Нима е грехота да правим добро на ближния, който в момента страда?!

Баба Марийка сега е в приюта за бездомни хора в Пловдив. Тя там е с болен крак, кракът й я боли, тя там гладува (не може заради болния си крак да излезе да си купи някаква закуска), някой от вас намери ли време да отиде да я види, да й занесе нещичко да хапне, да й помогне (както си позволих да призова) ако е лекар (или ако има приятел, който е лекар и който сте го уговорили да пожертва един час от безценното си време да дойде с вас и да направи едно добро дело!) да прегледа горката възрастна жена, да й помогне, да облекчи болките й, щото тя каза, че от тия болки в крака си не може нощем да спи?!

Не сте отишли, нали познах? Нямате време. Заети сте да пазарувате и да се забавлявате, нали така? Къде ти ще мислите за някакви си там гладни, стари, болни бездомници, намиращи се в приюта?! Дали някой все пак е отишъл да я види и да опита с нещичко да й помогне?

Много ми е интересно да разбера това. За мен това е една интересна загадка. Щото съм подъл, щото съм много лош, си позволявам да напиша е това свое поредно тъй неприятно (убеден съм, че е така!) обръщение към вас.

Хубави празници ви желая! Нека рождественската благодат ви осени! Нека благословени и благодатни да са празничните дни и за вашето семейство!

ДОБАВКА: Центърът за временно настаняване на бездомни хора "Приют" се намира в жк. Младост, ул. Радко Димитриев № 33, бл. Г, тел: 032/ 219 181, това е срещу Мото.пфое на „Цариградско шосе“, на много лесно място е, на две минути път от автобусната спирка.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo