Пределно гневни, ала съвсем справедливи размисли в ранната утрин преди началото на протеста

Изтече срока за размисъл, който дадох на властващите в образованието; няма реакция, реакцията е до болка познатото "ни вопъл, ни стон", което знаем от стихотворението за тъй твърдия комунист. Днес трябва да започна обявения преди време и отлаган (по чисто изследователски и морални причини) свой протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии срещу реформаторски и демократично (либерално) настроените учители. Днес трябва да реша дали да изляза на предрождественски протест както съм го обявил, именно с палатка (заради студа), там, на тротоара до входа към двора на училището, от което в последните 4 години бях опраскан-уволнен два пъти, поради което ми се наложи да водя три дълги и тежки съдебни процеси (последният още не е свършил). Напълно съм готов за протеста си, само ме възпира влошаването на състоянието на сърцето ми в последните дни, които прекарах на легло, лекарят ме задължи да си почивам и да се пазя от каквито и да било емоционални напрежения. Какво да правя - това трябва да реша в близките няколко часа; ако реша да започна въпреки всичко, началото на протеста ми ще бъде към 12.15 часа, а не в 11.00, причината е че днес е четвъртък и от 11.00 ще бъда в студиото на ПОтв, където в този час ще започне воденото от мен предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия.

Всъщност смисълът на протеста е предимно нравствен (и личностноформиращ), искам да изнеса един преди всичко нравствен урок на ония, които обрекоха (без капка угризения!) семейството ми на геноцид: уволниха не само мен, но и съпругата ми, също учителка, тя също беше изритана от постоянно учителско място, направиха го за да отмъстят на мен: в мое лице те напълно основателно виждат враг на своя произвол, на своето разпищолване, на своите злоупотреби с власт, на своите беззакония, на своята крещяща безотговорност! Много хора, мои приятели, ми казват обаче: помисли добре, а заслужават ли твоите палачи такъв нравствен урок, дали са способни да го разберат, дали няма да е глупаво да правиш нещо, притежаващо тъй възвишен смисъл, а пък те да не са в състояние да разберат това и да не са способни да се поправят; ти искаш да им помогнеш, ала те може би са неспасяемо затънали в блатото на тоталната самонадеяност, поради което си поставяш нереалистична задача?! Ти много пъти опита да ги издигнеш до своето ниво, ала до този момент търпиш провал на усилията си, какво ти дава право да мислиш, че сега нещо може да се промени, че тъкмо сега може да постигнеш успех?! Да, истина е, че много пъти протестирах, а ефект никакъв нямаше, първият ми протест, веднага след уволнението ми, продължи цели 77 дена, ефектът беше нулев, а инатът на самозабравилите се властници се оказа, че е безпределен (ползата от този протест обаче беше, че им дадох шанс да демонстрират безочието си - и те всецяло се възползваха от него!)!

Да, точно така беше, покъртителната, потресаващата недиалогичност на противниците ми (не мога да ги нарека опоненти щото те нямат доблестта да излязат открито да опонират на казаното или стореното от мен, те обаче предпочитат да действат подмолно, ползвайки се, по обичайния за нашите условия маниер, от задкулисна власт - и от неправомерни влияния и зависимости!) е отдавна доказана, потвърдена, без капка неудобство те непрекъснато я демонстрират, сиреч очевидно няма никаква надежда един пореден про-ТЕСТ да покаже някакви нови, чудесни, съвсем неочаквани резултати. И все пак, по моето убеждение, ефект ще има, но става дума не за такъв един позитивен ефект върху съзнанията на разпищолилите се изцяло властници, а за позитивен, благотворен ефект върху душите на учениците, на младите хора; аз, прочее, не съм такъв наивник да си мисля, че мога да постигна някаква промяна в съзнанията на противниците си, но за сметка на това съм напълно убеден, че върху съзнанията на учениците ми такъв благотворен възпитателен ефект ще има. И ако започна днес протеста си то ще е само и единствено, подчертавам това, заради този благотворен възпитателен ефект върху съзнанията на учениците ми. Ще ми се те да видят, да почувстват, така да се каже, "даже и с кожата си", цялата нравствена най-вече по смисъла си ситуация на този дълбок конфликт; понеже съм заклет учител, съм готов на такава една жертва именно заради обучението на своите ученици. Знам добре, ще по-голямата част от учениците ми са способни да разберат такъв един практически нравствен урок, който по тази причина съм готов да им дам: урок по свобода, урок по личностно и гражданско достойнство, урок по демокрация, урок по християнски морал, урок по човешка непримиримост спрямо злото, урок по небезразличие и по небезчовечност.

Смятам на протеста ми (всичко съм приготвил в колата си, тя е готова за тръгване!) там, на тротоара, ще има (освен палатката), разбира се, куп от моите книги и списания, знаете, аз там ги подарявам на учениците си, пък ако някой гражданин поиска да ме подпомогне (не крия, че съм в ужасно положение, вече много месеци поред без никакви доходи, без никакви средства за съществуване!), за дарение от такъв добър човек най-отпред ще има паничка с надпис (примерно) ПОДАЙ УЧИТЕЛЮ ЗА ДА ОЖИВЕЕ! Да, нека това да бъде "просия", щом на някои хора тази дума толкова много им харесва, нека да наричаме това така: един възрастен (няколко години пред пенсия) български учител по философия, психология, етика и гражданско образование, който целия си живот е отдал на образованието, цял живот е учителствал, е доведен от разпищолилите се властници до положението да се види принуден да проси - с оглед някак да оцелее! (Съпругата ми в момента води някакви нищожни лекторски часове по английски в някакво далечно пловдивско село - дадоха й тези мизерни часове с оглед гаврата над нас да бъде колкото се може по-гнусна!) Да, на съпругата ми дадоха тия нищожни часове (със спечеленото да може да си плаща едва-едва дневните разходи!), а на мен не дадоха обаче нищо, кандидатствах за всички учителски места по философия, ала по височайше нареждане никъде не благоволиха да ми позволят да захвана тази втора безработна есен учителската си работа! Е, аз имам при това положение нравствен дълг не само да кажа, но и да покажа докъде ме докара тази арогантна и самозабравила се монополно властваща образователна бюрокрация: докара ме до просяшка тояга, което и показва, че тя самата няма не само съвест, но няма и и капчица морал, т.е. всецяло е затънала в тресавището на аморалността, на безочието!

И на вас, гражданите, искам да изнеса един (без)ценен урок по автентично гражданско поведение - по причина на това, че тъкмо вие носите главната отговорност за това разпищолване на арогантните ни властници: защото ако вие се бяхте държали иначе, не така малодушно, разпищолилите се управници отдавна да бяха забравили, че някога са били директори, инспектори, началници, височайши чиновници, министри с топли уютни кабинети и пр. Да, вие, непостижимо пасивните и търпеливи граждани, носите цялата отговорност за разпищолването на управниците ви, повтарям, подчертавам изрично това! По начало ние, гражданите, сме задължени да бъдем коректив, по-скоро спирачка на склонността на властващите да се самозабравят: властващите правят това, което им позволяваме да правят ний, гражданите. Щом никак не реагирате на техните беззакония и безобразия, това означава, че именно вие ги насърчавате да продължават да безобразничат и да тъпчат и закона, и правото, и законността, и достойнството ви, и правата ви, и всичко! Все едно им казвате: продължавайте да безобразничите, ний понеже сме дебили, ний понеже сме говеда, ний всичките ви безобразия и беззакония можем да понесем и да изтърпим! Все едно им казвате: точно така трябва, мачкайте тоя там Грънчаров, без капка милост продължавайте да го мачкате - щом си е позволил да се мисли за личност с достойнство! Ний такива свободолюбиви и човечни учители като него не щем, ний искаме за децата си учители-мижитурки, които треперят и клечат в унизителна поза пред началствата, обаче пред нашите деца са същински безжалостни тирани! Да, все едно им казвате: ний искаме децата ни да не бъдат свободни и достойни личности, ний искаме децата ни да станат унизени и безропотно понасящи униженията роби - каквито сме и ний самите! Да бе, откъде-накъде нашите деца да бъдат нещо повече от нас, нека и те да страдат в блатото и тинята както и ний сме страдали?! Те точно такива сте.

Затова, на това основание вий гледахте моите безбройни протести (аз и гладни стачки правих, аз правих какво ли не!) сякаш сте не човеци, а сякаш сте говеда, сякаш сте дебили, не ме подкрепихте изобщо, с което фактически подкрепихте ония, които тероризират не толкова мен по най-безчовечен начин, а тероризират най-вече вашите собствени деца и внуци (нищо че не сазнавате това!)! Да, тук нещата стоят така: не може да не се определиш, трябва да съзнаваш какво фактически правиш, като нямате смелостта и достойнството да подкрепите мен, това означава, че фактически подкрепяте ония, които тероризират и мен, но и вашите деца и внуци най-вече тероризират, които и мен тъпчат, които се гаврят и с мен, но най-вече тъпчат и се гаврят с вашите собствени деца и внуци!

Прочее, щом като вие не реагирате по подобаващия и достойния начин сега, когато се гаврят мен (и с децата и с внуците ви), с това вие насърчавате властниците утре да почнат да се гаврят и с вас самите! Аз и за вашите права, аз и за вашето достойнство се боря, нима дори и това не съзнавате, хептен немислещи изчадия?! Или нема опасност един ден властващите да почнат да се гаврят с вас: щот като сме мижитурки, те с мижитурки като нас не се гаврят, нали това си помислихте, признайте си го де?! Бъдете поне малко честни и признайте, че точно това си помислихте?! Вие с целото си подло сърце вервате в тъй позорната българска поговорка "Преклонена главица сабя не я сече!", нали познах?! "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!", нали така "мислите", драги родни тъпунгери?! Е, щом така мислите, вас нема да ви закачат никога, да, ама вас ви прецакват по друг начин - ала вие дори и това не сфащате! Щом сте допуснали да стигнете дотук, не си мислете, че сте много хитри и оправни, вий пак ще си платите цялата жестока цена, да, в този скапан живот се плаща за всичко! Аз си плащам своята цена, вий - своята, нищо че не го съзнавате! Ох, колко много ще ви се наложи тепърва да плащате заради подлостта и заради малодушието си?!

Е, в интерес на истината трябва да кажа, че все пак ме подкрепиха доста хора, ала истината е и тази, че ме подкрепиха недостатъчно хора. Толкова обаче са малко тия достойни личности, които ме подкрепиха (не на думи, а на дело!), че аз даже мога да изброя тук имената им наизуст. В този списък на подкрепящите ме достойни и немалодушни, небезразлични личности и граждани (въпреки рисковете да пропусна някой) съм длъжен да изброя г-жа Мария Василева, г-н Любен Воденичаров, г-н Людмил Попов, г-н Ангел Ангелов, студент по история, г-н Станислав Йовков, юрист, г-н Ясен Маламов, юрист, г-н Ники Димов, г-н Иван Бояджиев, г-жа Славка Михайлова, г-жа Виолета Чинчева и още много други, прочее, можете да видите имената на всички, които са ме подкрепяли по един или друг начин ето тук: Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров, наистина ще бъде грозна несправедливост да кажа, че абсолютно никой не ме е подкрепил (примерно, във фейсбук-групата В подкрепа на Ангел Грънчаров в момента ме подкрепят 2427 човека!). Да, обаче тази подкрепа се оказа недостатъчна, ето, не успяхме да възпрем разпищолилите се властници от това да продължат злодеянията си, в резултат, очевидно, на тях съвсем не им пука от това, че аз днес, примерно, ще изляза съвсем сам и самотен на своя тъй отчаян граждански протест за свобода в образованието! Разбира се, щеше мигновено да почне да им пука ако в училищния двор се появят, примерно, дори само 20-тина разгневени пловдивски граждани, да, ама откъде да ги намерим тия граждани, аз от толкова време апелирам, ала не, няма и няма, не мога да събера дори и трима (всички подкрепящи ме са заети и прочие, аз не твърдя, че всички те следва да са безработни като мен и по тази причина да имат безпределно време за протести)! Да, ама ето, като не протестираме срещу беззаконията и злодеянията, властниците ни се разпищолват - и дори ни се качват на главите, за да почнат да кълцат морска сол върху тъпите ви бетонни немислещи комуноидни глави! Ето и това бях длъжен да ви кажа, казвам ви го съвсем откровено, въпреки всички рискове: у нас който казва истината е масово ненавиждан, който лъже и ви се подмазва, него с целите си сърца го обичате, нали точно така правите?!

Нема смисъл да се протестира бе, Грънчаров, остави, тая работа не е за нас, нашата демокрация не ще протести, ний да не сме Франция, Англия, Германия, Гърция, Румъния, Грузия, Америка?! Ний сме послушно и понасящо всякакви гаври племе (ний сме "не народ, а мърша", както справедливо го е написал поетът!), ний сме многотърпеливи, нас нищо не може да ни уплаши или смути, щото и кожата ни е дебела, като биволската, и сърцата ни не са такива чувствително като твоето бе, Грънчаров, нашите сърца са съвсем други, яки като на бикове са наште сърца! Ний, с една дума казано, сме бабаити - и непукисти! Тъй че недей да врещиш като обран евреин че някой ти бил потъпкал правата, че бил ти погазил правата, голема работа че ти погазил правата, а пък ний никакви тъпи права не щем, щот сме хитреци! Да, ний с хитрост пак успяваме да преметнем тъпите и наглите си властници: като, примерно, избегаме от свидното ни отечество, зарязваме си и отечество, и майки, и сичко и се уреждаме да живеем, примерно, като бели ора у Чикаго и у Сан-Франциско, у Маями, у Париж, майната ти на теб, Грънчаров, щот си толкоз прост та не си избегал като нас от свидното ни отечество!

Толкоз по този въпрос за това трябва ли да се протестира или не требва да се протестира. Милион пъти съм писал и казвал, че комунисто-мутренската разбойническа и крадлива власт ви е много благодарна, че сте такъв именно, моля ви се, "народ"! Тъп, ала упорит! "Прост народ - слаба държава!", нали така, сами си го казваме, ний това си го знаем сами бе, Грънчаров, ти не се мисли за толко умен че само ти си разбрал това, и ний, нищо че сме прости, си го знаем! Май е самата истина това, че си некадърен като учител, май съвсем правилно са те уволнили щом като ни казваш тук такива прости работи, които ний, простите, сами си ги знаем отдавна?!

Айсиктир, ще ми се прави той на много ентелегентен и чувствителен - и ще ми протестира той, моля ви се! Ами протестирай си тогава сам в студа, а пък ний ке гледаме как властващите ти се подиграват на акъло; щот ти ако имаше поне малко акъл, отдавна на тая възраст да се беше уредил барем един директор на училище да беше станал, а не да си загубиш тъй тъпата и презрена учителска работа!!! Ето че се доказа, Грънчаров, че си пълен идиот, ако беше малко поне умен, барем един прост директор на школо да беше станал бе, завалийо тъй прост и нещастен?! И беден! И заслужено си беден щом си толкоз прост, я ни виж нас, ний растем, ний просперираме, ний дебелеем, ний за разлика от тебе правим кариера, майната му, че цаливаме задници, ръце, нозе от ранна утрин до късна вечер, важното е че растем, големеем се, тържествуваме, възвеличаваме ся! Току-виж и ний един ден заслужим милостта да се наврем във властта и тогава знаеш ли какво ще правим с такива идиоти кат теб, дека се опитват да ни развалят царуването?! Трепане му е макята, Грънчаров, трепане за такива кат теб "професионални протестиращи", дека ни развалят социалнио мир и ни пропукват тъй уютната стабилност!!!

Сега ми хрумва днес да прочета този текст "по телевизора", поне тази възможност имам още, пък в знак на протест заради вашето пословично бездушие и безчовечност да не излизам изобщо да протестирам повече! Да, от вчера ми се върти в главата тази наистина много тъпа мисъл: те не заслужават да излизаш да протестираш бе, луда главо, ето, по тази причина и на това основание нека протестът ти да се изразява оттук-натам в това, че вече нема да протестираш!!! Да бе, в знак на протест заради това, че сте толкова бездушни и покорни, аз се отказвам от протестиране, да, безсрочно при това ще протестирам оттук-нататък само по този начин, именно като вас: моят протест ще се изразява в непротестирането, в отказа от протестиране!!! Малее, каква умна мисъл е родила тъпата ви глава! Вие значи така протестирате целогодишно: като не протестирате изобщо, егати умниците, счупихте ми главата с тая ваша неизмеримо мъдра умнотия!!! Та дали да не зема да стана и аз кат вас?! И мрете после, майната ви, вий друго и не заслужавате! Нека да ви газят разпищолилите се властници, майната ви, вий нима нещо друго сте заслужили?!

Ето, заплетох се здравата, виждате ли докъде я докарах с туй проклето мислене?! Вий затова добре правите, твърде умно постъпвате като изобщо не мислите, както съвсем сте се отказале от мисленето. Щот си знаете мъдростта, некаква патка мислила, мислила, пък после умрела! Или другата такава: Седим и мислим, седим и мислим и изведнъж осъзнавам, че само седим, ех, какъв кеф е само да седиш, без да се тормозиш да мислиш?! А на мен пък, понеже не мразя като вас мисленето, ми хрумна и една такава мисъл, недейте да си мислите, че аз все банални мисли си мисля: хрумна ми да се откажа от предрождественския си протест с палатката, там, на тротоара, и в знак на протест най-усърдно да почна да си пиша в тия предрождественски дни... книгата за демокрацията, която съм почнал и на която ако не обърна внимание тия дни, добре знам, че изобщо ще си остане ненаписана, неродена. Ако тръгна обаче всеки ден на протест, аз решително немам да имам и време, и сили, и настроение за писане, ето, май е оправдано заради раждането на една така потребна книга за демокрацията аз съвсем да се откажа от протеста си там, на улицата?!!

А урока на младите, който възнамерявах да дам, с него какво ще стане?! Като аз не им дам тоз урок, нима някой друг ще им го даде?! Не за урок на думи, а урок на дело, практически урок, аз така мисля, аз по тази причина и бях опраскан, щот на учениците си давах все практически уроци, не на думи, а на дело им показвах, с примера си, какво значи да си гражданин и личност, ето, кой ако не аз ще им даде този толкова потребен им урок? Нема кой да им го даде, само аз мога да им го дам, нали така излиза?! Е, по тази причина май трябва да зарежа всичко и днес да изляза на протеста си, а, какво ще кажете, кажете нещо и вие де, вас питам, не се правете на изоглавени, драги ми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?!

Ако не изляза на своя протест днес на учениците си ще дам ето какъв урок - да, работата на учителя е съвсем коварна, той дава уроци даже и когато се отказва да дава уроци! Ще им дам ето какъв урок: урок по малодушие, урок по безхарактерност, урок по мижитурковщина ще им дам, сиреч, ще им припомня и аз урока, който горките наши деца, горките наши ученици слушат отвсякъде всеки Божий ден! Бъдете безлични, бъдете подли, бъдете нагли, бъдете лицемерни, бъдете лъжливи, бъдете безцеремонни, бъдете простаци, бъдете безскрупулни, бъдете аморални, бъдете... - ето този урок децата ни слушат, но и не само слушат, а и гледат отвсякъде всеки Божий ден! И вместо моя милост да им даде алтернатива, именно, че не е задължително да си подлец или мижитурка, ето и философът Ангел Грънчаров ще се присъедини към общия хор и ще запее все старата песен: бъдете подлеци, бъдете малодушни, бъдете слабаци, бъдете несвободни, бъдете безлични..., драги ученици, запее ли тази песен и философа-бунтар Грънчаров, жална й майка на свидната ни родина, нали така ще излезе в крайна сметка?! Значи май немам друг избор освен да изляза днес на протеста си, а?! Кажете де, що се умълчахте така?! Майната ви щом мълчите, аз от вас нищо не чакам вече... презрени мижитурки и подли слабаци!!!

Леле, тоа па лудетина Гранчаров май очаква с този тъп бунтарски текст да предизвика същински фурор: и днес дворът на професионална гимназия "ТЕТ Ленин" да се напълни с многочислена тълпа от разгневени пловдивски гражданя, които като един да го подкрепят! Егати фантазьора, мисли си, че като прочетем тъпия му текст, ний ще се засрамим дотам, че да благоволим да дигнем задниците си от топлите дивани, да излезем от уютните ни соби и да се решим на нещо свръхгероично: да идем да го подкрепим! И тая болна и затова така глава сигур си мисли, че като се появи такава една хипотетична или евентуална разгневена тълпа от самоотвержено героични граждани, напуснали топлите си соби, като покрещят те в двора на гимназията, директорката-кралица, засрамена, ке слезе от трона си и ке рече: "Мили хора, много ви обичам, затова си подавам оставката, правете каквото щете, ако искате, турете Грънчаров пак на учителското място по философия, аз такъв грех не мога да си туря на сърцето и по тази причина, щот съм много добра, се мащам от училището!" Клети ми Грънчаров, безумецо, ти нима верваш в такива тъпунгерски чудеса бе, идиот неден?! Нема такива работи, у тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ такива предрождественски чудеса са напълно невъзможни, те са изключени напълно!!! У нас сичко е спокойно и мирно, да, мирно и спокойно е сичко, мирно - свободноооо!!!

Не, не съм фантазьор, не си мисля нищо такова. И аз като вас вече не чакам нищо добро. Но пък за разлика от вас за мен думата дълг нещо значи. За вас добре знам, че думата дълг нищо не значи. И знам превъзходно, че нема сила на този свят, която да може да ви вдигне от топлите дивани и да ви изкара уютните соби! Толкова и по този въпрос. Май ми писна да пиша, махам ви се от главата! Бъдете здрави! Хубав, сиреч банален и тъп ден ви желая! Вий очевидно за нищо друго вече сте неспособни!

В допълнение на казаното обаче искам да ви съобщя и това, че все пак ви готвя тия дни и един малък чудесен сюрпризец, който обаче държа в пълна тайна. Какъв е той ще разберете скоро, когато му дойде времето. Ще видим де, здраве да е само! Тъй че - очаквайте изненади все пак!

Чао и до скоро! А какво все пак ще направя днес, дали ще изляза или няма да изляза на протест, това и аз не знам, ще го реша в последния момент, според развитието на ситуацията. Тъй правим ний, личностите, дето знаем що е свобода - и се ползваме от нея. (За вас това не се отнася, драги ми... не нема да ви обидя, стига толкова обиди за днес, нови порции обиди, живот и здраве да е, очаквайте утре!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo