Кога слънцето на българската демокрация ще изгрее в цялото си величие?

Демокрация без демократи няма, не може да има. А демократи без демокрация няма как да се родят или появят! Тогава какъв е изходът? "Омагьосан", порочен кръг е това, нали? Как да го "разбием", как да го "разкъсаме"?

Ние нямаме демокрация по причина на това, че демократите, сиреч демократично мислещите и демократично действащите хора, т.е. хората с демократичен манталитет са твърде малко у нас - и при това имат доста кусури (защото и те не са се възпитавали, не са живели в реални демократични условия). Масово българинът е недемократичен, авторитарно-деспотичен и тираничен (спрямо по-слабите от него), той също така се държи като роб спрямо властимащите (нищо че тихо и тайно, за да не го чуят, ги псува!). В нито една обществена организация или партия, в нито една сфера на живота ни няма демократични отношения, а има най-уродливи форми на взаимно проникване на робство и тирания, на господство и малодушно подчинение, на комунизъм и варварско непризнаване на свободата (суверенитета) на отделната личност, на аморализъм и простащина (безкултурие).

В атмосферата на ширещата се недемократичност съвсем естествено се избуява носталгията спрямо "тъй удивителния ред и хармония" в условията на комунистическата тирания, която бива възприемана за антитеза, за алтернатива на "тъй лошата демокрация" (която "ни взе" толкова много неща, не ги взе само от другарката Корнелия Нинова, а и от всички нас, нали така?). Спрямо демокрацията у нас постъпваме двойно и тройно несправедливо: хем не знаем що е това, хем не я разбираме, хем въпреки това си позволяваме да се гнусим от нея - понеже, моля ви се, съществуващата недемократична действителност незаконно бива определяна като "демокрация"! Да, това, което имаме, не е никаква демокрация, то е фалшива, изродена, лъжлива "демокрация", то е "демокрация"-менте, то е пародия на демокрация, то е ерзац, непълноценен заместител и отрицание на същинската, на истинската демокрация - и от какво тогава, моля ви се, се отвращавате всъщност, драги немислещи врагове на демокрацията?! У нас масово липсва даже и понятие що е това същинска демокрация, щото ако се разбираше, тогава всички щяха прекрасно да знаят, че сме още много далеч от не, че още много трябва да работим и да се променяме, че да се приближим донякъде към реалните демократични условия и отношения.

Станали сме като руснаците, позволяваме си техния идиотизъм, разцъфтял така пищно в наше време, в ерата на путинизма: мразим всичко онова, което не знаем що е, което не познаваме, което не разбираме! Мразим (или поне немаме високо мнение за)... свободата (наричаме я "свободия", свързваме я с анархията, представяме си я като неизбежно пораждаща анархия или безредие, наричаме я безвластие, т.е. редът винаги го свързваме с властта, налагаща го силово!), Европа и европейците ни се виждат нещо чуждо и "изчанчено", Америка пък я възприемаме като "враг", който, моля ви се, искал да окраде и да съсипе нашата родна комунална кочина! По същата тази "логика" на демократите у нас, доколкото ги има (това са именно свободолюбивите, правдолюбивите хора и личности, които не се свенят да се представят за приятели на демокрацията), масовият българин гледа с недобро око и се чуди как да ги обиди и да ги оплюе: те били "един файтон хора" (това, че са малко, съвсем не значи, че не са прави!), били "нищожно малцинство", чието мнение по тази причина "няма значение", те били "жълтопаветници", "умни и красиви" (да, у нас да си умен очевидно се възприема като жестока обида, да не говорим за това, не дай си Боже, да си красив, ако не физически, то поне духовно, нравствено, това вече е "самото зло"!), иначе казано, те са "ненормални", щото у нас "нормата", очевидно, е да си и тъпанар, и простак, и изроден ако не толкова физически, то непременно най-вече нравствено, душевно! Респективно такъв един "масов българин" си избира за управници хора с напълно очебиен недемократичен манталитет, нахални, арогантни, иначе казано пълни простаци, те са му не само кумири, те са му и "оправячите". (Да не изброявам тук имена за да не си цапам текста, всички се сещате за какви герои на нашето време става дума, нали така?) Картинката е напълно ясна, нали така? Сега разбирате ли защо стигнахме до плачевното положение в сегашния ни Парламент няма нито един демократи, няма нито един политик с що-годе поносим демократичен манталитет, а в него се подвизават и задават тон разни клоуни, циркаджии, гнусни лъжливи демагози, "шмент-и-капели" и прочие?!

Да, знам, изходът от тази ситуация е истински важният проблем, който трябва да обсъждаме. Какъв е изходът от тежкото положение, от задънената улица, в която се оказа нашата тъй млада (а може би дори въобще неродена още?) и за сметка на това съвсем непрокопсала "демокрация"? Ето та този главен въпрос ще се опита да отговори моята книга за демокрацията, която пиша напоследък. Аз доста неща вече казах, май ще трябва да резюмирам идеята си. Щото кой ли пък ти чете пространни, учени и дебели книги за каквото и да било, и то най-вече за най-неприятното, именно за демокрацията?!

Възелът е превъзходен, ала трябва да се развързва и разнищва. Или е правилно направо да го разсечем? Може ли демокрация да се "строи" по някакъв план, спуснат отгоре, от премъдри и безкрайно добри управници - кой знае откъде взели се, прочее?! Ние имахме и "реформатори", това бяха нашите тъй немногочислени демократи, но и те бяха обезкуражени в опитите си да променят плачевното статукво - и да присъждат върху него било реформи, било, моля ви се, демокрация. Що да правим, има ли изобщо изход? Или надежда тук никаква нема, надежда тук всяка оставете?

Абе, Грънчаров, то демокрацията в тъй любимата ти Америка и Европа вече пращи по шевовете и скоро ще рухне, ти си взел тук да ни баламосваш със сладки приказки как трябвало било, моля ви се, да се понапънем, че да родим нашата неродена мома, нашата непрокопсала демокрация?! Как може да си толкова немодерен бе, Грънчаров, на демокрацията веке "й е изпята песента", тя по цел свет агонизира, ти искаш да съживяваш този труп?! Истината е, че и свободата, и демокрацията, драги ми Грънчаров, иначе казано, "целият либерализъм", умира в страшни мъки - и изгрява отново ясното слънце на "пълната хармония", на "тъй великолепната симфония" на "просветения консерватизъм", при който ще има един цар, който ще решава сичко, това е премъдрият таваришч Путин, а всички ние ще клечим пред него и ще му ръкопляскаме мило, ех, какви блажени време ни чакат, драги ми фантазьорино Грънчаров! Как може да си толкова прост човек бе, Грънчаров, ти не виждаш ли що става по света?! Това, дето ти струва "тирания", процъфтява: арабските деспотии, путинска Русия, Северна Корея, Венецуела и... нема повече, пардон, забравихме "социалистически Китай", а там, където дойде демокрацията, е "пълна анархия", ето виж що стана в тъй бляскавите навремето Либия и Сирия, Ирак, Афганистан и прочие, нали така?! Европа, пък и самата Америка, "загиват" по всички линии бе, Грънчаров, техните тъпи, пък макар и тъй фини демократични механизми и отношения са вече съвсем неефективни, те не действат, като картонени кули в един момент ще пропадне целия илюзорен ред на прехваления Запад, само тъй мъдрия "чичко Путин" да рече да го духне - и ще го отвее?! А ти си седнал да ни фалиш демокрацията, молим ти се, което е свидетелство, че нещо не ти е наред акъло, нали така, признай си сам де?!

Нищо де, нека да е така, аз обаче не мисля, че ни чака добро като отново се впуснем в бездната на тиранията, от която едва-едва излязохме - и понеже масово не знаем що е свобода, мигновено, при първите трудности, пак започнахме да плачем за тъй уютната и така добре познатата ни тирания. До какво води тиранията ний прекрасно знаем де, нека да не се правим на изоглавени, че не знаем. Води до пълна разруха и до смърт, води до страшни изпитания, до кошмарни кръвопролития води тиранията, вий дори и това ли не помните?! Да де, като клечите и ръкопляскате може и да оцелеете, на на каква цена ще стане това, моля ви се?! Както и да е, аз привържениците на тиранията не ща да ги убеждавам в каквото и да било, това е мисия невъзможна, но надеждата ми е да помогна поне на тия, които още не са така дълбоко пропаднали в тресавището на комунално-тоталитарната идилия. Ето за тях пиша своята книга, вярвам, че тия що-годе здравомислещи (непобъркани още) хора и личности имат нужда от такава една книга.

Възловата дума в моята теория е думата "борба" - да, всекидневна борба за права, за свобода, за правдини, за справедливост, за достойнство е потребна. Става дума за тия отделно взети щъкащи тук-там индивиди и личности, които още не са потънали до шия в тресавището на безразличността, на малодушието, на аморалността. Има такива личности сред нас, малко са, но ги има. И са предостатъчно, прочее. Нищо че са малко. Тия безценни за общността личности никога не са били много. Но те трябва да вършат всеки ден своето велико дело, за което самият Бог ги е призовал. Какво е тяхното дело ли? Това е правото дело на Истината и на Свободата, какво друго да е тяхното дело, това е тяхното съдбовно жизнено дело на Добротата, на Човечността, да, ей-такива простички неща трябва да запретнем ръкави и да почнем да ги правим всеки ден. И да ги правим така, че те да заразяват колкото се може повече други хора, дето имат потенциала да са личности. Всеки ден трябва да подкопаваме СТЕНАТА (ДИКТАТУРАТА?) НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, да вадим тухла по тухла от нея, правим ли го това нещо всеки ден, в един момент тази стена ще се разклати и ще рухне, нищо не може тогава да спре рухването й. Нали помните как в Берлин събаряха онази Стена? Народът напираше, но стената беше непоклатима. После почнаха по нея да се катерят някои "луди глави" кой с каквото има и почнаха да човъркат в нея, с чукове, с тесли, с кирки, с железа, кой с каквото намери; почнаха да вадят бетонните блокове, от които тя е изградена. В един момент, след усърден труд, Стената тук-там почна да се клати. И почна да пада. По същия начин ще трябва да рушим именно тази стена на БЕЗРАЗЛИЧИЕТО или по-добре казано на МАЛОДУШИЕТО, която стърчи там, вътре: в собствените ни души. Всеки собствената си стена в своята душа първом трябва да разклати и разруши. Не е толкова трудно, просто опитайте. Но за това се иска пример. Ето, някои дават своя пример. Трябва да ги последваме.

Огромното мнозинство у нас е комформно настроено, то е привикнало да се нагажда пасивно към съществуващия плачевен ред - с оглед да черпи ползи и благинки. Слушкай - за да папкаш, нали знаете тази общобългарска максима, с която майките даже закърмват невръстните си рожби? У нас е непростимо да дръзнеш да не слушкаш и с това да застрашиш в един момент папкането си! Примерно всички се лезят лицемерно на шефа и му казват: "Леле, шефе, колко си велик, малеее, шефе, каков си пич, малее шефе, колко си убав...?!", а също така се надпреварват да му цаливат ръката, нозете, заднико, гдето попадне, надпреварата тук е голема, нали ви е добре позната тази картинка?! Вий също сте такива, нали така? Или баш така не сте, ама... почти, нали познах? (Погледнете как се държи свитата на Боко Борисов, вгледайте се в реакциите им, в лицата им, в усмивките им, забелязвате ли как се лезят на "умнотиите" му, на бабаитщините му, на пинизите му - и ще разберете какво имам предвид; нали загряхте веке?) Е, ако ти, като гледаш тази мила родна картинка всеки ден в своята фирма, в "сплотения колектив", където работиш, имаш пред себе си избора: да бъда като сички - или да не се унижавам като тия шебеци (шебек на турски, на турско-български език е маймуна!) и да постъпя като достоен човек? Да, изборът го имаш, е, верно, чини ти се същинско безумие да стоиш настрана от цаливащите задника на шефа - щот от твоята "глупост" потърпевш ще си тъкмо ти, нали така?! Да, ама има и неща като достойнство, морал, чест, нали така? Или за тебе нема такива неща? За теб те са щуротии, така ли? Брях да му се не види, дотам ли стигнал вече?!

Да допуснем, че има там един... идиот, да речем, той се казва "Ангел Грънчаров", е, ако сте учител, примерно, да допуснем, че има там, в училището, в което работите, един безименен учител (щото е грозно себе си давам за пример, нищо че е истина това, което ще кажа), който постъпва съвсем лудешки и екстравагантно: заявява на фона на надпреварващите се да се унижават пред директорката "учители", моля ви се, че той предпочита да се държи достойно, така, както подобава за длъжността му на учител и възпитател на младите; разбира се, сички скачат и почват да крещят: ти каков си бе, ти за каков се мислиш бе, ти на много интересен ли ке ни се праиш бе, я го виж ти, на личност той ще ми се прави, за достойнство той ще ми говори?! Наистина няма значение какво е точно името на този човек, майната му на името, важното е, че такъв човек предпочита да си остане личност, а не да бъде мижитурка, нали това поне го разбирате?! Е, става скандал, разбира се, почва се някакъв епичен конфликт, всички скачат срещу безумеца, който с екстравагантното си поведение ги изобличава в аморалност, в нравствена гнусотия, в лицемерие, даже оправданието "Абе, Грънчаров, ний те разбираме, прав си, ама струва ли си заради едно тъпо достойнство и ний като теб да си жертваме хляба и заплатата бе, Грънчаров, що не си мълча, мама му стара, ето, щеше като нас и ти да се радваш и на заплата, и на авторитет, и на хубав дял от диференцираното заплащане в края на годината, и на премии за 15 септември и 24 май, и на сичко останало!" Да де, ама тоя идиот Грънчаров не си мълчи, напротив, почва да развява знамето на свободата, правдата, морала, достойнството, заявява публично, че понеже е учител по морал, че понеже преподава философия, етика и гражданско образование, НЕМА ПРАВО едно да говори на учениците в уроците, а на практика на прави таман обратното, бил решил, моля ви се, да прави това, което ТРЯБВА, е, естествено, в един момент директорката "с пълно право" ще го опраска, ще го уволни (вий какво си помислихте като прочетохте думата "опраска", да не си помислихте нещо сексуално бе?!), и умилителната идилия-хармония-симфония (по Никита Михалков) в тъй сплотения колектив ще се възстанови като изритаме проклетия враг на нашето добруване, нали така?! Да, ама ето, тоя същия мерзавец Грънчаров вместо да замълчи, вместо да се скрие в миша дупка или да потъне поне в Гори Тилилейски, тръгва да воюва открито с цялата АМОРАЛНА СИСТЕМА, в която ни е така уютно, нали така, драги другарки и другари, дами и господа съдебни заседатели и заседателки, вие пък що се умълчахте така, кажете нещо де, нали милион пъти съм ви казвал, че мълчанието не е злато, а е злото (следвайки идеята на Иво Инджев)?!

Пак си дойдохме на думата де, нали така? (Тия, които от възмущение, че дадох пример със себе си и така погазих свещените принципи на морала, нека да се махнат от блога ми, нека да престанат да четат, мога да им кажа много здраве и гудбай, нема да рева за тия лицемерни моралисти с тъй изтънчени и чувствителни души и сърца!) Ще обобщя и ще приключвам, щото взе да ми омръзва да пиша.

Всеки човек, всяка личност има шанса да се държи "нетипично" в сравнение с това както се държи масата от безличия около нея, нали поне това признавате, а? Има този шанс, а дали ще се възползва от него, е отделна работа, нали така? Да, ама ако е учител на младежта нали всеки учител е призван да се държи като личност, имаща известни духовни качества, имаща известно превъзходство над потъналата в аморализъм тълпа, а, какво ще кажете по този въпрос? Да, ама и учителите са човеци бе, Грънчаров, нищо човешко и тям не е чуждо, както учи... Маркс, нали така?! Да, ама не: щом си учител, си длъжен да не си мижитурка, нали така? Кой ще принуди учителите ни да не са мижитурки ли?! Нема кой да ги принуди. Министърът може, ама не иска. Директорките хептен не щат. РИО си пасува и гледа с кравешки възторг как подивелите и побеснели администраторки газят идиоти като тоя същия хипотетичен "Грънчаров", вий да не си помислихте, че аз имах предвид себе си, неее, нема нищо такова, просто съвсем случайно ми хрумна това тъй добре познато ми име и го написах ей-така, за да постигна известна пиперливост на текста си! :-) Нищо де, може пък некой родител тук-там да дръзне да каже: искам учителите на моето дете да бъдат на висотата на призванието, на мисията си, на отговорността си! Имам предвид некой родител-немижитурка, има ли изобщо такива у Нашенско, или сите непременно и обезателно требе до един да са все мижитурки?! Има откъде да се упражни натиск, ала водещото по моята теория (изстрадана все пак в самия живот) е ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР. Там, където в някое училище дръзне да се появи учител-немижитурка, това училище вече не е същото. Нищо че ще опраскат непременно този първи учител-немижитурка. И като опраскат учителя-немижитурка, той съвсем не е длъжен да се уплаши, да се свие като... мимитурка и да легне да проси милост пред Инспектората, нали така? Той може да продължи борбата си за права, за правда, за достойнство, за справедливост, за промяна на отношенията, за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, тия, които редовно четат моя блог вече знаят какво е длъжен да прави учителят, който иска да остане верен на своята духовна по естеството си мисия. И който не допуска противоречие между думи и дела. Между афиширан морал и постъпки. Не може да има такива учители у Нашенско ли?! Кой ви каза, че не може?! Има. (Нема повече да споменавам имена за да не дразня моралното чувство на ония от вас, които имат по-чувствителни морални души!)

Тук-там из нашите училища може да почнат да се появяват личности-учители - или учители-личности (определихме ги като немижитурки). Това ще упражни мощен ефект върху съзнанията на останалите учители, на учениците, на родители им дори. Особено ако въпросните учители (от кастата на "първите", от ония, дето именно "паднаха в кърви"!) почнат открито да говорят, да пишат и да правят още куп неща, които читателите на този блог добре знаят, че правим. И така ще се влияе на съзнанията на хилядите читатели, сред които има много бивши ученици на въпросния "полудял" учител по философия и по гражданско образование, дето е дръзнал да се държи, да постъпва като свободен човек, като философ, като учител, като гражданин; всички, дето четат блога ми, вече имат примера, имат АЛТЕРНАТИВАТА, ще кажа и това - въпреки всички рискове да бъда оплют като най-аморален и безсрамен тип. Става дума за нравствен пример. (Не е толкова завидно положението ми в момента, че да се ядосвате чак толкова, другарки и другари дежурни оплювачи?!) И ето, около моя блог вече възникна по същество една МРЕЖА, в която хората, за които думи като личност (немижитурка), чест, право, правда, справедливост, достойнство, морал, човечност, човек, свобода, демокрация и прочие не са празни думи, а имат съвсем конкретни и практични жизнени измерения!

В моя блог възникна една такава МРЕЖА. В нея участват хиляди хора. (Всеки ден в блога ми влизат поне 1000 човека, във фейсбук публикациите ми ги виждат 5000 приятели, в групата в моя защита има още 2500 човека и пр.) Четат ме от Америка до Австралия и от Норвегия до Южна Африка, в Русия, Корея, Китай, Индия, в цяла Европа ме четат. Става дума за разпространяването на ИДЕИ, които имат толкова мощна духовна енергия, че са по-мощни от тротила - и дори от атомните бомби, изобщо не преувеличавам. Ето, аз със скромните си сили правя това. Вярвам, че ще имам съвсем скоро и последователи, за които ще чуем нещичко. Вярвам, че вече имам последователи, които обаче работят тихо, следвайки по възможност моя пример. (Аз самият работих десетилетия съвсем тихо - преди да реша да заявя всичко съвсем открито - защото така повелява не само моето съзнание за дълг, защото това отговаря на моята мисия като учител и то по философия, но и защото то е израз на моята лична ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА и особено ВЪЗПИТАТЕЛНА (ОБРАЗОВАТЕЛНА, ОБУЧИТЕЛНА) ЗАДАЧА.)

Ето така се прави демокрация. Ето така могат да се родят повече истински демократи. Които ще заразят с демократизма си нови и нови демократи. Демократът всъщност не не нищо друго освен свободомислещ и свободно живеещ човек. Той е свободен не само на ниво съзнание, но и в поведението си, в делата си. Не на думи е свободен, а е свободен на дело. Той не мълчи. Казва каквото мисли. Смело го казва. Не оценява всичко само с оглед на личната полза. Той дръзва да работи за общото благо. Вярно, неблагодарното общество дълго време ще го игнорира, ще го обвива в ледено мълчание, голяма работа че е така! Важното е, че ледовете се пропукват, нали това е важното?! И това е симптом, че ще дойде един ден пролетта, че пролетта иде, няма начин да не дойде?! (Само трябва да издържим някак зимните студове, януарски и февруарски най-вече! Да, трябва да стискам зъби и да оцелея някак поне до гледането на съдебното ми дяло на открито заседание във Върховния Касационен съд, което е насрочено за 13 февруари 2019 г.!) Мисълта ми е, че като се родят и култивират (възпитат) колкото се може повече свободолюбиви и живеещи по каноните на свободата демократични личности, слънцето българската демокрация няма начин в един прекрасен миг да не изгрее с цялото си великолепие!!!

Това исках да ви кажа. Всъщност не точно това, но както и да е. Така се получи, какво да правя пак. Тия неща, творческите, не подлежат на контрол. Аз поне не ги насилвам, а съм им дал пълна свобода. Защото добре знам, че без свобода няма нищо значимо и добро.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ако не се видим повече, желая ви също така и весело посрещане на новата година!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo