Истинската награда за учителя, с която нищо друго не може да се сравни!

Оня ден, вторник (не бях в Пловдив) съпругата ми се обади по телефона и ми съобщи следното:

Петко Панамски, млад човек, на когото съм имал честта да преподавам преди време философия в пловдивската ПГЕЕ (наричана още "ТЕТ Ленин"), понеже не живее сега в Пловдив, помолил своя приятел Георги Величков за негова, на Петко, сметка да купи и да ни подари една торба с какви ли не хранителни продукти, което приятелят му сторил, предал продуктите на съпругата ми и също така с колата си я докарал до дома ни! Тъй че ето как тези двама приятели се притекоха на помощ в тежък за моето семейство момент (съпругата ми фактически също е безработна, тя води няколко часа по английски в едно село, плащат й лекторски с пари, стигащи комай колкото да си купи по една баничка и една боза в дните, в които пътува за това село, т.е. предложиха й тази работа колкото да се подиграят с нея и най-вече с мен!). И ето как тези тъй човечни и добродетелни млади хора направиха едно добро дело в навечерието на Рождество Христово. За да ви съобщя за случилото се ми се наложи специално да убеждавам г-н Панамски, ето какъв аргумент ми се наложи да използвам:

- ... Да попитам още нещо: с възпитателна цел (за младите) мога ли да напиша нещо в блога си за това, което направихте, използвайки имената Ви? Мисля че няма нищо лошо хората да научат, че има благородни хора като вас двамата с приятеля Ви? Аз смятам, че е дошло време, в което не е правилно да се прави доброто на скришно, причината е че истински добрите хора сякаш са станали твърде малко. Проблемът поражда спорове, с изследователска цел обаче не пречи да бъде поставен. Убеден съм, че обсъжданията по този проблем биха имали възпитателен ефект, което също е нещо добро. За доброто (и за истината, т.е. за науката) не е зле да правим и някои жертви! :-)

Та ето при това условие г-н Панамски се съгласи да оглася какво е сторил, т.е. реши се да нарушим заедно Божията повеля когато помагаме някому, когато някому даваме нещичко, да го правим така, че лявата ръка да не знае какво прави дясната. Между другото смея да заявя, че се гордея, че съм имал честта да преподавам философия на този млад човек (не зная дали и г-н Г.Величков не е завършил ТЕТ-Ленин?!), може пък с нещичко да съм му помогнал да стане толкова свестен, т.е. добър човек; ето, убедете се сами що за личност е той, чуйте това негово клипче, правено тия дни:

Петко Панамски, 16 декември в 13:14 ч.: Град Смолян - родното място на Валя Балканска, родното място на св. Висарион Смоленски, родното място на българския дух! Градът е символ на обединение - образуван е от населените места Смолян, Устово, Райково и Езерово. Символ е на свобода и откритие, тук е планетариумът. Символ е на вярата - вторият по-големина в България храм-паметник "Св. Висарион Смоленски" се намира тук. Смолян е символ на надежда, доброта и любов! Благодаря, Смолян, че Ви има, че сте се запазили и давате добър пример. "От Господа е спасението, върху Твоя народ е Твоето благословение."

Вълнуващ е този негов клип, пък и думите, които е написал са много силни, нали така? Как, кажете ми, да не се гордея, че съм бил учител по философия на толкова добър млад човек?! Той, прочее, има още клипчета и много хубави коментари на неговата страница във Фейсбук, можете да я посетите и сами да разгледате и да чуете.

И тъй, исках да ви съобщя как бивш мой ученик от училището, от което бях изритан най-немилостиво, направи добро и донесе радост на семейството на изпадналия в беда и в унижения свой учител! Правя го, повтарям, с чисто възпитателна цел, за доброто на учениците, на които разпищолилите се властници в образованието ми забраниха да ги уча (щот тия въпросните властници прецениха, че съм бил учел учениците си все на недобри неща и дори, моля ви се, че съм бил учителствал "съвсем неправилно", "калпаво", некадърно" и прочие!) :-)

Ето, приятели, кое е най-хубавото в благородна "професия" като учителстването: в един момент като гледаш постиженията на учениците си започваш да се чувстваш горд, че си бил техен учител - и че може би си допринесъл поне малко за раждането на тяхната личност! Това е истинската награда за мен като учител, с която нищо друго не може да се сравни!

Ето на финал как Петко Панамски е поздравил приятелите си по повод на Възкресение Христово, само преди 9 месеца:

Нещо да кажете, а? Как аз, старият учител, да не съм горд, че съм бил учител по философия на такъв човек?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo