумент, какъвто е... правата лопата, знаем от историята, че комунистите след 9 септември 1944 година чисто и просто са режели главите с права лопата на опонентите им, или пък са разбивали черепите им било с тояга, било с чук, било с камъни, с каквото им попадне в ръка! Не и не, ний като демократи по този техен обичаен комунистически начин не можем да "общуваме", щото сме решителни противници на насилието и на комунистическото варварство, на комунистическата диващина! Да, но ето, оказва се, че по тази начин враговете на свободата и на демокрацията (в нашите условия това са комунистите във всичките им бои, нюанси, разновидности, партии и при., ний имаме мутро-комунисти, бандито-комунисти, милиционеро-комунисти, ченге-комунисти и прочие, същината им обаче е съвсем една и съща!) имат решително онтологическо превъзходство, а ний, демократите, сме осъдени на вечна неадекватност спрямо тях, ний сме човечни, а те ни се хилят насреща и с основание крещят: "Леле, вижте ги колко са прости и тъпи тия уж умни евро-демократчета, с думи и с дискусии, моля ви се, ще се опитват да превъзпитават нас, наглите простаци, дека на никаква промяна не подлежим, щото ний разбираме само от аргумента на тоягата, на бухалката, на пищова, на автомата и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири!".


Нещо такова казах в предаването, не знам, не помня, аз като се вдъхновя, казвам доста уместни думи; но същината е следната, ето, и в моя случай се оказва, че аз съм направо смешен в очите на опонентите им: аз, моля ви се, предлагам дебати, дискусии, човечни разговори в тази тъй възвишаваща душите предрождественска обстановка, аз подхождам към тях съвсем цивилизовано, по християнски, възпитано, а те ме гледат презрително, с погнуса и ми викат ето какво (поне това е хубаво, че в блога ми системно идва някаква лудетина, дето народът я нарече "Лудата с удивителните", която казва откровено и най-сърдечните помисли на опонентите ми!):

- Анонимен каза: ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХЕАХХА!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВА Е ТАЗИ МИСТИЧНА ВЛАСТ СЪВСЕМ СКОРО КАТО ИЗГНИЕШ БЕЗ РАБОТА И БЕЗ ПАРИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКАКВА МИЛОСТ КЪМ ТАКИВА КАТО ТЕБ ПРЕДАТЕЛИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ СТРАДАШ ОЩЕ МНОГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НО ЩОМ НЕ ТИ УВИРА ГЛАВАТА ДА МИРЯСАШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ДАЖЕ И ТОВА ЧЕ СИ НАПЪЛНО ЛУД НЯМА ДА ТЕ СПАСИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ЩО Е ПОЩАДА НЕ ЗНАЕМ!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СМЕ СПРАВЕДЛИВИ И МОРАЛНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

И други неща казват чрез думите на тази тъй мистична и похвално откровена бясна другарка, благодарение на която все пак имаме насреща си някакви мижави реакции. Но въпросът си стои: как да преодоляваме пълната онтологическа несъвместимост между тия два свята, настръхнали един срещу друг, а именно светът на тъй хуманните демократите (антикомунистите) и светът на варварски, дивашки и просташки настроените властващи недемократи (комунисти), които, както е известно, разчитат само на грубата сила, на силата на властта, на принудата, на опраскването и прочие, и так далее?! Да, това са двата свята, единият от които е излишен, които просто няма как да съсъществуват; виждате в момента какви работи стават в цивилизованата Франция, примерно, а пък у нас властта съвсем предвидливо и бих казал даже хуманно ни предупреди какво ни чака като "случайно разкри" цял склад с "крадено оръжие и муниции", който бил достатъчен за въоръжаването на не знам колко си роти или дивизиони!

Ами, разбира се, ще ни изтрепят като досадни мухи когато дойде техният час, когато началството от Москва даде заповедта да почне новото убиване, да почне новото проливане на кървища; да, за жалост, но какво да правим в тази ситуация, ний, демократите като разчитаме на чисто духовни и морални (съвсем мирни, ненасилнически, хуманни, християнски дори!) средства за въздействие от рода на преговорите, договарянето, свободните дебати с оглед постигане на взаимно приемливи споразумения, а нашите противници си знаят едно и във всеки момент са готови да прибягнат към него, имам предвид трепането на опонента, чупенето с желязо (чук, сърп, права лопата, тояга, каквото дойде!) на черепа му, палежите (вижте в цивилизованата Франция какво става!), разбиването на витрините на "буржоазните магазини", разграбването им, те само тия неща си знаят комунистите, те, оказва се, нищо друго не са научили - и не са в състояние да научат. Затова и изрази като "комунистически демократ" или "социалистическа демокрация", както с пълно основание навремето е заявил великият Франц Йозеф Щраус, са равностойни на изрази като "пържени снежни топки", такова чудо на чудесата просто нема и не може да има.


Моля, четете текста под звуците на този незабравим марш!!! Доставете си това удоволствие, моля ви, другарки и другари!!!

Ха сега де, Грънчаров, и какво ще постигнеш ти с твоя тъй хуманен, християнски, напълно демократичен предрождественски граждански протест, ще си стоиш ти там в студа, да речем, седмица-две, а другарите ще гледат отгоре от прозорците, от топлите си кабинети как мръзнеш като идиот в мразовитите дни, ще ти се подиграват, ще ти се надсмиват на глупостта (да, в техните очи ти си пълен глупак, дебил, идиот и каквото си искаш още от този род!), ще ти се чудят на акъла, не, изобщо нема да се смутят че учениците също ще гледат как мръзнеш в студа, те на учениците ще кажат, че този там навън "чичка или дядка" чисто и просто е психично луд и затова е съвсем безобиден, ала понеже сме проклета демокрация, психиатриите не си гледат работата и още не са го взели да го вържат, ще кажат "Мили дечица, не му обръщайте внимание на този нещастен човек, той е много болен, напротив, даже требва да му състадаваме, щот ний за разлика от него сме много добрички!", като кажат тия мили думи на дечицата, дечицата ще поверват и сами ще почнат да ти се хилят в очите, Грънчаров, а пък в един момент, ако продължиш да протестираш в студа с оглед да развалиш настроението на другарките преди тъй пищния и богат коледен банкет, те най-вероятно в един момент няма да издържат и ще ти изпратят "контра-протест", който най-сетне да ти направи една хубава "мечка", ще те шибнат уж случайно по главата и ще ти видят сметката, ти ще си намериш майстора де, недей да мислиш, че идиот като тебе нема да си намери в един момент майстора! Уф, колко дълго стана това изречение, чакайте малко да си поема дъх, че се изтощих, аз съм крайно изнемощял от това, че сърцето ми работи напоследък съвсем хаотично и прекалено бързо, горкото ми сърчице, дали ще издържи още малко или веке е дошъл момента да престане да бие и да си почине?!


В този момент се сещам за колегата Неделин Бояджиев, прекрасен учител по френски език и по история, който беше по най-грозен начин натирен от училището малко преди второто ми опраскване или уволнение: той горкият сега е в Хирургиите на все същото Пещерско шосе, където тия дни са му правили операция на сърцето, операция, при която трябва да му сменят една клапа! Мили Боже, помогни на човека и приятеля Неделин да издържи тежкото изпитание, моля те, мили Боже, дай му живот и здраве, той е още млад, нека да живее, нека да раздава своите духовни дарове на учениците си (въпреки че и той като мен е вече втора година безработен учител), но да се надяваме, че един ден в българското образование ще дойдат други, по-добри, не толкова мракобеснически времена като нашето! А Неделин мълчи, нищо в последните дни не съм прочел на страницата му, я да ида да видя всъщност какво има там, щот аз чакам той нещо да каже, да ми съобщи, а на страницата му все пак може да има някакво съобщение; и там намирам ето какво:

‎Maria Marhova‎ до Nedelin Boyadjiev: "Операцията беше успешна" - каза докторът. Неделин преодоля това изпитание не без вашата помощ и подкрепа, за което ви благодаря от цялото си сърце! Обичам ви!

Слава Богу, ето, веднага пиша на страницата му следното:

- Благодаря ти, мили Боже, за това, че помогна на Неделин да издържи изпитанието!

Аз, признавам си, поради болното си сърце избягвах да се подлагам на напрежения и затова до този момент не направих нищо за да се информирам какво е станало, кога по-точно е операцията, аз много силно преживявам такива неща и се наложи да постъпя така; но по мълчанието на Неделин знаех, че моментът за него вероятно е дошъл (иначе той всеки ден ми пише, праща ми интересни линкове, обсъждаме разни неща!); тази сутрин обаче се престраших да ида на страницата му и, слава Богу, виждам и това, писано от съпругата му:

‎Maria Marhova‎ до Nedelin Boyadjiev, 3 декември в 16:29 ч.: Приятели на Неделин, бъдете в мислите си с него утре 4 декември сутринта, за да му помогнете да преодолее успешно най-голямото изпитание досега в живота му. Изпратете му цялата си обич и подкрепа. Сигурна съм, че той ще усети нашата любов. Мацко, обичам те!

Това е. Минало е изпитанието, слава Богу, да повторя още веднъж! Отщя ми се да пиша в този момент, а виждате как се бях отдал на писането. Ще спра дотук. Зачекнатите въпроси ще ги обсъждаме друг път, когато имаме подобаващото време и настроение. Сега нека да помислим за Неделин и да му отдадем част от душите си - за да подкрепим неговата, която сега се нуждае от сила!


Какво да правя днес ли? Да излизам на протеста си ли най-после? Или да изчакам до понеделник? Има ли смисъл да го правя? - ето това е въпросът. Снощи попитах един друг свой приятел, Любо Воденичаров, с когото всеки ден разговаряме, това е човекът, който ме подкрепя във всичко и ми дава от своята духовна сила, макар че е с физическо увреждане, той има невероятна духовна сила, дотам, че аз съм го нарекъл "Божий човек", да, за мен той е истински Божий човек, по същия начин е Божий човек и горката баба Марийка, която пак заради нас страда там, на своите плочки на тротоара - където спи под изпълнените с тъпо безразличие ваши погледи! (Няколко дни, откакто съм зле със сърцето, не съм ходил да видя какво прави баба Марийка, нищо не знам за нея, как е преживяла и дали е преживяла тия студове аз дори и това не знам!) Та значи като попитах снощи Любо какво мисли, трябва или не трябва да излизам на протест предвид цялата ситуация, той твърдо рече:

- Да, трябва. Трябва да излезете на протеста, г-н Грънчаров! (Той ми говори на "Вие" щото, както твърди, много ме уважава, аз, респективно, също го уважавам и то дотам, че му говоря на "Вие"!) Щото ако не излезете сега Вие на протест, ако и Вие се откажете, тогава какво ще става с всички нас, дето сме по-слаби - и разчитаме на такива като Вас?! Ако Вие сега не излезете на протеста и дезертирате дори и Вие, тогава всяка надежда ще изчезне, щот на тия, дето са слаби, цялата им надежда са точно такива като Вас (пък дори и да не го съзнават!). На карта е заложено сега всичко. Ако излезете на своя протест, пък макар и самотен, ще се окаже, че има някаква макар и малка надежда за свидното ни отечество, ако обаче се откажете, тогава вече никаква надежда няма да има. Положението е толкова тежко, мъртвилото е така голямо, че ето такива малки свидетелства като Вашия протест показват, че още сме живи - и че има някаква надежда. Тъй че Ваш дълг е да излезете на протест, въпреки всичко, въпреки дори и болестта!

Това ми каза този наистина свят човек, а аз много често имам чувството, че чрез неговите уста сякаш ми говори самият Бог. Дано не звучи пресилено това, но аз така мисля, мое право е да кажа какво мисля и как аз чувствам нещата. Излиза, че самият Бог чрез устата на Любо ме съветва да изляза днес на протест - мога ли да проявя слабост и малодушие и да не изляза?! Всъщност, да стоя в къщи, увит с одеяла (навсякъде в дома ни е страшен студ, може би е по-студено отколкото е на улицата, такова ми е чувството в този момент, пиша, а пръстите ме болят от студ, пръстите ми са тъй вкочинени че едва улучвам клавишите, а за краката да не говорим, тях не ги усещам даже!), е недотам приятна за мен перспектива за днешния ден, май наистина ще е по-добре да се раздвижа в студа, да се поразходя, да се разтъпча, може пък и за сърцето ми да е по-добре, знам ли?!

Ще видим, нищо не мога да обещая. Но вече знам, че трябва да изляза на протест днес. Въпреки студа. Това поне знам. А как това ще повлияе на опонентите ми (комунистите по терминологията на онзи зрител) аз пак зная де, недейте да си мислите, че очаквам някакви чудеса, че там може да има някаква промяна?! Не, знам, че там промяна не може да има, а пък нали и вий, атеистите, изобщо не вярвате в никакви чудеса?! Или вече вервате в чудеса и вий, атеистите?! Модернизирале сте се значи и веке вервате в чудеса, бравос на вас!

Та са възможни чудеса, казвате, а?! Дори и при комунистите ли са възможни тъй светли предрождественски чудеса?! ("Грънчаров, обиждаш нас, опонентите си, на комунисти и трябва да знаеш, че това е подсъдно, ние, както е известно, сме гербоваци в момента, вземи си думите назад, мръснико подъл! Нима не знаеш, че ний сме винаги с онази партия, която е на власт, подли мерзавецо - щот за разлика от теб сме умни?! Но това, че си прост, не те извинява, ще те съдим за обида че ни нарече комунисти, ти си комунистът, мръснико неден, нали си учил в Ленинград, мръсна комунистическа свиньо!!!", убеден съм, че ето в тази посока днес ще ме оплюе "Лудата с удивителните"!).


Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и поне малко по-добри ако можете де, то не е задължително, ако не можете, ако това да сте по-добри за вас специално е свръх силите ви, стойте си тогава зли. И безчовечни си стойте. По тази причина никой от вас днес няма да дойде там, на тротоара, да ме подкрепи - нали правилно ви разбирам?! Знам де, нема надежда да ме изненадате, нали така?! Ами ако аз ви изненадам и днес в знак на протест срещу вашето пословично вече безхаберие също не изляза на протест?! Не ме мислете за толкова прост колкото изглеждам, аз често се преструвам на прост, на наивен, а иначе не съм точно такъв. Знаете ли, ще си призная честно, какво искам от вас?! Искам с тия писания да ви прецакам така: да ви доведа до положението когато вие именно ще излезете на обявен от мен протест, пък мен там няма да ме има, пък аз няма да дода! (Нарочно така пиша таз дума: "дода" вместо "дойда", сами се сещайте защо го правя!) Та аз като не дода там, мястото на протеста, като ме нема мене там, вий да се фанете за главите и да си речете:

- Леле, що сме дошле ний тука?! Що си напуснахме топлите соби и меките дивани и дойдохме тук в тоя студ да протестираме?! Леле, колко подъл е тоя Грънчаров, че успя да ни дигне гъзищата от диваните, дето сме се почти врастнали в тях?! Ах, този подлец за това, че ни дигна от диваните, заслужава пребиване! Ах, как ни метна тая проклета гадина?! Кво да праим сега?! Леле, как се изложихме: да додем да протестираме, а пък инициаторът на протеста да го нема?! Ах, лъжец мръсен, ще те пребием ако ни паднеш в ръчичките! Да се дигнем ний от меките дивани, да излезем ний от топлите соби, да додем тук в студа на тротоара, а него да го нема?! И той сега си лежи под одеялата в мразовития си апартамент, подлецът?! Ах, каква гавра с нашата душа си позволи тоз гнусен мерзавец?!


Какво ще викате там като ви прецакам вече е отделна работа. Правете що искате. Важното е аз да ви прецакам веднъж да станете от меките дивани, с които гъзовете ви вече са се сраснали, да излезете от топлите соби и да излезете в зимния студ, ето това искам! Пък ме проклинайте колкото си искате после. Аз тази добрина искам да ви причиня, разбирате ли бе, тъпунгери неедни?!

Чао и до скоро! Ще се видим там, на протеста?! Нема да дойдете, нали?! Вас така лесно не може некой да ви прецака, нали така?! Ще видим ний таз работа, тя ще се разбере съвсем скоро. Докато не предизвикам двора на ТЕТ-Ленин да се напълни в един момент с разгневени пловдивски граждани аз няма да мирясам, знайте го това добре! Ще постигна целта си, бъдете сигурни... чао! Ще видим де какво ще стане днес...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

ХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХХАХААХАХХАХААХХАХАХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ГРАНЧАРОВ ПЪК ЛЪЖЕ НЕГО ПРОСТО ГО Е СТРАХ ДА ИЗЛЕЗЕ НА ПРОТЕСТ ЗАЩОТО ПРЕКРАСНО ЗНАЕ ЧЕ КАТО ИЗЛЕЗЕ НИЕ ЩЕ МУ НАПРАВИМ МЕЧКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ГРАНЧАРОВ Е СТРАХЛИВЕЦ НЕ СИ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ТОЙ Е СМЕЛ ИЛИ ДОСТОЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТОЙ Е ЕДНА МИЖИТУРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И ПОНЕЖЕ ЗНАЕ ЧЕ ВСИЧКИ ПОДКРЕПЯТ ЛЮБИМАТА НА НАШИЯ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА КОЯТО Е ОБИЧАНА ОТ ЦЕЛИЯ НАРОД НЕ ПО-МАЛКО ОТКОЛКОТО Я ОБИЧАМЕ НИЕ, ОТ СПЛОТЕНИЯ НИ КОЛЕКТИВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И ЗАТОВА ДНЕС В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР НЯМА ДА ДОЙДЕ НИТО ЕДИН РАЗГНЕВЕН ГРАЖДАНИН ЗАЩОТО ТАКИВА ГРАЖДАНИ ПРОСТО НЯМА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!АКО ДОЙДЕ НЯКОЙ ГРАЖДАНИН ДНЕС В ДВОРА ТОЙ ЩЕ Е ЗА ДА БЛАГОДАРИ НА ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА ЗА ГОЛЕМИТЕ ГРИЖИ, КОИТО ТЯ ПОЛАГА ЗА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ И НАЙ-ВЕЧЕ ЗА УЧЕНИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ НА УЧИЛИЩЕТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ДА, В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ИМА ТАКИВА ГОЛЕМИ УСПЕХИ КАКВИТО НИКОГА ДОСЕГА НЕ Е ИМАЛО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ПРОЦЪФТЯ ПОД МЪДРОТО РЪКОВОДСТВО НА ЛЮБИМАТА НИ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ВСИЧКО ПРИ НАС Е ПЕРФЕКТНО НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВО ГОВОРЯТ ЗЛИ ЕЗИЦИ КАТО ГРАНЧАРОВ КОИТО ПЛАЧАТ ЗА ТОВА, ЧЕ ФИЗКУЛТУРНИЯТ САЛОН ОЩЕ НЕ Е РЕМОНТИРАН ИЛИ ЧЕ НЕ Е ДОВЪРШЕН РЕМОНТА НА НОВОТО КРИЛО НА УЧИЛИЩЕТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НО ВЪПРЕКИ ТОВА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ПОСТИГА УСПЕХ СЛЕД УСПЕХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАТОВА И НЯМА СОЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОТЕСТ ПРОТИВ ЛЮБИМАТА НА КОЛЕКТИВА НИ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ГРАНЧАРОВ ЗАТОВА ЩЕ СИ ОСТАНЕ НАПЪЛНО САМ КАТО ЕДИН НАПЪЛНО ЛУД ЧЕРНОГЛЕДЕЦ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Опитвате се да направите нещо, което във вашата глава е добро, но всички други ви казват, че не е и понеже сте гледал много картинки, че човек трябва да проправя пътища вие сте тръгнал по най-лесния.

какво по-лесно от това да протестираме ? Да не създаваме, а само и единствено да пишем доноси и да обясняваме как този не става и онзи не става. Пишете един и същи текстове, построени по различен начин, говорите за демократизация и не давате нито една идея за тази демократизация. Ще водим диалог, ще говорим, ще направим клуб на желаещите за промяна, а хора няма около вас, г-не. Никой не ви подкрепя в битката за промяна, защото на всеки му е ясно, ДОРИ И НА СЕМЕЙСТВОТО ви, че по този начин не се прави. Жена ви ви издържа вместо да си намерите работа и докато водите делата, да си плащате хляба. Защо синът ви и жена ви трябва да ви издържат, питам аз ? Пощадете поне тях?

И се въртите в едни затворени кръгове, ваши си и всеки ви подминава, подкрепя ви по интернет, но реално няма никой. Защото който и да е дошъл един път с вас, втори път не идва, понеже вижда реалността.


Пак питам, щом сте толкова велик психолог, учител, нравоучител, защо не помогнете на баба Марийка да спре да трупа боклуци? Защото така е по-лесно нали ? Вие сте отговорен за това, че не можете да й помогнете. уж вие сте най-великият психолог, пък на една бабичка не можете да помогнете. Защо имате психологически център тогава, за паричките нали, ако някой се върже да плаща, пък аз ще му говоря безсмислици ...

Тъжна е картинката в образованието това е факт, но вие не сте от страната на тези, които ще й помогнат, вие я правите още по-ужасна.

Бързо оздравяване, защото на първо място е важно здравето, всичко друго е второстепенно.
Слънчев ден!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, благодаря за тъй прочувственото слово, не крия, че направо се разплаках от тъй човечните Ви думи, дето удрят право в сърцето! :-) Личи си, че сте много умела и най-вече сте изключително нравствена педагожка, нема що!

Има два малки въпроса към Вас, тъй любезна и добродетелна другарко:

1.) На всички било ясно КАК НЕ СЕ ПРАВИ демокрация, те значи масово знаят как демокрация не се прави, само аз, очевидно, не знам това; та да Ви попитам: а Вие специално знаете ли КАК СЕ ПРАВИ ДЕМОКРАЦИЯ? Вие самата, предполагам, добре знаете как не се прави, това е предпоставка да допуснем, че знаете и как се прави, бихте ли ни обяснила малко от своята премъдрост? Понеже съм крайно любознателен, та ми се ще да ни просветите поне малко, а?

2.) Всички до един знаели, че това, което аз правя, НЕ БИЛО ДОБРО, само единствено аз, завалията, не зная това (което е предпоставка, току-виж, да направя некакво откритие!). Вие обаче как разбрахте, че това е така, а именно, че всички знаят, че това, което аз правя, не е добро, Вие ходихте да питате всички един по един какво мислят, или просто си допускате, че те така мислят? Имате ли пълномощно от името на тия "всички", та си позволявате да говорите от тяхно име?

Имам и още въпроси, но за да не се изморите с мислене, Ви задавам само тия два. Е, не е зле да кажете също защо криете самоличността си, от какво толкова се срамувате, какво толкова лошо сте направила, че не смеете да си кажете името? Ако ми отговорите и на този въпрос, ще бъде прекрасно!

Приятно мислене Ви желая! Вие случайно знаете ли коя и другарката, дето всеки ден тук пише с големи букви и с много удивителни? Тя пък защо толкова старателно крие самоличността си?

гАд каза...

Толкова писане как палатката е за бабата, за да спяла там .. Забравихме ? :)

Анонимен каза...

Господин Грънчаров пиша ви от час да ви кажа много е добър този ваш ход ето сега всички в нашия клас чакаме да видим кога ще дойдете и ще си сложите палатката поглеждаме през прозорците и учителките се скъсаха да се ядосват. Вчера беше същото. Психоатаката ви е много успешна. Представям си какво е положението в учителската стая. Приемете моите поздравления! Очакването на нещо е много по-изнервящо от показването на самото това нещо.

Ангел Грънчаров каза...

Другарю Гад, баба Марийка категорично отказа да спи в палатка, по нейното разбиране в палатка било много по-опасно да се спи нощем щото това щяло да привлича нощните разбойници. Между другото отказа на баба Марийка да спи в палатката силно ме обезсърчи да осъществя протеста си. Ако се беше съгласила да спи в палатката, смятай че протеста ми отдавна да беше започнал.

И още нещичко да кажа, тъй и тъй взех думата. При създалата се ситуация ще изляза да протестирам там, на тротоара, само когато група възмутени граждани (ученици, учители) вече са излезли на същото място да протестират, едва тогава, по тяхна покана, бих се съгласил да се присъединя към вече започналия протест и аз. Просто ми омръзна да съм все пръв, ще ми се да отстъпя тази чест на някой друг... :-)

Анонимен каза...

Ооооо лошо